Месец: април 2019

До 31 май всички юридически лица или други правни образувания в България трябва да декларират действителните си собственици.

Задължение за обявяването на действителните собственици възникна през миналата година с приемането на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). В обнародвания на 8 януари правилник се публикувани и образци на декларациите и от февруари започна да тече кампанията по деклариране на действителните собственици. Агенцията по вписванията трябва да осигури възможност за вписване на данните в Търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.

Това е само един аспект от ЗМИП, който вменява и много повече изисквания към задължените по него лица. Частта с действителните собственици обаче засяга практически всяка фирма в страната. Декларираните данни трябва да са публично достъпни, каквото е изискването на последната редакция на европейската директива за противодействането на прането на пари, която се транспонира чрез ЗМИП.

Какво трябва да се впише
Законът и съответно образците на декларациите предполагат да се разкрият на първо място идентификационните данни за действителните собственици – физически лица. Това включва имена, гражданство, ЕГН или дата на раждане за чуждестранни граждани, както и държавата на пребиваване, ако е различна от България. Освен това ще трябва да се разкрият и данни за юридически лица по веригата на собственост, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол. А също така и непребиваващите в страната ще трябва да предоставят и данни за постоянно пребиваващо физическо лице за контакт, както и нотариално заверено съгласие от него за това. При промени и те ще трябва съответно да се декларират новите обстоятелства.

Кои са действителни собственици
Според ЗМИП действителен собственик е „физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност“. То или те трябва пряко или косвено притежават достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства. Като индикативен за притежание за деклариране е посочено 25% дялово или акционерно участие.

„Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик“, гласи още законовият текст.

По отношение на различни форми на доверителна собственост, каквито има в чужди юрисдикции като тръстове, попечителски фондове и фондации също има изискване да се посочат като действителни собственици учредител, доверителен собственик, пазител, бенефициар и „всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване“.

Установено че ако след като са изчерпани всички възможни средства, не може да се установи действителен собственик или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.

С ежемесечна санкция
Въпреки че подаването на декларация не изглежда голяма административна тежест, нарушаването на този член може да се окаже скъпо. Санкцията е от 1 000 до 10 000 лв. за юридически лица или еднолични търговци. Освен това е предвидено, ако след наказание не бъдат веднага заявени данните за вписване, тази глобата да се начислява всеки месец до заявяване на вписването.

По материалите: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/01/10/3373104_vsichki_firmi_triabva_da_deklarirat_deistvitelnite_si/