Фирмите подават данни за платени доходи на физически лица до 15 март

Облагаемите доходи от игри на случайността (парични, както и предметни награди на стойност над 30 лв.) също се посочват в справката

До 15 март предприятията и самоосигуряващите се лица, които са изплатили през 2017 г. доходи на физически лица, посочени в чл. 73, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), са длъжни да представят в НАП справка по образец за тези доходи.

В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се обявяват изплатените през годината доходи на физически лица от:

  • друга стопанска дейност (извънтрудови правоотношения, упражняване на свободна професия, за авторски и лицензионни възнаграждения и др. посочени в чл. 29 от ЗДДФЛ);
  • наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
  • доходи, посочени в чл. 35 от ЗДДФЛ, включително облагаемите парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител;
  • доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ, включително доходи от дивиденти и ликвидационни дялове;
  • доходи от прехвърляне на права и имущество и други доходи, посочени в чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Доходите, които следва да се включат в справката, изчерпателно са описани в номенклатурата за вид на дохода към утвърдения от министъра на финансите образец на справката.

От НАП обръщат внимание, че паричните и предметните печалби от игри на случайността, които са освободени от облагане по реда на ЗДДФЛ от 01.01.2017 г., са посочените в чл. 13, ал. 1, т. 20 и 21 от ЗДДФЛ.

Всички парични награди от игри на случайността, както и предметните награди с пазарна цена над 30 лв., които не попадат в цитираните в закона изключения, представляват облагаем доход по чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ и се описват в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Те трябва да се декларират от физическите лица в годишна данъчна декларация в срок до 30 април на годината, следващата годината на придобиването им.

Информацията от справките, които предприятията подават, позволява на приходната администрация да извърши съпоставка на декларираните данни от платците и получателите на доходи.

Санкциите за непредставяне на данни за изплатени суми на физически лица, както и за посочване на неверни или непълни данни в справката, са в размер до 250 лева. Глобата се налага за всяко физическо лице, за което не е подадена информация или подадената информация не е коректна.

Повече информация за попълването и подаването на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ може да се получи на телефона за информация на НАП 0700 18 700 на цената на градски разговор.

Източник: nap.bg

Ако имате нужда от счетоводно обслужване или данъчно консултиране, можете да се обърнете към нас!

Данъчно облекчение за разплащане по банков път

През тази година хазната ще опрощава 1% от дължимия за годината данък на лицата, получили 100% от доходите си по банков път и похарчили 80% или повече от тях също по банков път.

Максималният размер на опростената сума е 500 лв.

Тази мярка бе приета през 2017 г., но за първи път ще бъде прилагана сега при подаване на ГДД за доходите от 2017 г. Мярката се въведе с идея да се стимулират разплащанията по банков път и така да се изсветлят оборотите на търговците.

Законът не предвижда данъкоплатците да дават някакви придружителни документи към своята ГДД, с оглед да ползват отстъпката. Същевременно от НАП посочват, че доказателства могат да се изискат допълнително и данъчните да направят проверки, но само за лицата, при които има индикации за риск.

НАП ще иска позволение от страна на данъкоплатеца да разкрие банковата тайна, с цел да може данъчните инспектори да проверят паричните му потоци.

За да се ползва данъчната отстъпка от данъка обаче са налице и други условия. Едно от тях е липсата на просрочени публични задължения. Същото това условие вече се прилага и за останалите данъчни облекчения.

Ако имате нужда от данъчни консултации или счетоводно обслужване, сме на Ваше разположение!

 

източник: pariteni.bg

ДДС-декларациите само по електронен път

От началото на годината ежемесечните справки-декларации по ДДС, които фирмите подават в НАП, се изпращат само по интернет. Това важи и за декемврийските документи, които трябва да се изпратят заедно с дневниците за покупки и продажби в приходната агенция до 15 януари 2018 г. Промяната ще засегне под 1% от фирмите, които подават справки-декларации, тъй като и до този момент над 99% от документите постъпват в НАП по електронен път.

Новият режим на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) предвижда изключение от правилото за електронно подаване на ДДС документите да се прави при подаването им от наследници или заветници при смърт на физическо лице – едноличен търговец, както и в някои други редки случаи (чл. 126, ал. 4, 7 и 8 от ЗДДС). Освен това, лицата, на които регистрацията по ЗДДС е прекратена през декември 2017 г., и които не са подавали ДДС-декларации по електронен път до датата на дерегистрацията им, за последния данъчен период, подават тези документи на хартиен и на технически носител, в компетентната териториална дирекция на НАП.

От началото на годината се съкращава срокът от 14-дневен на 7-дневен за подаване на заявление в случаите на възникване на основание за регистрация по закона.

Когато облагаемият оборот от 50 000 лв. е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, срокът за подаване на заявление за задължителна регистрация по ЗДДС е 7 дни от датата, на която е достигнат оборотът.

При прекратяване на юридическо лице без ликвидация или на неперсонифицирано дружество, или на осигурителна каса, органите по приходите ще дерегистрират лицето служебно.

Ако имате нужда от данъчно консултиране или счетоводство, можете да се обърнете към нас.

Източник: Nap.bg

Промени в осигуряването през 2018 г.

В Държавен вестник брой: 99 (12.12.2017 г.) е обнародван Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. В Преходните и заключителните разпоредби са направени промени в Кодекса на труда и в Кодекса за социално осигуряване.

Съществени промени, които предстоят през 2018 г. във връзка с осигуровките:

  • С един процент се увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” .

Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с един процентен пункт  и става– 19,8% за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение – 11,02 за сметка на работодателя и 8,78 за сметка на работника, и 14,8% за лицата, родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 8,22/6,58 .

Чл. 6 ал. 1  т. 4. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се увеличава, както следва:

б) от 1 януари 2018 г. – с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице;/ прието още в ДВ бр.61 от 2015/

  • Няма промяна в размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – 60,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., и 55,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г. /лицата по чл. 69 са военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители – по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /.
  • Запазват се съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто.

За 2018 г. техните размери остават, както следва

–фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5%;

–фонд „Безработица” – 1,0%;

–фонд „Трудова злополука и професионална болест”- диференцирано от 0,4% до 1,1% за сметка на работодателя.

ДЗПО в УПФ – 5% в съотношение 2,8 за сметка на работодателя на 2,2 за сметка на работника

ДЗПО в  ППФ – 12% – за лицата, работещи при условията на I категория труд и 7% – за лицата, работещи при условията на II категория труд

  • Относно осигурителните вноски на морските лица

Размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ за морските лица, установени в чл. 4а, ал. 3 от КСО, както и поредността на доходите, върху които се внасят осигурителни вноски за тях при осигуряване на повече от едно основание, установена в чл. 4а, ал. 6 от КСО, са  уеднаквени с тези за лицата по чл. 4 от КСО.  Досега  според действащата разпоредба на чл. 4а, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО вноската за фонд „Пенсии“ за морските лица беше с 1 процентен пункт по-ниска. Така с увеличаването на фонд Пенсии с 1% от догодина тази вноска ще бъде по-висока с 2 процентни пункта от досегашния размер.

Поредността на доходите, установена в чл. 4а, ал. 6 по отношение на морските лица, се синхронизира с тази по чл. 6, ал. 11 от КСО.

  • За 2018 г. не са договорени минимални осигурителни прагове. При административно увеличение на минималните осигурителни прагове с 3,9% и планираното увеличение на минималната работна заплата с 10,9%, средното увеличение на минималните осигурителни прагове през 2018 г. е около 6,8%.
  • Определя се минимален месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица в размер на 510 лв. Отпада диференцираният размер на минималния осигурителен доход в зависимост от облагаемия им доход като самоосигуряващи се лица.
  • Увеличава се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 300 лв на 350 лв /в проекта беше предложено 480/.
  • Запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – 2 600 лв.
  • Определя се размерът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по групи основни икономически дейности за 2018г.
  • За 2018 г. не се правят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания е 1 300 лв.

Източник: ДВ

НАП с две нови електронни услуги от 1 декември 2017 г.

От 1 декември 2017 г. в Портала за е-услуги на НАП са достъпни две нови е-услуги:

  • „Уведомление по чл. 143ш от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с подаването на отчети по държави от многонационална група предприятия“; и
  • „Предоставяне на отчет по държави по чл. 143ф от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от многонационална група предприятия“.

Услугите ще осигурят възможност на многонационални групи предприятия да изпълнят своите задължения съгласно раздел VI, глава шестнадесета, дял втори на ДОПК.

В рубрика „Обмен на отчети по държави“ са публикувани указания за попълването на уведомленията по чл. 143ш от ДОПК и отчетите по държави по чл. 143ф от ДОПК.

Услугите могат да бъдат ползвани с квалифициран електронен подпис (КЕП) от всички клиенти с достъп до категория “Предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен в областта на прякото облагане“. Всички клиенти, които вече имат пълен достъп до категория “Предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен в областта на прякото облагане“ ще получат достъпа автоматично. Тези, които нямат достъп до категорията, могат да получат такъв съгласно правилата за ползване на електронните административни услуги на НАП, предоставени с квалифициран електронен подпис.

Източник: Национална агенция за приходите

Ако имате нужда от счетоводни услуги или данъчни услуги, можете да се свържете с нас.

Право на медицинска помощ на задължително здравноосигурени български граждани в рамките на Европейския съюз

За практическото реализиране на правото си на медицинска помощ в рамките на Европейския Съюз, българските граждани използват S-формулярите (sickness-формуляри), разработени от ЕС.

Временен престой: туризъм/ краткосрочна командировка/ гостуване

При временен престой (туризъм, краткосрочна командировка, гостуване и др.) на български здравноосигурени граждани в ЕС:

Българските граждани следва да разполагат с валидна Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК), издадена от компетентната българска здравноосигурителна институция (НЗОК). При възникване на неотложна необходимост от медицинска помощ българските граждани следва да представят своята ЕЗОК на лекуващия ги лекар/лечебно заведение и следва да бъдат равно третирани с местните здравноосигурени лица. Целта на тази помощ е да не се прекъсва по медицински причини предварително планираният временен престой в съответната държава. Ако местната здравноосигурителна система предвижда доплащане от пациентите за определени видове медицински услуги или законово регламентирана потребителска такса, тя се заплаща и от българските граждани, като заплатената сума не подлежи на възстановяване при завръщането в България;

Когато българското осигурено лице трябва да бъде прието по спешност в болнично заведение, но не носи в себе си своята ЕЗОК, то съответната болница (или осигурителната институция в мястото на престоя) може да се обърне към НЗОК или РЗОК в България с искане (чрез писмо или със съответен формуляр) за изпращане на Удостоверение за временно заместване на ЕЗОК. Срокът на валидност на удостоверението е за срока на необходимото спешно лечение, но за не повече от два месеца. Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) или НЗОК следва да изпрати исканото удостоверение в болницата (или на осигурителната институция), с което ще удостовери, че лечението ще е за сметка на НЗОК – само в случаите, когато пациентът е с непрекъснати здравноосигурителни права в България. Ако пациентът не разполага с координатите на своята РЗОК, той може да ги потърси на официалния сайт на НЗОК (www.nhif.bg) или да се свърже с българския орган за връзка по въпросите за здравното осигуряване – Централното управление на НЗОК (на информационен телефон +359 2 965 91 16).

Когато законодателството на държавата по временния престой предвижда за съответното лечение местните осигурени лица да заплащат предварително на лекаря или лечебното заведение, а след получаване на необходимата помощ да се обръщат към местния осигурител за възстановяване на направените разходи, същите разпоредби важат и за българските осигурени лица, пребиваващи там временно. Българските граждани могат да се обърнат за възстановяваните разходи към местния здравен фонд или при завръщане в България могат да кандидатстват пред НЗОК за възстановяване на разходите – срещу представяне на оригиналните финансови и медицински документи от чужбина. Информация за реда за възстановяване на заплатени разходи за необходима медицинска помощ в ЕС е публикувана на сайта на НЗОК в меню „Международно сътрудничество“, подменю „Европейска интерграция“, статията за възстановяване на разходи.

Пребиваване в ЕС: работа/ дългосрочна командировка/ членове на семейството/ пенсионери

Дългосрочно пребиваване на български здравноосигурени граждани в ЕС (регистрационни формуляри за обезщетения в натура S1/S072):

Когато работещ български здравноосигурен гражданин е командирован от български работодател за извършване на определена работа за сметка на работодателя си в друга държава членка на ЕС, той може да се регистрира към местната здравноосигурителна система с европейски фомуляр S1/S072. Командированият гражданин и придружаващите го членове на семейството му (с непрекъснати здравноосигурителни права) се регистрират към чуждата здравноосигурителна система за срока на командироването. За всеки придружаващ командированото лице член на семейството се издава отделен регистрационен формуляр.

Членове на семейството са: съпруг, съпруга, деца до 18-годишна възраст, ако продължават образованието си – до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно нетрудоспособни – независимо от възрастта.

Тези лица ползват в държавата по пребиваване медицинска помощ в пълен обем, гарантиран и за местните осигурени лица. Ако командированият българин и семейството му отидат временно в трета държава, спешната и неотложна медицинска помощ там може да се получи срещу представяне на валидни ЕЗОК, издадени от НЗОК.

Командированото лице следва да подаде документи в Националната агенция за приходите (НАП) – www.nap.bg за издаване на формуляр за приложимо законодателство А1. Копие от този формуляр се прилага към заявлението пред РЗОК (по местоживеене) за издаване на регистрационен формуляр  за право на обезщетения в натура – S1/S072. В РЗОК се попълва заявление по образец на НЗОК, прилага се копие от личната карта или от задграничния паспорт на заявителя и копие от заповедта за командироване в другата държава.

Формуляр S1/S072 се използва и следните случаи:

  • За погранични работници, когато е налице условието за пограничен работник, като за такъв се счита: всяко лице, упражняващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава членка и което пребивава (живее) в друга държава членка, в която се завръща по правило всекидневно или поне веднъж седмично;
  • За дипломати и консулски служители, и за членове на семействата им, командировани в друга ДЧ (с копие от заповедта за командироване или служебна бележка от МВнР);
  • За моряци, живеещи в една държава от ЕС, но плаващи под флага на кораб, регистриран в друга държава от ЕС (с формуляр А1 от НАП);
  • За държавни служители, командировани от българска държавна институция на работа в друга европейска държава (с копие от заповедта за командироване);
  • За регистрация в здравноосигурителната система на друга държава от ЕС на членове на семейството на работещо лице, които живеят в държава членка, различна от държавата по осигуряване на титуляра. Тъй като в България здравноосигурителните права са лични, членовете на семейството не трябва да прекъсват заплащането на здравните си вноски в България. В противен случай, при прекъсване на правата им у нас, РЗОК издава формуляр за прекратяване на регистрацията в чуждата здравноосигурителна система;
  • За регистрация на пенсионери и придружаващите ги членове на семействата им в здравноосигурителните системи на държавите от ЕС. Формулярът е личен и се издава на всеки придружаващ пенсионера член на семейството му, ако е с непрекъснати здравноосигурителни права;
  • За регистрация на лица, претендиращи/кандидатстващи за отпускане на пенсия.

Следва да се има предвид, че самостоятелното право на обезщетения в натура въз основа на законодателството на държава членка (т.е. личните здравноосигурителни права) има предимство пред производно право на обезщетения за членовете на семейството.

Планово лечение в ЕС (лечение по график)

Български граждани, които желаят да получат планово болнично лечение в ЕС, следва да представят пред чуждото лечебно заведение (което предварително е потвърдило приема им за планово лечение) формуляр S2, издаден от компетентната българска здравноосигурителна институция НЗОК. С този формуляр НЗОК потвърждава своето съгласие за провеждане на посоченото във формуляра лечение в чужбина – за нейна сметка.

На заплащане от здравноосигурителните институции подлежат единствено разходите за лечебни дейности. За сметка на пациента остават потребителските такси, хонорарите на някои лекари, допълнителните непланирани изследвания, нощувките на пациента извън лечебното заведение (ако има такива), транспортните разходи, всички разходи за придружител, както и цената на всички допълнителни непланирани процедури, които не се покриват от задължителното здравно осигуряване в другата държава, и които се заплащат лично от местните осигурени лица (или се покриват от тяхно допълнително/доброволно здравно осигуряване). Ако медицинската помощ в другата държава е получена от лекар или лечебно заведение, които не разботят с местен здравноосигурителен фонд, цената на получената помощ остава за сметка на пациента.

Разрешение за получаване на лечение на територията на друга държава членка на Европейския съюз за сметка на НЗОК се издава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени в законодателството на Република България и заплащани чрез системата на задължителното здравно осигуряване, и когато лицето не може да получи лечението в рамките на обичайно необходимото време за получаването му в Република България, като се има предвид текущото здравословно състояние и вероятното развитие на болестта. Преценката за горното се извършва от националните консултанти по съответните заболявания и от председателите на съответните научни дружества, които дават писмени становища относно основателността на предявените искания – в съответствие с тяхната експертна медицинска преценка за състоянието на всеки пациент и възможността/невъзможността за провеждане на лечението в разумен медицински срок, в България.

Информация за реда за кандидатстване и необходимите документи за формуляр за планово лечение в ЕС е публикувана в сайта на НЗОК в меню „Международно сътрудничество“, подменю „Европейска интеграция“, статията за планово лечение в чужбина.

Образование – обучение в ЕС

Ползване на медицинска помощ в ЕС от български ученици, редови студенти и докторанти по държавна поръчка:

Медицинската помощ се ползва срещу предоставяне на валидна българска ЕЗОК. За целта учащите следва да не прекъсват своето здравно осигуряване в България. Ако те са редовни студенти до 26-годишна възраст, непълнолетни или ученици (до завършване на средното образование), здравните им вноски са за сметка на републиканския бюджет на България. Необходимо е редовните студенти до 26-годишна възраст редовно да представят в Националната агенция за приходите удостоверение от чуждото учебно заведение (със заверен превод на български език), че са студенсти там – с цел заплащане на здравните им вноски от републиканския бюджет.

За редовните студенти над 26-годишна възраст е необходимо ежемесечно самоосигуряване в НАП – по сметките за здравно осигуряване.

Ако български студент в държава от ЕС започне и легална работа там (извън временната студентска почасова заетост), той подлежи на осигуряване в държавата по извършване на трудовата дейност. Тогава компетентна държава за здравното му осигуряване и за издаване на всички необходими европейски документи е държавата по месторабота.

Ако студентът разполага с валидна българска ЕЗОК, срещу нея може да получи необходимата му медицинска помощ в другата държава – за времето на обучението му там.

Медицинска помощ в ЕС в случаите на бременност и раждане

Съгласно Решенията на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, бременността и раждането (преди определения термин на раждане) попадат в обхвата на неотложно необходимите медицински грижи. При престой в друга държава членка необходимата медицинска помощ, свързана с внезапно възникнали проблеми в бременността (прегледи при оплаквания или функционални смущения, изследвания и т.н.), се предоставя срещу представяне на валидна ЕЗОК и документ за самоличност – без ограничения във вида на необходимата помощ.

Отново в България

Удостоверяване на здравноосигурителни периоди, придобити в друга държава от ЕС – за български граждани, които се завръщат в България.

С Формуляр Е 104 или S 041 съответната осигурителна система удостоверява пред българската система (пред териториалната дирекция на НАП – по местоживеене в България) какви са периодите на трудова заетост или периоди на пребиваване в конкретната ДЧ, през които лицето е било социално и/или здравно осигурявано там. По този начин периодите на здравно осигуряване от ЕС се признават и лицето отново „влиза“ в българската здравно-осигурителна система.

Промяна в обстоятелствата или в осигурителния статут

Ако осигуреното лице е било регистрирано в чужбина с S1/S072, при окончателното си завръщане в България, то трябва да се обърне към РЗОК по местоживеене и да удостовери, че действието на издадения формуляр следва да се прекрати.

При временно пребиваване в България (отпуск, екскурзия, гостуване при роднини и др.) осигурените в други държави от ЕС български граждани могат да ползват само спешна и неотложна медицинска помощ в рамките на пакета за задължителното здравно осигуряване – срещу представяне на валидна ЕЗОК или Удостоверение за временно заместване на ЕЗОК, издадени от другата държава по осигуряването.

Български граждани, които се осигуряват в друга държава членка, и желаят да получат планово болнично лечение в България, следва да представят пред българското лечебно заведение (което предварително е потвърдило приема им за планово лечение и периода на плановия прием) формуляр S2, издаден от компетентната чужда осигурителна институция. С този формуляр институцията потвърждава своето съгласие за провеждане на посоченото във формуляра планово лечение в България – за нейна сметка.

ВАЖНО

Съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 всички здравноосигурени граждани в Обединена Европа са длъжни да информират компетентните си здравноосигурителни институции за всяка промяна в своето състояние (осигурително, здравно, семейно) и за промените на местопребивването си.

Ако в държавата по пребиваване или престой местното законодателство изисква от местните осигурени граждани да заплащат определена потребителска такса или има регламентирано доплащане на медицинска помощ, това се прилага и спрямо гражданите на останалите държави от ЕС. Тези суми са за сметка на осигуреното лице. Ако в държавата по временния престой се наложи ползване на медицинска помощ от публичния здравноосигурителен пакет срещу заплащане (когато не може своевременно да бъде представена ЕЗОК или удостоверение за временното ѝ заместване, или по други обективни причини), впоследствие НЗОК може да възстанови направения в чужбина разход след завръщането на лицето в България. В България документите за това се подават в ЦУ на НЗОК. Сумите, подлежащи на възстановяване, се уточняват между НЗОК и местната здравна институция в чужбина. Процедурата по възстановяване на направените разходи е продължителна и отнема време заради обмена на информация между здравноосигурителните институции в ЕС.

При необходимост от спешна или при разрешена планова болнична помощ компетентната здравноосигурителна институция покрива само стойността на влизащите в здравноосигурителния пакет медицински (лечебни) грижи.

 

Източник: НЗОК на Р България

3 млрд. лв. вече не са в касите на фирмите след проверките на НАП

Компаниите с големи касови наличности могат да признаят грешките си до края на годината

3 млрд. лв. вече не са налични в касите на фирмите след продължилата малко повече от месец контролна кампания на НАП спрямо компании, които бяха посочили във финансовите си отчети значителни суми в брой. До момента фирмите са декларирали над 200 млн. лв. като скрито разпределение на печалба, а над 130 млн. лв. са внесени в бюджета под формата на данък върху дивидентите.

На над 550 дружества бяха възложени проверки и ревизии, а хиляди други получиха предупредителни писма от приходната агенция. В резултат на това значителна част от компаниите коригираха финансовите си резултати за миналата година или декларираха, че са изплатили дивиденти.

До края на 2017 г. всяко лице, което доброволно признае допуснати счетоводни и данъчни отклонения при касовата си наличност, ще получи възможност за корекция на вече подадени данни без да му бъде възлагана проверка или ревизия, обещават от НАП. През следващата година обаче на дружествата, които продължават да твърдят, че разполагат с големи суми на каса ще бъдат извършени инвентаризации на наличните средства и, при необходимост, проверки или ревизии.

„Опитът ни в последните месеци потвърждава, че над 13-те млрд лв., които бяха посочени във финансовите отчети са мит. В голяма част от случаите ставаше дума за непозволени счетоводни операции и скрито разпределение на печалба. Въпреки всичко намираме подхода на насърчим доброволни корекции за по-подходящ от автоматичното налагане на санкции и затова в оставащите дни до края на годината компаниите могат да се свържат с НАП за съдействие. През 2018 г. обаче законът ще бъде прилаган в пълната му строгост“, коментира изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова.

Ако имате нужда от данъчни консултации или счетоводно обслужване, можете да се свържете с нас!

 

Източник: Национална агенция за приходите