Автор: ABG Advice

С оглед преодоляване на възможни затруднения при декларирането и плащането на данъци и осигурителни вноски, вследствие на въведените извънредни мерки срещу разпространението на корона вируса, промени, свързани с данъчно-осигурителните изисквания в периода на извънредното положение:

1. Удължаване на срока за подаване на декларациите за облагане с корпоративни данъци (чл.92 ЗКПО) до 30 юни 2020 г.

2. Удължаване на срока за внасяне на дължимия корпоративен данък по годишната декларация (чл.93 ЗКПО) до 30 юни 2020 г.

3. През 2020 г. задължените по ЗКПО лица правят авансови вноски на база прогнозната данъчна печалба за 2020 г., при съобразяване със следните особености:

• в случай че към момента вече е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., корекции на размера на авансовите вноски до 15.04 и след това се правят с декларацията по чл. 88 от ЗКПО;
• в случай че до 15.04 не е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., тя трябва да се подаде до тази дата, като се попълни само частта от нея, в която се декларират авансовите вноски за 2020 г. Корекции на размера на авансовите вноски се правят с декларацията по чл. 88 от ЗКПО;
• корекциите на авансовите вноски, направени с декларацията по чл. 88 от ЗКПО, се ползват след подаване на декларацията.

Посочените разпоредби са във връзка с обстоятелството, че срокът за извършване на месечните авансови вноски за месеците януари, февруари, март и април и на тримесечната авансова вноска за първо тримесечие е до 15 април, а срокът за подаване на годишната данъчна декларация за 2019 г., с която се декларира видът и размерът на авансовите вноски за текущата година,  е до 30 юни 2020 г. 

Сроковете за внасяне на авансовите вноски за 2020 г. са следните:

• Месечните авансови вноски за първото тримесечие (януари, февруари и март) на 2020 г. се внасят до 15 април 2020 г., а за месеците от април до декември в срок до 15 число на месеца, за който се отнасят. Тримесечните авансови вноски за първото и второто тримесечие на 2020 г. се внасят до 15 число на месеца, следващ тримесечието, респ. 15 април и 15 юли 2020 г., а за третото тримесечие – в срок до 15 декември. За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска.

4. Физическите лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, в т.ч. еднолични търговци, както и земеделски стопани, когато са избрали да се облагат като еднолични търговци, прилагат гореописаните правила за авансовите вноски, като за тях срокът вместо до 15.04.2020 г. е до 30.04.2020 г.

5.Удължаване на срока за деклариране и внасяне на данъка върху разходите по ЗКПО, както и на данъка върху приходите на бюджетните предприятия, данъка върху приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта и на данъка върху дейността от опериране на кораби, до 30 юни 2020 г.

6. Удължаване на срока за подаване на годишния отчет за дейността (ГОД) до 30 юни 2020 г.

7. Удължаване на срока до 30 юни 2020 г. за подаване на годишната декларация за облагане на доходите на физическите лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, в т.ч. еднолични търговци, дейност като земеделски стопани, когато са избрали да се облагат като еднолични търговци, както и за внасяне на дължимия от тези лица данък по декларацията.

8. Удължаване на срока за ползване на 5% отстъпка от дължимия данък за довнасяне по годишната данъчна декларация за облагане на доходите на физическите лица до 31 май 2020 г. за физически лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, в т.ч. еднолични търговци, както и земеделски стопани, когато са избрали да се облагат като еднолични търговци.  

9. Срокът за физическите лица, които не са еднолични търговци за подаване на годишна данъчна декларация и за внасяне на данъка по декларацията остава непроменен – 30 април 2020 г.  Срокът за ползване на 5% отстъпка от данъка за довнасяне е 31.03.2020 г.

10. По време на действие на извънредното положение се спира принудителното изпълнение по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, като за периода на спирането се начисляват лихви. Може да се извършва обезпечаване на задълженията и разпределение на суми по изпълнителни дела. По искане на длъжниците, публичните изпълнители може да извършват изпълнение върху вземания и парични средства от банки, вземания от трети лица, вложени ценности в трезори и съдържанието в сейфове. Няма да се провеждат публични търгове и няма да се извършва въвод във владение.

Запорите върху парични средства ще се налагат върху сумата, надвишаваща минималната работна заплата от 610 лв., а не както досега за сумите над 250 лв. Промяната влиза в сила от 09.04 и е част от измененията в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. 

При наложен преди 09.04.2020 г. запор върху трудово възнаграждение, пенсия, стипендия или обезщетение по трудово правоотношение, или при запор на сметка, по която тези доходи постъпват, третото задължено лице – работодател, НОИ, банка и др., удържа до 08.04.2020 г. по запора разликата над 250 лв. от месечното трудово възнаграждение – пенсия, стипендия на длъжника. От 09.04.2020 г. следва да се удържа разликата над минималната работна заплата за страната.

11. По време на извънредното положение не се образуват изпълнителни дела от публичните изпълнители на НАП, освен в особено важни случаи.  

Източник: НАП *www.nap.bg

Hационалният осигурителен институт (НОИ) ще продължи да изплаща българските пенсии в чужбина на всички лица, които в периода на извънредно положение имат задължението да представят пред институцията своята декларация за продължаване изплащането на пенсията (т.нар. „декларации за живот”), но не са успели да го направят.

Тъй като в създалата се ситуация нормативните срокове за удостоверяване спират да текат, превеждането на средствата ще продължи до отмяната на предприетите мерки в страната, а след това лицата ще имат 14-дневен срок да представят въпросните декларации в НОИ, ако желаят да продължат да получават пенсията си.

В тази група не попадат пенсионерите, които преди обявяването на извънредното положение, за период, през който се е изисквала декларация, не са изпълнили задължението си да я представят и съответно – пенсиите им са спрени и не се изплащат. В този случай, изплащането на пенсиите ще бъде възобновено едва след като в НОИ постъпи съответната декларация за живот, заверена от официален орган в държавата по пребиваване. Декларации се приемат и без наличие на институционална заверка, като лицата трябва собственоръчно да ги попълнят и подпишат и да впишат в тях причината, поради която не са заверени. Попълнените формуляри могат да бъдат изпращани в оригинал по пощата или сканирани на електронната поща на НОИ – noi@nssi.bg.

Работниците и служителите имат ли право на допълнителен отпуск във връзка с извънредното положение?

Законът за мерките и действията по време на извънредното положение не предвижда нов вид „допълнителен“ отпуск.

Могат ли работниците и служителите да бъдат принуждавани да ползват неплатен отпуск?

Работодателите не могат да принуждават служителите си да ползват неплатен отпуск. Неплатен отпуск може да се ползва само когато работникът или служителят е поискал това. По време на извънредното положение работодателите имат право едностранно да предоставят ползването на половината от платения годишен отпуск.

Какви са правата на работниците и служителите да ползват платен годишен отпуск?

Работниците и служителите имат право да ползват платен годишен отпуск без разрешение от работодателя само ако попадат в обхвата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и попадат сред следните категории: бременна работничка или служителка, както и работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро; майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му; работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му; работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст; работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто; трудоустроен работник или служител; работник или служител, който страда от заболяване (исхемична болест на сърцето, активна форма на туберкулоза, онкологично заболяване, професионално заболяване, психично заболяване, захарна болест.

Имат ли право на обезщетение за безработица съкратените от работа поради намаляване на работата заради коронавируса?

Съгласно Кодекса за социално осигуряване право на парично обезщетение за безработица имат хората, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на трудa.

От  министерството напомнят, че хората могат да се обадят по време на извънредното положение на безплатната телефонна линия  0800 88 001. 

източник lex.bg

Постановлението за държавна помощ на работодателите, популярно като мярката „60/40“, е обнародвано в „Държавен вестник“ от 1.04.2020 г.

Ако искат да получат помощ по схемата 60:40, фирмите ще трябва да доказват спад на приходите от продажби с не по-малко от 20% през месеца, предхождащ този, в който се подава заявлението за компенсации, спрямо същия месец на 2019 г. Това прие Министерският съвет в чаканото постановление за помощта на бизнеса, което влиза със задна дата от обявяването на извънредното положение – 13 март 2020 г.

Има 7 сектора, които няма получат помощ. Те са А, К, О, Р, Q, T и U според Класификацията на икономическите дейности (КИД -2008). Това са селско, горско и рибно стопанство, финансови и застрахователни дейности, държавно управление, образование, хуманно здравеопазване и социална работа, дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби.

Според датата си на регистрация фирмите ще доказват спада на приходите спрямо различни периоди. Тези, учредени преди 1 март 2019 г., трябва да имат намаляване на приходите от продажби с не по-малко от 20% през „месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година“. Т.е. ако през април 2020 г. бъде подадено заявление за помощ по схемата 60:40 за март 2020 г., фирмата ще трябва да докаже спад с поне 20% спрямо март 2019 г.

Тези, учредени след 1 март 2019 г., трябва да имат намаляване на приходите от продажби с не по-малко от 20% „през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за месец януари и февруари на 2020 г.“.

Има обаче 14 сектора, които ще могат да кандидатстват държавата да поеме 60 на сто от заплатата на заетите в тях, без да доказват, че приходите им са намалели. Сред тях са търговията на дребно, транспортът, хотелиерството, ресторантьорството, туризмът, артистите, спортистите и т.н. Те са изброени в приложение към постановлението. Няма да доказват спад на продажбите и „работодатели, които са преустановили дейност, осъществявана на територията на отделни населени места, в които със заповед на държавен орган са въведени противоепидемични мерки на основание чл. 63 от Закона за здравето“.

За финансиране на част от възнагражденията на персонала могат да кандидатстват фирми, които са спрели работа изцяло или частично, или са я преустановили само по отношение на отделни служители. От нея ще могат да се възползват и тези, които са въвели непълно работно време, независимо дали за част или за цялото предприятие. За тях компенсацията ще се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

Компенсации няма да се изплащат за служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение, нито за работници, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и на такива, за които фирмата получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

Очаквано постановлението предвижда, че помощ ще може да се получава за не повече от три месеца.

60-те процента, които ще дава държавата, са от осигурителния доход за януари 2020 г. Ето как ще се определя той:

• за лицата, които имат отработени дни, среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за месец януари;
• за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, среднодневният размер на дохода, от който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за месец януари;
• за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – минималната месечна работна заплата за страната;
• за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст, среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;
• за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО при този работодател – минималната месечна работна заплата за страната.

Остатъкът до пълния размер на заплатата се изплаща от работодателя, като той трябва да внесе и осигуровки.

Условията

Първото условие за отпускане на помощта 60:40 е работодателят да осъществява стопанска дейност в България, като може да е местно физически или юридическо лице или чуждестранно юридическо лице.

Второто е да няма задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски (по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс) към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, по отношение на които не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение.

Третото изискване е работодателят да не е обявен или в производство по несъстоятелност, или в ликвидация.

Следващото условие е да запази заетостта на работниците, за които е получил компенсация, за период не по-малък от този, за който са изплатени. И да не прекратява трудови договори на служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации.

Най-важното изискване е да се представят документи, които удостоверяват спад на приходите от продажби.

Процедурата

Кандидатстването ще може да започне, когато изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издаде заповед за откриване на процедура за това, а информация за това какви ще са редът и условията за кандидатстване ще бъде публикувана на сайта на ведомството и на таблата в бюрата по труда.

Той ще издаде и образец на заявлението за изплащане на компенсации, което ще може да се подава на хартиен носител, по електронен път или с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор в бюрото по труда, „обслужващо територията по месторабота на работниците и служителите“, за финансирането на чиито заплати се кандидатства.

Към заявлението се прилагат:

1. заверено копие на заповедта на работодателя за преустановяване на работа по чл. 120в от Кодекса на труда или на заповедта за установяване на непълно работно време по чл. 138 а, ал. 2 от Кодекса на труда;
2. декларация за запазване на заетостта (по образец);
3. декларация от работодателя и документи, удостоверяващи намаляване на приходите от продажби;
4. списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации с трите им имена, ЕГН или личен номер, личен номер на чужденец, служебен номер от Националната агенция за приходите;
5. декларация с IBAN на платежна сметка на работодател (по образец).

Кой отговаря на условията да получи компенсация, ще решава комисия към всяко бюро по труда. Тя ще има 7 дни, за да разгледа заявлението, ще проверява служебно в Националната агенция за приходите дали са изпълнени двете най-важни изисквания за отпускане на помощта – приходите са спаднали с поне 20% спрямо съответния период и работодателят дължи данъци и осигуровки. Фирмата ще получава уведомление дали е одобрена или не, до два работни дни от произнасянето на комисията. Компенсациите ще се изплащат от НОИ.

Quelle: www.lex.bg

Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица ще бъдат достъпни в портала за електронни услуги на Националната агенция за приходите на 10 март 2020 г.

Декларациите са попълнени автоматично, така че не отпада задължението на данъкоплатците да направят проверка на въведените данни. Данъчни облекчения, които ползват, ще трябва сами да ги въведат. Облекченията могат да се ползват само ако лицето няма стари задължения.

Всеки, който има персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис, ще получи достъп до вече въведените данни за доходи от трудови правоотношения, граждански договори и хонорари, доходи от наем за имоти, отдадени под наем на юридически лица и субсидии, изплатени на земеделски производители. Ако гражданин няма свой персонален код (ПИК), може да го получи безплатно от всеки офис на НАП в страната.

www.nap.bg, www.mediapool.bg

На сайта на НАП са публикувани Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. с БАРКОД и Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. с БАРКОД

www.nap.bg

Видът на осигуряването на самоосигуряващите се лица може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителният директор на НАП. Срокът за подаване на документа е до 31 януари на съответната година.

 Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии на държавното обществено осигуряване (ДОО), а по свой избор могат да се осигуряват и във фонд „Общо заболяване и майчинство”.

Самоосигуряващите се лица,  които изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „Общо заболяване и майчинство”,  могат да се ползват от всички осигурени социални рискове (без трудова злополука и професионална болест и безработица) на ДОО. Другият вариант е да внасят осигурителни вноски на по-нисък процент само във фонд „Пенсии“  на ДОО (за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт). В този случай обаче, напомнят от НАП, самоосигуряващите се нямат право на парични обезщетения от ДОО в определени ситуации (например т. нар. „майчински” при бременност и раждане).

Видът на осигуряването на самоосигуряващите се лица може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителният директор на НАП. Срокът за подаване на документа е до 31 януари на съответната година.

В 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си, като подават декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП или чрез е-услугите на приходната агенция с Персонален идентификационен код /ПИК/ или електронен подпис /КЕП/.

При  прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година не може да се променя вече избрания и декларирания вид осигуряване.

Източник: www.nap.bg

На 16 декември изтича срокът за внасяне на последната месечна или тримесечна авансова вноска за корпоративен данък за 2019 година. Същевременно това е и последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за тази година, за да не надвнесат ненужно данък или за да не плащат лихви към НАП при определени несъответствия на вноските.

Фирмите, чийто приходи от продажби за предходната година надвишават 300 000 лева, са длъжни да правят авансови вноски за корпоративен данък. Те  са месечни и тримесечни и се определят на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година.

Анализите на НАП показват, че има случаи, при които прогнозираните авансови вноски за корпоративен данък се оказват доста по-високи или по-ниски от дължимия годишен данък. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на НАП или пък до нужда от възстановяване на данък.

В тази връзка, законодателят е дал възможност на предприятията сами да намаляват или увеличават своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението, на авансовите вноски се ползва след подаването на декларация за промяна в тях. Този вид декларации се подават в офиса на приходната агенция по месторегистрация на фирмата, като най-лесният начин за подаване на документи към НАП си остава ползването на електронните услуги, които предоставяме на своите клиенти.

Източник www.nap.bg

Изискванията към софтуерите за продажби и касови апарати разясняват експерти от НАП.

НАП провежда поредица от семинари  за разясняване на изискванията на Наредба Н-18 в Бургас, Варна, Пловдив и Велико Търново. Над 700 души участваха в първите два семинара в Бургас и Пловдив в края на седмицата и получиха отговори на въпросите си за фискалните изисквания към туристическия бизнес, търговията на едро и дребно, разносна търговия, е-магазини и много други.

По време на семинарите, експерти от НАП разясняват на бизнеса, производителите на софтуер и финансово-счетоводната общност основните изисквания на Наредба, сроковете и отговорностите на производители, внедрители и ползватели на софтуери за управление на продажбите в търговските обекти. По време на семинарите се обсъждат и правилата за фискализация на особени видове търговска дейност като електронни магазини, разносна търговия и други.

От НАП напомнят, че според новите изменения на Наредба Н-18 лицата с приходи от продажби над 16 млн. лв., стойност на активите по баланс над 8 млн. лв. и персонал от над 50 души и чиито продажби в брой са под 5% от приходите, могат да изберат да ползват и софтуер за управление на продажбите (СУПТО), който създава стандартизиран одиторски файл. До 31 март те трябва да се съобразят с изискванията на Наредбата. Срокът за подаването на информацията от търговците за използвания софтуер в търговските обекти, се удължава до 31 май 2020 г.

Важни крайни срокове по Наредба Н-18

 30 септември 2019 г.

Лицата, използващи ЕСФП, които към 31 юли 2019 г. имат документ за придобиване/сключен договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП от одобрен след 31 март 2019 г. тип, както и изготвен график за въвеждане в експлоатация на ЕСФП в стопанисваните от тях обекти, и същите са подадени по електронен път в компетентната териториална дирекция на НАП чрез използване на квалифициран електронен подпис, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. в срок до 30 септември 2019 г.

30 октомври 2019 г.

Производителите/вносителите на фискални устройства в срок до 30 октомври 2019 г. представят за функционално изпитване устройства с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за автоматично генериране на дневен финансов отчет.

31 януари 2020 г.

Всички лица, използващи софтуер за управление на продажбите – независимо дали са или не са регистрирани по ЗДДС, трябва да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания и да сменят или модифицират фискалните си устройства до 31 януари 2020 г.

Ползвателите на ИАСТУД трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. до 31 януари 2020 г.  

Производител/разпространител може да разпространява софтуер, който не отговаря на изискванията, определени в наредбата, до 31 януари 2020 г.

От 1 февруари 2020 г. фискалните бонове издавани от ЕСФП, следва да съдържат и данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.

29 февруари 2020 г.

Лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на наредбата. Издадените удостоверения за регистрация на тези лица са валидни до 29 февруари 2020 г.

31 март 2020 г.

Лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата до 31 март 2020 г.

Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с всички изисквания на наредбата в срок до 31 март 2020 г.

Относно задължението за отпечатването на дневен финансов отчет

До привеждане на въведените в експлоатация фискални устройства в съответствие с новите изисквания, но не по-късно от 31 март 2020 г., задължените лица са длъжни да отпечатват дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.

Лицата, използващи софтуер за управление на продажби подават информацията относно използвания от тях софтуер в търговските обекти до 31 март 2020 г.

30 април 2020 г.

Лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на фискални устройства, привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на наредбата. Издадените удостоверения за регистрация на тези лица са валидни до 30 април 2020 г.

31 май 2020 г.

Лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, подават информация относно използвания от тях софтуер в търговските обекти до 31 май 2020 г.

Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, подават информацията относно използвания от тях софтуер в срок до 31 май 2020 г.

Материали:

www.nap.bg

На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации от физическите и юридическите лица.

Гражданите и фирмите имат възможност еднократно да коригират данните, посочени в годишната декларация за облагане на доходите на физическите лица и формуляра за облагане с корпоративни данъци на юридическите.

Това става с подаването на еднократна коригираща декларация, след изтичане на срока за подаване на годишната данъчна декларация, но преди 30 септември на текущата година за промени, свързани с декларираните данъци от предходната година.

Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да се получи в сайта на приходната агенция – www.nap.bg или на телефона на НАП – 0700 18 700 /обажданията се таксуват по стандартната тарифа на съответния оператор/.  

Материали: www.nap.bg