НАП и КФН подписаха споразумение за сътрудничество

Ръководителите на Комисията за финансов надзор (КФН) и на НАП подписаха Споразумение за сътрудничество и обмен на информация между двете ведомства. Целта на споразумението е бърз обмен на информация по електронен път между двете институции, като очакваните резултати са в посока на:

  • намаляване на административната тежест за поднадзорните лица на КФН, за които Регулаторът директно ще достъпва информация от приходната администрация, включително данни за декларирани и внесени суми, трудови договори, задължения и данни от принудително събиране
  • провеждане на съвместни проверки на екипи от двете ведомства, когато КФН установи, че за подназдорно лице има индикации за избягване на данъци
  • събиране на вземания от НАП при наложени имуществени санкции от КФН, както и проверка дали при възстановяване на суми от КФН на поднадзорното лице, то не е същевременно длъжник към НАП, за да бъдат предприети стъпки за събиране на дълга от приходната администрация
  • подобряване на ефективността от упражняваните надзорни и контролни функции на всяка една от институциите в краткосрочен план, а в дългосрочен постигане на превантивен ефект за предотвратяване на противоправно поведение от страна на поднадзорните лица
  • създаване на условия за оперативен обмен на знания и опит относно прилагането и тълкуването на данъчното законодателство и на това в небанковата финансова сфера, както и обмен на информация относно данъчното третиране на сделки с финансови инструменти

Обменът на становища във връзка с тълкуването и прилагането на нормативни разпоредби ще доведе до подобряване на дейността на двете институции по прилагане на правната рамка и усъвършенстване на надзорните практики. Споразумението предвижда още са механизми за оказване на взаимна експертна помощ, както и възможността за провеждане на съвместни обучения.

Уредените механизми за съвместна работа на институциите ще повишат възможностите за адекватна и бърза реакция в рамките на законовите правомощия на Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите, включително за идентифициране на лицата, които не спазват законовите задължения и предприемане на съвместни мерки по прилагане на цялата сила на закона спрямо тях. 

Предвиденият в Споразумението ред за съвместна работа с обществеността и средствата за масово осведомяване ще повиши прозрачността при изпълнение на законовите правомощия на всяка една от двете институции. Организирането на съвместни разяснителни кампании, насочени към потребителите на финансови услуги и продукти, е стъпка в изпълнението на една от основните цели на  КФН, а именно защита правата на инвеститорите, застрахованите и осигурени лица.

Източник: https://nap.bg/

Счетоводни аспекти на дигиталната валута

Практически въпроси по отчитането на притежаваните криптовалути в контекста на решение на КРМСФО от 12.06.2019 г. 

Отчитане като материален запас (стока).

Счетоводното третиране на криптовалутите като стока не би следвало да създава особени затруднения.

При първоначално признаване криптовалутите се оценяват по цена на придобиване, а впоследствие по по-ниската от двете оценки

  • цената на придобиване или
  • нетната реализируема стойност.

В цената на придобиване на криптовалутите би следвало: 

  • да се включат всички такси по придобиването им, но
  • не трябва да се включват разходите за поддържане на виртуалния портфейл (по аналогия с пар. 16 от МСС 2, според който складовите разходи не се включват в цената на придобиване на материалните запаси ).

Интерес по-скоро представлява изключението от това правило за оценка, което е предвидено за стокови брокери-търговци.

Стоковите брокери-търговци са определени лаконично като тези субекти, които: 

  • купуват или
  • продават

борсови стоки за чужда или собствена сметка.

Те придобиват стоките основно с цел продажба в близко бъдеще и генериране на печалба от колебанията в цената или брокерско-търговския марж.

Съгласно изискванията на МСС 2 Материални запаси те могат да оценяват притежаваните от тях стоки по справедлива стойност, намалена с разходите за продажба, като промените в справедливата стойност се признават незабавно в печалбата или загубата (МСС 2, пар. 3, буква „б”) [6].

За да е приложим този специфичен ред на счетоводно отчитане, криптовалутите трябва да могат да се разглеждат като „борсова стока“ (commodity). Това понятие не е дефинирано в МСС, но общоприетият му смисъл е, че борсовите стоки са взаимнозаменяеми и се търгуват на активен пазар по котирани цени.

В специализираната литература се застъпват различни гледни точки по въпроса за приложимостта на този модел на отчитане към криптовалутите [7], но интерпретацията на КРМСФО е, че предвиденото в МСС 2 изключение е приложимо към брокерите-търговци на криптовалути.

При това положение възниква въпросът за подходящото счетоводно третиране на договорите за бъдеща продажба на криптовалута (най-често форуърдни договори). Такива договори при определени условия могат да бъдат отчитани като финансови инструменти и оценявани по справедлива стойност в печалбата или загубата [8].

Крайният резултат от трите варианта на отчитане: като стока, като борсова стока от брокери-търговци и като производен финансов инструмент)

е един и същ, но има разлика по отношение на момента на възникване и характера на признатите приходи и разходи.

Възниква въпросът дали не би следвало в третия случай да се направи допълнително записване, с което да се коригира стойността на приходите от продажби за сметка на отчетените в предходен период приходи от оценка на деривативния финансов инструмент, т.е.:

Дт. с/ка Други приходи (от последваща оценка на фин. инструменти)           50

            Кт. с/ка Приходи от продажби                                                                 50.

Могат да бъдат изведени различни аргументи в подкрепа на допълнителното счетоводно записване, но косвеният ефект от него би бил заобикаляне на счетоводните правила за отчитане на деривативните финансови инструменти и в този смисъл то не би следвало да се прави [9].

По отношение на втората хипотеза, касаеща отчитането на борсови стоки, държани от брокери-търговци (случай Б), в специализираната литература се обсъжда идеята за нетно представяне на резултата от сделката във финансовия отчет (т.е. представяне само на печалбата от сделката, а не отделно представяне на приходите от продажбата и отчетната стойност на продадените криптовалути) [10].

Основният аргумент е, че потребителите на финансовите отчети на брокери-търговци се интересуват най-вече от търговския марж, а традиционното брутно (разгърнато) представяне на сделките не съответства на осъществяваната от тях дейност. Макар това да е валиден аргумент, подобно представяне не намира опора в действащите счетоводни стандарти. Брокерите-търговци са освободени единствено от изискванията за оценка на МСС 2, но не и от другите изисквания на стандарта. За тях е в сила общото правило, че при продажба на материални запаси, балансовата им стойност следвада бъде призната като разход през периода, през който е бил признат съответният приход (пар. 34).

Обръщаме внимание, че резултатът и от трите начина на отчитане в примера е данъчно-неутрален, тъй като преоценките по справедлива стойност на материалните запаси (и на деривативния актив) не се признават за данъчни цели.

Друг интересен практически аспект засяга модела за подходящо счетоводно третиране на криптовалутите, които: 

  • се придобиват за чужда сметка или 
  • се държат от името на трети лица (най-често клиенти).

Основният въпрос е в чий финансов отчет следва да се признаят криптовалутите в този случай. Този въпрос не се засяга в разглежданото решение, а в счетоводните стандарти не се съдържат конкретни насоки по него [11].

Дали криптовалутите, държани от името на трети лица, трябва да се признаят в отчета на държащото ги предприятие, е въпрос на преценка и зависи от конкретните факти и обстоятелства.

На практика нивото на разделяне на активите на клиентите от активите на предприятието и правата върху тях са от решаващо значение при определяне на активите, които трябва да бъдат признати във финансови отчет. Някои фактори, които могат да бъдат взети под внимание включват: 

  • дали криптовалутите могат да бъдат свързани с конкретен клиентски адрес в блоковата верига,
  • дали те се държат в цифровия портфейл на клиента, кой притежава и може да използва личния ключ и т.н.

Отчитане като нематериален актив.

Всички криптовалути, които не се притежават с цел търгуване, а: 

  • се използват като средство за размяна или
  • се държат с инвестиционни намерения (за увеличение на стойността на капитала),

следва да се отчитат като нематериални активи.

При този модел на отчитане криптовалутите първоначално се оценяват по цена на придобиване, която впоследствие (евентуално) се коригира с натрупаната амортизация и  загуба от обезценка.

Предприятията, прилагащи МСС, при определени условия имат право на избор да отчитат притежаваните криптовалути по модела на преоценената стойност, при който криптовалутите се оценяват по справедливата им стойност (минус натрупана амортизация и загуба от обезценка).

Първият важен въпрос, който има определящо значение за счетоводното отчитане на криптовалутите като нематериален актив, е дали те са амортизируеми активи.

При прилагане на МСС последващото отчитане на нематериалните активи в голяма степен зависи от този фактор.

Нематериален актив с ограничен полезен живот се амортизира, а нематериален актив с неограничен полезен живот несе амортизира, но задължително ежегодно се проверява за обезценка.

Даден нематериален актив има неограничен полезен живот, когато не съществува предвидимо ограничение за периода, през който се очаква той да генерира входящи нетни парични потоци за предприятието.

Случаят с криптовалутите е точно такъв, което означава, че те би следвало да се отчитат като неамортизируеми активи по реда на МСС.

За съжаление в НСС няма сходно правило за неамортизиране на нематериалните активи с неограничен полезен живот.

Неамортизируемите активи са изрично и изчерпателно изброени в т. 1 от СС 4 – Отчитане на амортизациите. Сред тях не попадат нематериалните активи с неограничен полезен живот, което навежда на мисълта, че предприятията, прилагащи НСС, трябва да амортизират притежаваните от тях криптовалути. Подобно счетоводно третиране би било напълно нелогично и неправилно.

Едно възможно решение на този проблем е да се застъпи тезата, че остатъчната стойност на криптовалутите е равна на цената им на придобиване (намалена с евентуалната загуба от обезценка).

В този случай криптовалутите формално биха били амортизируеми активи, но за тях не би се начислявала счетоводна амортизация, тъй като амортизируемата им стойност ще е винаги нулева. Подобна хипотеза изрично се допуска в МСС 38 – остатъчната стойност на нематериален актив може да се увеличи до сума, равна на или по-голяма от балансовата стойност на актива. Ако това стане, разходът за амортизация на актива е нула (пар. 103).

В допълнение може да се отбележи, че Законът за корпоративно подоходно облагане работи със собствена дефиниция за данъчен дълготраен нематериален актив (чл. 51), в която изрично се съдържа изискване за ограничен полезен живот на актива.

Следователно криптовалутите не биха били амортизируеми активи за данъчни цели, независимо от приложимата счетоводна база.

Ако криптовалутите се използват като платежно средство за закупуване на стоки или услуги, към тях би следвало да бъдат приложени изискванията на счетоводните стандарти за отчитане на размяна на активи (т.нар. бартерни сделки).

Ако приемем, че сделката по придобиването на актив (материален, нематериален или инвестиционен имот) има търговско съдържание, правилата на МСС изискват придобитият актив да се отчете по справедлива стойност.

Обикновено справедливата стойност на отдадения актив (криптовалутата) се използва за определяне на цената на придобиване на получения, освен ако справедливата стойност на получения актив не е по-ясно определима, което е малко вероятно.

В този случай при отписването на актива се налага оценка на криптовалутата по справедлива стойност, което може да доведе до признаване на приходи или разходи.

Сходно е счетоводното третиране и по НСС, тъй като по всяка вероятност ще става въпрос за размяна на несходни активи.

По аналогия този начин на отчитане би следвало да е приложим и при закупуването на услуги с криптовалута.

Напълно възможно е един и същ вид криптовалута да се придобива на различни дати и по различна цена на придобиване. Това налага да бъде взето и разписано в счетоводната политика на предприятието едно на пръв поглед странно, но неизбежно решение, а именно – да се определи подходящ метод за отписване на този вид нематериални активи при потреблението им по аналогия с материалните запаси (конкретно определената стойност, първа входяща — първа изходяща стойност, среднопретеглена стойност, а при прилагане на НСС и последна входяща – първа изходяща стойност).

По отношение на последващото оценяване на криптовалутите трябва да се има предвид, че приложението на модела на преоценената стойност (допустим единствено по реда на МСС) към нематериалните активи е силно ограничено – нематериалните активи могат да се преоценяват по справедлива стойност, само ако справедливата стойност може да бъде определена по данни от активен пазар.   

Съгласно дефиницията в МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност активен пазар е този, на който сделките за даден актив или пасив се извършват с достатъчна честота и обем, така че да се осигури непрекъсната ценова информация. За по-широко разпространените криптовалути, като биткойн, които се търгуват ежедневно и в големи обеми, може с голяма степен на сигурност да се твърди, че съществува активен пазар. За по-малко известните криптовалути обаче нещата може да не стоят по този начин, което би възпрепятствало приложението на модела на преоценената стойност към тях.

Трябва да се обърне внимание, че от данъчно-правна гледна точка предприятията, прилагащи подхода на преоценената стойност, трябва да съблюдават нормата на чл. 45 от ЗКПО, регламентираща задължително увеличение на счетоводния финансов резултат със стойността на резерва от последваща оценка (преоценъчен резерв) при отписване на криптовалути, които се оценяват по модела на преоценената стойност.

Независимо от приложимата отчетна база и избрания модел за последваща оценка на криптовалутата, общата постановка за обезценка на активи в счетоводните стандарти изисква сравнение

  • на балансовата стойност на даден актив
  • с възстановимата му стойност – по-високата от:

–        стойността в употреба на актива и

–        справедливата му стойност, намалена с разходите за продажба.

Тъй като криптовалутите поначало не се използват в дейността на предприятието, за тях не може да бъде определена стойност в употреба.

Следователно обезценка ще трябва да се признава винаги, когато справедливата стойност на притежаваната криптовалута (намалена с разходите за продажба) е по-ниска от балансовата ѝ стойност. Това обуславя малко по-задълбочено разглеждане на въпроса за определяне на справедливата стойност на криптовалутите.

Определяне на справедливата стойност на криптовалутите.

Справедливата стойност като база за оценка на притежаваната криптовалута се прилага в четири различни случая:

(а) при стокови брокери – търговци,

(б) за определяне на възстановимата стойност на криптовалутата,

(в) при закупуването на други активи с криптовалута и

(г) при използване на модела на преоценената стойност.

На първо място трябва да се обърне внимание, че само в последния случай (за преоценка по справедлива стойност) съществува изрично изискване за използване на котирани (некоригирани) цени на активен пазар (входящи данни от ниво 1 по смисъла на МСФО 13).

В останалите случаи могат да се приложат различни техники за оценяване, но целта е те да са базирани на възможно най-много подходящи наблюдаеми входящи данни.

Първият специфичен за криптовалутите проблем е, че дадена криптовалута може да се търгува на организиран пазар, но само срещу други криптовалути.

Въпреки, че в счетоводните стандарти няма такова изрично изискване, в специализираната литература преобладава тезата, че за да бъде даден пазар активен, сделките трябва да се осъществяват с конвенционална валута. В този смисъл прилагането на модела на преоценената стойност няма да е разрешено за криптовалути, които се търгуват предимно или изцяло за други криптовалути.

Дори при наличието на активен пазар определянето на справедливата стойност на криптовалутата поражда и други специфични трудности, тъй като криптовалутите обикновено нямат заключителен курс, а се търгуват непрекъснато (т.е. 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата). В тази връзка предприятието трябва да разработи собствена счетоводна политика за момента на установяване на справедливата стойност и да прилага тази политика последователно.

Оценяването по справедлива стойност предполага, че сделката за продажба се извършва на основния пазар за този актив, а при липсата на основен пазар — на най-изгодния пазар. От значение е и счетоводно отчитаната единица. Съответно ако на някои пазари се търгуват части от дадена единица криптовалута, а на други – само цели единица, определянето на подходящия пазар ще изисква допълнителен анализ.

Накрая обръщаме внимание, че нетната реализируема стойност по смисъла на МСС 2 / СС 2 не трябва задължително да се отъждествява със справедливата стойност на криптовалутата.

Вярно е, че и двете оценки са продажни цени (цени на изхода), но справедливата стойност отразява гледната точка на пазарните участници, докато нетната реализируема стойност отразява специфични за предприятието фактори и условия, а не предположенията на пазарните участници.

Освен това, доколкото справедливата стойност не се извлича от цената на конкретна сделка, за разлика от нетната реализируема стойност тя не отразява разходите по продажбата.

Данъчно облагане при предоставяне на услуги от клон, установен на територията на друга държава-членка

Българско дружество, регистрирано за целите на ЗДДС, осъществява дейност в друга държава-членка (например в Холандия) чрез открит клон там. Дейността на клона е изкупуване на продукция, експортирането й до завода на дружеството в България и последваща преработка. Холандска данъчна администрация приема, че клонът формира място на стопанска дейност в Холандия, като във връзка с трансферното ценообразуване и облагане с данък печалба на клона му е определена роля на посредник с нисък риск. Клонът е регистриран за целите на ДДС в Холандия. Възнаграждението за посредническата услуга се изчислява като към всички разходи, извършени от клона, се прибави печалба в обичаен за тази дейност размер. На месечна база клонът издава данъчна фактура за стойността на посредническата услуга, предоставяна на българското дружество.   Издаденият вътрешен документ (данъчна фактура) за стойността на посредническата услуга как следва да се третира по смисъла на ЗДДС от страна на българското дружество?    

Отговор от данъчен експерт:

Актуално към 04.06.2019 В разпоредбите на чл. 3 на ППЗДДС са разгледани доставките на стоки и услуги между клонове или структурни звена в състава на едно лице. Основното правило е, че доставка на  стока или услуга между клонове или между структурни звена в състава на едно лице е вътрешен оборот и не е доставка.   Това правило обаче има изключение, когато е налице движение на стоки между страната и държави членки.   Съгласно чл. 3, ал. 3 от ППЗДДС, за доставките на стоки между:

–   лице, установено на територията на държава членка, и –   негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, както и доставките на стоки между:

–   лице, установено на територията на страната, и –   негови клонове или структурни звена, установени на територията на друга държава членка, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.   По смисъла на чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС, не е доставка на услуга между:

–   лице, установено на територията на държава членка, и –   негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното,

както и  доставката на услуга между:

–   клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и –   клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка, в тези случаи е налице вътрешен оборот.

В конкретния случай е необходимо да се съобрази и практиката на Съда на Европейския съюз по сходни казуси.   В решение на СЕС по дело С-210/04 е посочено, че доколкото клонът не разполага със собствен капитал, рискът, свързан с икономическата дейност, остава изцяло за „дружеството-майка“, т.е. клонът зависи от „дружеството-майка“ и заедно с него представлява едно данъчно задължено лице.   Предвид това не съществува правоотношение между клона и „дружеството-майка“, по което да са налице взаимни престации, т.е. предоставянето на услуги между клон и „дружество-майка“, както и между „дружество-майка“ и клонне е облагаемо.   В решението е указано, че “…член 2, пар. 1 и член 9, пар. 1 от Шестата директива следва да се тълкуват в смисъл, че постоянен обект, който не е юридическо лице, отделно от дружеството, към което принадлежи, установено в друга държава членка и на което дружеството предоставя услуги, не трябва да се третира като данъчно задължено лице заради разходите, които му се начисляват във връзка с тези доставки.”.   В решение на СЕС по дело С-16/17 от 07.08.2018 г., в т.41 и решение по дело С-165/17 от 24.01.2019 г.т.35, съдът се е произнесъл, че когато става въпрос за дружество, установено в държава членка, и за негов клон, разположен в друга държава членка, видно от практиката на Съда, тези два субекта са едно и също данъчнозадължено лице по ДДС (С-210/04, т. 37C‑244/08, т. 38  и C‑388/11, т. 34), освен ако се установи, че клонът извършва независима икономическа дейност. В това отношение следва да се прецени дали клонът може да се счита за самостоятелен в смисъл, че понася произтичащия от дейността му стопански риск (С‑210/04, т. 35).   В решение на СЕС по дело С-165/17 от 24.01.2019 г., съдът се е произнесъл в т. 37, че доставката е облагаема само, ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации (C‑210/04, т. 34 и C‑7/13, т. 24). Според СЕС, при липса на правоотношение между клона и неговата централа, които заедно са едно данъчнозадължено лице, взаимните престации между тези образувания представляват необлагаеми вътрешни потоци, за разлика от извършваните с трети лица облагаеми сделки (т. 38 от решението).   С решение на СЕС по дело С-7/13 от 17.09.2014 г. съдът се е произнесъл, че чл. 2, § 1 от Директивата за ДДС гласи, че с ДДС се облага в частност доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.   Член 9 от Директивата за ДДС дефинира „данъчнозадължените лица“.   Това качество притежават лицата, които извършват „независима“ икономическа дейност. За еднаквото прилагане на Директивата за ДДС е особено важно понятието „данъчнозадължени лица“, определено в дял III от Директивата, да получи самостоятелно и еднакво тълкуване.   Съгласно практиката на Съда доставката е облагаема самоq ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации (C‑210/04, т. 34).   За да се установи, че такова правоотношение съществува между чуждестранно дружество и установен в държава членка негов клон, така че съответните доставки да се облагат с ДДС, следва да се провери дали този клон извършва независима икономическа дейност. В това отношение следва да се прецени дали клонът може да се разглежда като самостоятелен, по-специално доколкото понася произтичащия от дейността му стопански риск.   Ако клонът:

  • не работи независимо и
  • не понася самò стопанските рискове, свързани с извършването на дейността му,
  • няма собствен капитал и
  • активите му са част от имуществото на дружеството,

същият не може само по себе си да притежава качеството данъчнозадължено лице по смисъла на член 9 от Директивата за ДДС.   Посочено е, че гръцката данъчна администрация приема, че клонът формира място на стопанска дейност в Гърция, като във връзка с трансферното ценообразуване и облагане с данък печалба на клона му е определена роля на посредник.   Посочено е също, че възнаграждението за посредническата услуга се изчислява като към всички разходи, извършени от клона, се прибави печалба и клонът издава данъчна фактура за стойността на посредническата услуга.   Ако: това документиране е във връзка с корпоративния данък и трансферното ценообразуване и действително не се извършва разплащане, за целите на ЗДДС и ППЗДДС, тези взаимоотношения не са доставка. Предвид разпоредбите на ППЗДДС и съобразно практиката на СЕС, услугите, предоставени на дружеството от клона, за целите на прилагането на ЗДДС не следва да се третират като доставка на услуга.

Източник: https://www.tita.bg/danatsi_tita, https://www.nap.bg/document?id=1253

НАП публикува нова информация за касовите апарати и СУПТО

Данъчни служби са публикували допълнителни разяснения от относно Наредба за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Рубриката „Касови апарати, електронни търговци и СУПТО“ във сайта на НАП е актуализирана със „Схеми е-магазини – СУПТО“ и „Разяснения относно импорт в СУПТО от външни източници на данни за продажби“.

Информация: https://nap.bg/page?id=744

Започват проверки на адвокатите

Данъчните служби ще направят проверки на предлагащи юридически услуги. От изданието „Труд“ посочват, че адвокатите, наред с медицинските и автосервизите заведения, са идентифицирани от НАП като рискови.

За проверки ще бъдат набелязани както отделни фирми, така и упражняващите самостоятелно свободна професия и предоставят медицински, юридически и автосервизни услуги. Ако бъде установено, че официално обявените оборот и доходи не отговарят на клиентите им, ще започнат ревизии за дейността им 5 години назад.

По отношение на адвокатите се посочва, че по-голяма част от плащанията са в брой. „Цената на услугата се договаря на четири очи между адвоката и клиента. Затова рискът от укриване на обороти и неплащането на данъци и в този бранш е висок“, пише „Труд“.

Наред с проверките и ревизиите, от Националната агенция за приходите ще обяснят какви са изискванията – за отчитане на оборота, за подаване на декларации и плащане на дължимите данъци и осигуровки. Специално ще бъде посочено, че при достигане на оборот от 50 000 лв. в рамките на 12 поредни месеца е необходимо да бъде направена и регистрация по ДДС.

Като крайната цел не е да бъдат наложени глоби, а да бъде променено поведението на представителите на трите бранша.

Източник: https://news.lex.bg/


Онлайн търговците трябва да декларират електронните си магазини

Срокът за обявяване на е-магазините пред НАП е удължен до 29 юни.

Търговците, които използват собствени или наети електронни магазини или публично достъпни онлайн платформи за продажби, са длъжни да подадат информация за това пред Националната агенция за приходите до 29 юни 2019. Срокът за обявяване на е-магазините беше удължен с последните промени в законодателството, напомнят от НАП.  Изискването е валидно за лицата, които и в момента осъществяват е-търговия, а търговците, които занапред ще използват електронен магазин, трябва да изпратят данни за него преди да стартират дейността си. 

Подаването на информация става само по електронен път чрез портала за е-услуги на НАП, като е необходим електронен подпис. Изискването важи за физически и юридически лица, които извършват продажби по интернет по занятие, т.е не засяга гражданите, които инцидентно са продали свои лични вещи, допълват от приходната агенция.

Електронната услуга работи от края на миналата година, като до момента вече са декларирани близо 11 000 електронни магазина. От днес в сайта на НАП е достъпна и нова електронна услуга, чрез която потребителите могат да видят дали конкретен онлайн търговец е декларирал магазина си пред НАП. 

Източник: https://nap.bg/news?id=3948

https://nap.bg/news?id=3948
https://nap.bg/news?id=3948

Обявяването на действителните собственици на фирмите

До 31 май всички юридически лица или други правни образувания в България трябва да декларират действителните си собственици.

Задължение за обявяването на действителните собственици възникна през миналата година с приемането на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). В обнародвания на 8 януари правилник се публикувани и образци на декларациите и от февруари започна да тече кампанията по деклариране на действителните собственици. Агенцията по вписванията трябва да осигури възможност за вписване на данните в Търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.

Това е само един аспект от ЗМИП, който вменява и много повече изисквания към задължените по него лица. Частта с действителните собственици обаче засяга практически всяка фирма в страната. Декларираните данни трябва да са публично достъпни, каквото е изискването на последната редакция на европейската директива за противодействането на прането на пари, която се транспонира чрез ЗМИП.

Какво трябва да се впише
Законът и съответно образците на декларациите предполагат да се разкрият на първо място идентификационните данни за действителните собственици – физически лица. Това включва имена, гражданство, ЕГН или дата на раждане за чуждестранни граждани, както и държавата на пребиваване, ако е различна от България. Освен това ще трябва да се разкрият и данни за юридически лица по веригата на собственост, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол. А също така и непребиваващите в страната ще трябва да предоставят и данни за постоянно пребиваващо физическо лице за контакт, както и нотариално заверено съгласие от него за това. При промени и те ще трябва съответно да се декларират новите обстоятелства.

Кои са действителни собственици
Според ЗМИП действителен собственик е „физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност“. То или те трябва пряко или косвено притежават достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства. Като индикативен за притежание за деклариране е посочено 25% дялово или акционерно участие.

„Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик“, гласи още законовият текст.

По отношение на различни форми на доверителна собственост, каквито има в чужди юрисдикции като тръстове, попечителски фондове и фондации също има изискване да се посочат като действителни собственици учредител, доверителен собственик, пазител, бенефициар и „всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване“.

Установено че ако след като са изчерпани всички възможни средства, не може да се установи действителен собственик или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.

С ежемесечна санкция
Въпреки че подаването на декларация не изглежда голяма административна тежест, нарушаването на този член може да се окаже скъпо. Санкцията е от 1 000 до 10 000 лв. за юридически лица или еднолични търговци. Освен това е предвидено, ако след наказание не бъдат веднага заявени данните за вписване, тази глобата да се начислява всеки месец до заявяване на вписването.

По материалите: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/01/10/3373104_vsichki_firmi_triabva_da_deklarirat_deistvitelnite_si/


Задължения на фирмата при липса на дейност

Фирмите без дейност трябва да подадат декларация за липса на дейност в Търговския регистър (декларация по чл. 38, ал. 9 от ЗСч) в срок до 31 март 2019 г., с което се освобождават от задължението за публикуване на Годишен финансов отчет. За публикуването на тази декларация не се дължи държавна такса, за разлика от годишните отчети, където има предвидена такса от 40 лв. ако се подава на хартия, или 20 лв. ако се подава по електронен път с ел. подпис.

Няма стандартизиран образец за тази декларация – тя може да бъде в свободен текст, като се подписва от управителя. Подаването може да стане на хартия или по електронен път, лично от управителя или от адвокат с изрично писмено пълномощно, за което не е нужна нотариална заверка. В случай, че се пропусне срока за подаване на такава декларация, остава задължението за дружеството да публикува отчет Годишен финансов отчет в Търговския регистър.

С целта да се улесни подаването на декларации по чл. 38, ал.9, т. 2 от Зсч за неактивност на търговци и ЮЛНЦ, всички офиси на Агенцията по вписванията в страната ще работят извънредно на 30.03.2019 г. (събота) с работно време от 09:00 до 15:30 ч.

Агенцията по вписванията информира, че освен на гише, документите могат да се подават и онлайн на сайта на Търговския регистър и регистъра на юридически лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) – www.brra.bg.

До момента в Агенцията по вписванията са постъпили около 100 000 декларации, т.е. 50 % от общия брой, които се очаква да бъдат внесени. От тях около половината са подадени на гише, а останалата половина – по електронен път. На база подадените заявления от миналата година се очаква в следващите 8 дни да бъдат внесени над 75 000 заявления.
По материали на: Търговски регистър http://www.brra.bg/ContentManagementView.ra

Последна седмица за подаване на годишни декларации от фирмите за облагане с корпоративни данъци

Последна седмица за подаване на годишни данъчни декларации от фирмите за облагане с корпоративни данъци.

Тази година крайният срок за подаването е 1 април, защото 31 март е почивен ден. Декларацията се подава само по интернет с квалифициран електронен подпис. Задължително с нея се подава и годишен отчет за дейността. Неподаването на декларацията се санкционира, като минималната глоба е 500 лева за юридическото лице и 200 лева за управителя на фирмата.

Юридическите лица, които през 2018 г. не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, не са длъжни да подават годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и годишен отчет за дейността.

До 1 април 2019 г. трябва да се плати и дължимият корпоративен данък, след приспадане на направените авансови вноски. Плащането на задължението към хазната може да стане по интернет без такса с електронната услуга на НАП, както и във всяка банка с попълване на вносна бележка за плащане към бюджета.

Информация от Национална агенция за приходите https://nap.bg/news?id=3909

Акцент: промените в данъчно облагане-2019

От 1-ви януари 2019 г. въведени изменения в Закона за корпоративно подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за данък върху добавената стойност.

Промени в Закона за корпоративно подоходно облагане

– Се въвеждат промени в регулирането на разходите по заеми за данъчни цели. Превишат ли нетните разходи за заеми  3 милиона евро, те ще бъдат приспадани за данъчни цели в размер до 30% от печалби на компанията преди лихви, данъци и амортизация. Според новия режим неприспаднати в съответната година нетни разходи за заеми могат да бъдат пренесени и приспаднати въз основа на специална формула през следващи данъчни периоди без ограничение във времето. Въвежда се по-широко определение за разходи за заеми за целите на новия режим, което ще включва и капитализирани лихви, за разлика от съществуващия режим на слабата капитализация. Неприспадаемите по режима на слаба капитализация лихви за дадена година ще могат да се пренасят занапред без ограничения за разлика от съществуващия до момента 5-годишен срок.

– Въвежда се данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества. Неразпределените печалби на ниско облагани чуждестранни дъщерни ще се включват в данъчната основа на българското контролиращо дружество, като ще бъдат обложени по този начин с 10% корпоративен данък. Чуждестранно дружество или място на стопанска дейност ще се счита за контролирано  чуждестранно дружество, ако са покрити специфичните критерии за наличие на контрол и действително платеният в чужбина корпоративен данък от чуждестранното дружество е по-малко от 50% от дължимия корпоративен данък. Въведени са и конкретни мерки за избягване на двойно данъчно облагане.

 – Договори за оперативен лизинг имат новите правила за данъчното третиране за лизингополучатели, прилагащи международните счетоводни стандарти. Според закона лизингополучатели няма да признават за данъчни цели счетоводно отчетените разходи и приходи във връзка с договори за оперативен лизинг. За данъчни цели ще се признават разходите и приходите, определени съгласно правилата по отношение на експлоатационния лизинг, приложени към съответните договори за оперативен лизинг  съгласно международните счетоводни стандарти.

Отпада задължението за подпечатване на финансовите отчети на компанията с печат и въвежда се задължение за малките предприятия, които не подлежат на задължителен одит, да публикуват минимално баланс, отчет за финансовото състояние и приложение в Търговския регистър.

   Промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица

Доходи, получени за 2018 г. : Отпада изискването за представяне на изрична декларация от другия родител/съпруг при ползване на данъчните облекчения за млади семейства, за деца и за деца с увреждани. Данъчните облекчения ще могат да се ползват от двамата родители (приемни родители, близки или роднини), когато размерът на данъчното облекчение е по- висок от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ на единия родител.

   Доходите, получени след 1 януари 2019 г.: Субсидии от физически лица, които не са регистрирани като земеделски стопани, вече ще се облагат с окончателен данък.

Доходите от парични и предметни награди, които не са предоставени от работодател или възложител, ще се облагат с 10% данък, а прагът за облагане на предметните награди повишен до 100 лв. Дружествата, които предоставят такива награди, следва да декларират дължимия данък в данъчна декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО на тримесечна база и внесат данъка в съответната териториална дирекция на НАП.

    Отпада задължението на физическите лица да прилагат служебните бележки към годишната си данъчна декларация, както и тяхното издаване вече ще става само при поискване от лицата.

   Самоосигуряващи се лица ще подават декларации само по електронен път.

   Срокът за подаване подаване на декларацията по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за платени през годината доходи, различни от доходите от трудова дейност, от предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО, се скъсява до 28 февруари на годината, следваща годината, за която се подава декларацията. Крайният срок за декларацията за 2018г. остава 15 март 2019г., но догодина декларациите ще се подават най-късно до 28 февруари 2020г.

    Срокът за ползване на отстъпка от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация се удължава до 31 март на следващата година.

Промени в ЗДДС

    Дружествата, които са се регистрирали доброволно по ДДС, могат да се дерегистрират след 12 месеца от началото на календарната година, следваща годината на тяхната доброволна регистрация, ако няма основания за задължителна регистрация.  Няма да е налице основание за задължителна дерегистрация при прекратяване на юридическо лице- търговец с ликвидация, когато ЮЛ е избрало да остане регистрирано до датата на премахването му от търговския регистър.

  Дружества, които извършват внос на определени химически и металургични продукти на стойност повече от 50 000 лева съгласно митническата декларация за внос, от 1 юли 2019г.имат възможност за самоначисляване на ДДС за внос на определени стоки, вместо плащане на ДДС за внос на митническите органи. Това важи при условие че вносителят е регистриран за целите на ДДС не по-малко от 6 месеца преди извършване на вноса и няма неизплатени публични задължения към НАП.

    Въвежда се праг за от 10 000 евро за календарна година при осъществяване на далекосъобщителни услуги, услуги за радио-и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, под който размер доставчикът може да начислява ДДС съгласно българското законодателство. Доставчикът може да избере да прилага досегашните правила, като начислява ДДС в държавата на получателя, дори и неговите продажби да не са достигнали 10 000 евро за календарната година.

   Въвежда се определения двата вида ваучери с различно ДДС третиране. Новите разпоредбите ще се прилагат за ваучери, издадени след 31.12.2018 г. Прилагат определение за ваучери за конкретна цел и многоцелеви ваучери. Ваучер за конкретна цел е ваучер, при който мястото на изпълнение, и дължимият ДДС за стоки или услуги са известни към момента на издаването на ваучера.  Всички ваучери, които не попадат под това определение, се определят като многоцелеви ваучери. Продажбата на ваучерите за конкретна цел от данъчно задължено лице се определя като доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът. Продажбата на многоцелеви ваучери от данъчно задължено лице, от своя страна, няма да бъде считана за доставка на стоки или услуги. Действителното доставяне на стоки или услуги към лицето, което е използвало многоцелеви ваучер като средство за разплащане, ще се смята за доставка на закупените стоки или услуги.

   Новите правилата се изясняват за тристранни операции. Посредникът в такава ще може да има ДДС регистрация и в държавата-членка на изпращане, и на пристигане на стоките. Но за да е налице тристранна операция, посредникът трябва да участва в нея с ДДС номера, издаден му от трета държава-членка.

по материалите ИК „Труд и право“ www.trudipravo.bg