Постановление за подпомагане на закъсали фирми по схемата 60/40

Постановлението за държавна помощ на работодателите, популярно като мярката „60/40“, е обнародвано в „Държавен вестник“ от 1.04.2020 г.

Ако искат да получат помощ по схемата 60:40, фирмите ще трябва да доказват спад на приходите от продажби с не по-малко от 20% през месеца, предхождащ този, в който се подава заявлението за компенсации, спрямо същия месец на 2019 г. Това прие Министерският съвет в чаканото постановление за помощта на бизнеса, което влиза със задна дата от обявяването на извънредното положение – 13 март 2020 г.

Има 7 сектора, които няма получат помощ. Те са А, К, О, Р, Q, T и U според Класификацията на икономическите дейности (КИД -2008). Това са селско, горско и рибно стопанство, финансови и застрахователни дейности, държавно управление, образование, хуманно здравеопазване и социална работа, дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби.

Според датата си на регистрация фирмите ще доказват спада на приходите спрямо различни периоди. Тези, учредени преди 1 март 2019 г., трябва да имат намаляване на приходите от продажби с не по-малко от 20% през „месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година“. Т.е. ако през април 2020 г. бъде подадено заявление за помощ по схемата 60:40 за март 2020 г., фирмата ще трябва да докаже спад с поне 20% спрямо март 2019 г.

Тези, учредени след 1 март 2019 г., трябва да имат намаляване на приходите от продажби с не по-малко от 20% „през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за месец януари и февруари на 2020 г.“.

Има обаче 14 сектора, които ще могат да кандидатстват държавата да поеме 60 на сто от заплатата на заетите в тях, без да доказват, че приходите им са намалели. Сред тях са търговията на дребно, транспортът, хотелиерството, ресторантьорството, туризмът, артистите, спортистите и т.н. Те са изброени в приложение към постановлението. Няма да доказват спад на продажбите и „работодатели, които са преустановили дейност, осъществявана на територията на отделни населени места, в които със заповед на държавен орган са въведени противоепидемични мерки на основание чл. 63 от Закона за здравето“.

За финансиране на част от възнагражденията на персонала могат да кандидатстват фирми, които са спрели работа изцяло или частично, или са я преустановили само по отношение на отделни служители. От нея ще могат да се възползват и тези, които са въвели непълно работно време, независимо дали за част или за цялото предприятие. За тях компенсацията ще се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

Компенсации няма да се изплащат за служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение, нито за работници, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и на такива, за които фирмата получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

Очаквано постановлението предвижда, че помощ ще може да се получава за не повече от три месеца.

60-те процента, които ще дава държавата, са от осигурителния доход за януари 2020 г. Ето как ще се определя той:

  • за лицата, които имат отработени дни, среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за месец януари;
  • за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, среднодневният размер на дохода, от който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за месец януари;
  • за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – минималната месечна работна заплата за страната;
  • за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст, среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;
  • за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО при този работодател – минималната месечна работна заплата за страната.

Остатъкът до пълния размер на заплатата се изплаща от работодателя, като той трябва да внесе и осигуровки.

Условията

Първото условие за отпускане на помощта 60:40 е работодателят да осъществява стопанска дейност в България, като може да е местно физически или юридическо лице или чуждестранно юридическо лице.

Второто е да няма задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски (по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс) към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, по отношение на които не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение.

Третото изискване е работодателят да не е обявен или в производство по несъстоятелност, или в ликвидация.

Следващото условие е да запази заетостта на работниците, за които е получил компенсация, за период не по-малък от този, за който са изплатени. И да не прекратява трудови договори на служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации.

Най-важното изискване е да се представят документи, които удостоверяват спад на приходите от продажби.

Процедурата

Кандидатстването ще може да започне, когато изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издаде заповед за откриване на процедура за това, а информация за това какви ще са редът и условията за кандидатстване ще бъде публикувана на сайта на ведомството и на таблата в бюрата по труда.

Той ще издаде и образец на заявлението за изплащане на компенсации, което ще може да се подава на хартиен носител, по електронен път или с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор в бюрото по труда, „обслужващо територията по месторабота на работниците и служителите“, за финансирането на чиито заплати се кандидатства.

Към заявлението се прилагат:

  1. заверено копие на заповедта на работодателя за преустановяване на работа по чл. 120в от Кодекса на труда или на заповедта за установяване на непълно работно време по чл. 138 а, ал. 2 от Кодекса на труда;
  2. декларация за запазване на заетостта (по образец);
  3. декларация от работодателя и документи, удостоверяващи намаляване на приходите от продажби;
  4. списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации с трите им имена, ЕГН или личен номер, личен номер на чужденец, служебен номер от Националната агенция за приходите;
  5. декларация с IBAN на платежна сметка на работодател (по образец).

Кой отговаря на условията да получи компенсация, ще решава комисия към всяко бюро по труда. Тя ще има 7 дни, за да разгледа заявлението, ще проверява служебно в Националната агенция за приходите дали са изпълнени двете най-важни изисквания за отпускане на помощта – приходите са спаднали с поне 20% спрямо съответния период и работодателят дължи данъци и осигуровки. Фирмата ще получава уведомление дали е одобрена или не, до два работни дни от произнасянето на комисията. Компенсациите ще се изплащат от НОИ.

Quelle: www.lex.bg

Автоматично попълнени декларации от 10 март ще са достъпни

Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица ще бъдат достъпни в портала за електронни услуги на Националната агенция за приходите на 10 март 2020 г.

Декларациите са попълнени автоматично, така че не отпада задължението на данъкоплатците да направят проверка на въведените данни. Данъчни облекчения, които ползват, ще трябва сами да ги въведат. Облекченията могат да се ползват само ако лицето няма стари задължения.

Всеки, който има персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис, ще получи достъп до вече въведените данни за доходи от трудови правоотношения, граждански договори и хонорари, доходи от наем за имоти, отдадени под наем на юридически лица и субсидии, изплатени на земеделски производители. Ако гражданин няма свой персонален код (ПИК), може да го получи безплатно от всеки офис на НАП в страната.

www.nap.bg, www.mediapool.bg

Видът на осигуряването на самоосигуряващите се лица може да се променя до 31 януари

Видът на осигуряването на самоосигуряващите се лица може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителният директор на НАП. Срокът за подаване на документа е до 31 януари на съответната година.

 Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии на държавното обществено осигуряване (ДОО), а по свой избор могат да се осигуряват и във фонд „Общо заболяване и майчинство”.

Самоосигуряващите се лица,  които изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „Общо заболяване и майчинство”,  могат да се ползват от всички осигурени социални рискове (без трудова злополука и професионална болест и безработица) на ДОО. Другият вариант е да внасят осигурителни вноски на по-нисък процент само във фонд „Пенсии“  на ДОО (за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт). В този случай обаче, напомнят от НАП, самоосигуряващите се нямат право на парични обезщетения от ДОО в определени ситуации (например т. нар. „майчински” при бременност и раждане).

Видът на осигуряването на самоосигуряващите се лица може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителният директор на НАП. Срокът за подаване на документа е до 31 януари на съответната година.

В 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си, като подават декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП или чрез е-услугите на приходната агенция с Персонален идентификационен код /ПИК/ или електронен подпис /КЕП/.

При  прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година не може да се променя вече избрания и декларирания вид осигуряване.

Източник: www.nap.bg

Корпоративен данък 2019: последните корекции

На 16 декември изтича срокът за внасяне на последната месечна или тримесечна авансова вноска за корпоративен данък за 2019 година. Същевременно това е и последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за тази година, за да не надвнесат ненужно данък или за да не плащат лихви към НАП при определени несъответствия на вноските.

Фирмите, чийто приходи от продажби за предходната година надвишават 300 000 лева, са длъжни да правят авансови вноски за корпоративен данък. Те  са месечни и тримесечни и се определят на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година.

Анализите на НАП показват, че има случаи, при които прогнозираните авансови вноски за корпоративен данък се оказват доста по-високи или по-ниски от дължимия годишен данък. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на НАП или пък до нужда от възстановяване на данък.

В тази връзка, законодателят е дал възможност на предприятията сами да намаляват или увеличават своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението, на авансовите вноски се ползва след подаването на декларация за промяна в тях. Този вид декларации се подават в офиса на приходната агенция по месторегистрация на фирмата, като най-лесният начин за подаване на документи към НАП си остава ползването на електронните услуги, които предоставяме на своите клиенти.

Източник www.nap.bg

НАП разяснява изискванията на Наредба Н-18

Изискванията към софтуерите за продажби и касови апарати разясняват експерти от НАП.

НАП провежда поредица от семинари  за разясняване на изискванията на Наредба Н-18 в Бургас, Варна, Пловдив и Велико Търново. Над 700 души участваха в първите два семинара в Бургас и Пловдив в края на седмицата и получиха отговори на въпросите си за фискалните изисквания към туристическия бизнес, търговията на едро и дребно, разносна търговия, е-магазини и много други.

По време на семинарите, експерти от НАП разясняват на бизнеса, производителите на софтуер и финансово-счетоводната общност основните изисквания на Наредба, сроковете и отговорностите на производители, внедрители и ползватели на софтуери за управление на продажбите в търговските обекти. По време на семинарите се обсъждат и правилата за фискализация на особени видове търговска дейност като електронни магазини, разносна търговия и други.

От НАП напомнят, че според новите изменения на Наредба Н-18 лицата с приходи от продажби над 16 млн. лв., стойност на активите по баланс над 8 млн. лв. и персонал от над 50 души и чиито продажби в брой са под 5% от приходите, могат да изберат да ползват и софтуер за управление на продажбите (СУПТО), който създава стандартизиран одиторски файл. До 31 март те трябва да се съобразят с изискванията на Наредбата. Срокът за подаването на информацията от търговците за използвания софтуер в търговските обекти, се удължава до 31 май 2020 г.

Важни крайни срокове по Наредба Н-18

 30 септември 2019 г.

Лицата, използващи ЕСФП, които към 31 юли 2019 г. имат документ за придобиване/сключен договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП от одобрен след 31 март 2019 г. тип, както и изготвен график за въвеждане в експлоатация на ЕСФП в стопанисваните от тях обекти, и същите са подадени по електронен път в компетентната териториална дирекция на НАП чрез използване на квалифициран електронен подпис, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. в срок до 30 септември 2019 г.

30 октомври 2019 г.

Производителите/вносителите на фискални устройства в срок до 30 октомври 2019 г. представят за функционално изпитване устройства с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за автоматично генериране на дневен финансов отчет.

31 януари 2020 г.

Всички лица, използващи софтуер за управление на продажбите – независимо дали са или не са регистрирани по ЗДДС, трябва да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания и да сменят или модифицират фискалните си устройства до 31 януари 2020 г.

Ползвателите на ИАСТУД трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. до 31 януари 2020 г.  

Производител/разпространител може да разпространява софтуер, който не отговаря на изискванията, определени в наредбата, до 31 януари 2020 г.

От 1 февруари 2020 г. фискалните бонове издавани от ЕСФП, следва да съдържат и данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.

29 февруари 2020 г.

Лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на наредбата. Издадените удостоверения за регистрация на тези лица са валидни до 29 февруари 2020 г.

31 март 2020 г.

Лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата до 31 март 2020 г.

Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с всички изисквания на наредбата в срок до 31 март 2020 г.

Относно задължението за отпечатването на дневен финансов отчет

До привеждане на въведените в експлоатация фискални устройства в съответствие с новите изисквания, но не по-късно от 31 март 2020 г., задължените лица са длъжни да отпечатват дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.

Лицата, използващи софтуер за управление на продажби подават информацията относно използвания от тях софтуер в търговските обекти до 31 март 2020 г.

30 април 2020 г.

Лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на фискални устройства, привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на наредбата. Издадените удостоверения за регистрация на тези лица са валидни до 30 април 2020 г.

31 май 2020 г.

Лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, подават информация относно използвания от тях софтуер в търговските обекти до 31 май 2020 г.

Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, подават информацията относно използвания от тях софтуер в срок до 31 май 2020 г.

Материали:

www.nap.bg

30 септември – краен срокът за подаване на коригиращи декларации

На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации от физическите и юридическите лица.

Гражданите и фирмите имат възможност еднократно да коригират данните, посочени в годишната декларация за облагане на доходите на физическите лица и формуляра за облагане с корпоративни данъци на юридическите.

Това става с подаването на еднократна коригираща декларация, след изтичане на срока за подаване на годишната данъчна декларация, но преди 30 септември на текущата година за промени, свързани с декларираните данъци от предходната година.

Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да се получи в сайта на приходната агенция – www.nap.bg или на телефона на НАП – 0700 18 700 /обажданията се таксуват по стандартната тарифа на съответния оператор/.  

Материали: www.nap.bg

Сподели във Фейсбук

Възстановяване на ДДС, начислен в държава членка на общността

За направените от българските данъчно задължени лица разходи в други държави членки, за които им е начислен данък върху добавената стойност, българското лице е в правото да си възстанови този данък. Най-често това са случаите на начисляване на данък върху добавената стойност при:  

  • зареждане на гориво от фирмите превозвачи,
  • винетни такси,
  • настаняване в хотели при командировки на служители на фирмата и т.н.

Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. регулира възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Общността.   Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от Наредбата, със същата се определят условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава – членка на Европейския съюз.

Условия за възстановяване на ДДС от други държави членки на български данъчно задължени лица.  

В чл. 3 от Директива 2008/9/ЕО са посочени условията, на които следва да отговаря дадено данъчно задължено лице, за да може да поиска възстановяване на данък върху добавената стойност.   Начисленият ДДС по отношение на стоките и услугите, предоставени от данъчно задължено лице от друга държава членка, или по отношение на вноса в тази друга държава членка се възстановява, ако българското лице, искащо възстановяване, е регистрирано по ЗДДС и за периода на възстановяване са изпълнени следните условия:

  • не е имало в държавата членка по възстановяване място на стопанска дейност или постоянен обект, от който да се осъществяват търговски сделки, или при липса на такива – постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на държавата-членка по възстановяването,
  • не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на държавата-членка по възстановяване с изключение на: доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка.

  Вземайки предвид единствено посочените условия в чл. 3 от Директива 2008/9/ЕО по отношение на лицата, които предоставят далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно разпространение и услуги, извършвани по електронен път, чието място на изпълнение е на територията на дадена държава членка и в тази държава членка те са лицето платец на данъка, за което са се регистрирали за прилагане на режим в съюза (прилагат съкратеното обслужване на едно гише–  MOSS) се налага изводът, че тези лица нямат право на възстановяване на начисления им данък върху добавената стойност в съответната държава членка.   В тази връзка следва да се имат предвид и разпоредбите на Директива 2006/112, където се съдържат правила относно правото на данъчен кредит на лицата, регистрирани за прилагане на специалния режим МОSS. За целите на прилагането на посочената разпоредба Комитетът по ДДС на Европейския съюз е дал насоки относно възстановяване на ДДС в случай на данъчно задължено лице,регистрирано за MOSS.

Лице, което закупува стоки и получава услуги в държава членка, в която същото е лице платец на данъка и в тази връзка се е регистрирало за съкратено обслужване на едно гише ще има право на възстановяване на начисления му данък в тази държава членка, естествено при изпълнение на останалите изисквания посочени в директивата за възстановяване на ДДС и изискванията за възстановяване на държавата членка по възстановяване.  

Доставки, за които начисленият ДДС подлежи на възстановяване  

Лицата, отговарящи на условията, имат право да им бъде възстановен начисления по отношение на стоки или услуги, предоставени му от данъчно задължени лица от държавата членка по възстановяване, или по отношение на вноса в тази държава членка.   Съгласно чл. 5 от Директива 2008/9/ЕО стоките и услугите, по отношение на които се иска възстановяване на данъка, следва се използват за:

  • доставки с място на изпълнение извън територията на държавата членка по възстановяване, или
  • следните доставки място на изпълнение на територията на държавата-членка по възстановяването: доставки, облагаеми с нулева ставка/освободени доставки с право на данъчен кредит; транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка съгласно законодателството на държавата-членка по възстановяване.

  Предвид чл. 6 от Директива 2008/9/ЕО, за да има право на възстановяване на ДДС от друга държава членка, българското данъчно задължение лице, трябва да извършва доставки, даващи право на приспадане на данъчен кредит, съгласно българския ЗДДС.   Когато българското данъчно задължено лице извършва:  

  • както доставки с право на данъчен кредит, така и
  • доставки без право на данъчен кредит,

Достъпът до електронната услуга на НАП «Подаване на искания за възстановяване на ДДС от търговци, установени в страната, към държави членки на ЕС» се осъществява чрез портала за Е-услуги на НАП. Искането се подава от лицето или от упълномощено от него лице.   Искането за възстановяване, съгласно чл. 15 от Наредба № Н-9 трябва да съдържа следната информация:  

  1. име и пълен адрес на лицето;
  2. адрес за връзка по електронен път;
  3. описание на стопанската дейност, за която са предназначени придобитите стоки и услуги, чрез хармонизирани кодове, определени в чл. 34а, пар. 3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета;
  4. период на възстановяване, обхванат от искането;
  5. декларация от лицето, че не е извършвал доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държавата членка по възстановяване по време на периода на възстановяване с изключение на транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит или облагаеми с нулева ставка, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка, съгласно законодателството на държавата членка по възстановяването;
  6. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност и префикс BG;
  7. данни за банкова сметка, включително кодовете IBAN и BIC.

Освен информацията от т. 1 – т. 7 искането за възстановяване трябва да съдържа и следните данни от фактурите или документите за внос:

  1. име и пълен адрес на доставчика;
  2. идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност или данъчния референтен номер на доставчика, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 239 и 240 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) – освен в случаите на внос;
  3. префикс, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 215 от Директива 2006/112/ЕО – освен в случаите на внос;
  4. дата и номер на фактурата или документа за внос;
  5. данъчна основа и размер на данъка, изразени в съответната валута;
  6. размер на подлежащия на възстановяване данък върху добавената стойност, изразен в съответната валута, изчислен в съответствие с коефициента за определяне на правото на частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС, приложим за периода на подаване на искането, ако за конкретната доставка лицето има право на частичен данъчен кредит;
  7. коефициент за частичен данъчен кредит, изразен като процент – когато лицето има право на частичен данъчен кредит;
  8. естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете съгласно приложение № 2; когато се използва код 10, се посочва и естеството на доставените стоки и услуги.

В случай, че вътрешното законодателство на държавата членка по възстановяване предвижда да се предоставя копие на фактурата или документа за внос, по които се иска възстановяване на данъка, заедно с искането за възстановяването лицето следва да предостави по електронен път копие на фактурата или документа за внос.   Информацията в искането за възстановяване трябва да бъде предоставена от лицето на български език и на един от езиците, посочени от държавата членка по възстановяване.

Искането за възстановяване се смята за подадено, само ако съдържа цялата, посочена като задължителна за попълване информация. За препращането или непрепращането на искането до държавата членка по възстановяване лицето се уведомява по електронен път.   Искането няма да бъде препратено до държавата членка, от която се иска възстановяване, когато:  

  • за периода, за който се иска възстановяване на ДДС, данъчно задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС, или
  • извършва доставки или дейности, които са без право на приспадане на данъчен кредит.

След като искането бъде препратено, държавата-членка по възстановяване уведомява лицето за датата на получаването на искането по начин, по който тази държава-членка е възприела в своето законодателство. Това може да стане чрез директно уведомяване на лицето или чрез уведомяване на НАП, която от своя страна следва да уведоми лицето подало искането.   Ако след подаването на искането за възстановяване на данъка има промяна в посочения от лицето коефициент по чл. 73 от ЗДДС за право на частичен данъчен кредит, лицето следва да коригира посочената в предходно искане сума за възстановяване или вече възстановена сума. Корекцията се извършва през календарната година, следваща периода на възстановяване, с представяне на декларация, подадена чрез електронния портал на НАП.   Също така корекционно искане може да бъде подадено, когато лицето установи, че неправилно е отразило фактури или документи за внос в подадено от него искане. И в този случай корекционното искане може да бъде подадено до края на календарната година, следваща периода на възстановяване чрез електронния портал на НАП.

Срок, в който може да бъде упражнено правото на възстановяване

Правото на възстановяване cе упражнява най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка. Това означава, че за закупени стоки и/ или получени услуги през 2018 г.искането следва да бъде подадено до 30.09.2019 г. Ако искането не е подадено в този срок, правото на възстановяване на ДДС се погасява.   Искането за възстановяване може да обхваща период от:  една календарна година, или три календарни месеца.

Срок за възстановяване на данъка  

Съгласно чл.19, ал. 2 от Директива 2008/9/ЕО в четиримесечен срок от получаване на искането, администрацията на държавата членка по възстановяването изпраща в електронен вид решението, с което одобрява или отхвърля цялостно или частично искането на лицето.   Това означава, че ако подаденото от лицето искане за възстановяване е получено в държавата членка по възстановяване на 25 август 2019 г. срокът за произнасяне (вземане на решението) е 25 декември 2019 г. Решението може да бъде изпратено директно на лицето или на НАП за връчването на същото.   Когато държавата членка по възстановяване смята, че не притежава необходимата информация, за да вземе решение относно основателността на искането, от лицето може да бъде поискана допълнителна информация.  

Cрокът за предоставяне на исканата информация е един месец от получаване на искането от лицето. Независимо, че този срок не е преклузивен е препоръчително лицата да се съобразяват с него, тъй като е твърде вероятно при неговото неспазване от страна на държавата членка по възстановяване да бъде постановено решение, с което да се отхвърли изцяло или частично претендираната сума за възстановяване.   Ако искането за възстановяване бъде одобрено от държавата членка по възстановяване, сумата на данъка се изплаща от държавата членка по възстановяване в срок от 10 работни дни след изтичането на срока за произнасяне определен по гореописаните правила.   В случай, че от страна на държавата членка е взето решение, с което изцяло или частично се отхвърля искането за възстановяване на данъка, лицето може да обжалва така постановеното решение, съобразно реда и в сроковете, определени за обжалване от законодателството на държавата членка по възстановяване.  

Информация www.tita.bg, https://europa.eu/youreurope/business/vat-customs/refund/eu-sinesses/index_bg.htm

ВАС отхвърли спирането на наредбата за касовите апарати

Върховният административен съд (ВАС) отказа да спре действието на наредбата за касовите апарати, която от месеци предизвиква недоволството на бизнеса.

43 браншови организации и търговски дружества оспориха в съда последните три изменения в Наредба Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, както е пълното наименования на нормативния акт. Предмет на жалбата им са промените в наредбата от 2018 г. и 2019 г. Един от проблеми в наредбата, за които бизнесът алармира, е даването на достъп на служители на НАП до софтуера за управление на продажбите на търговци, лични лекари, здравни заведения, туристически агенции.

Според предприемачите „чрез допускане на достъп чрез одиторски профил и без гаранциите за защита правата на данъкоплатеца, предвидени в ДОПК“.

От Българската стопанска камара огласиха част от аргументите, с които са оспорени промените в наредбата. Освен, че при приемането им не е спазена процедурата – не е направена задължителната предварителна оценка на въздействието и не е спазен редът за нотифициране (съгласуване с другите държави-членки на ЕС), уреден с Директива (ЕС) 1535/2015, според бизнеса има и други проблеми.

Жалбоподателите изтъкват пред ВАС, че прилагането на наредба Н-18 ще причини съществени вреди, свързвани с разгласяване и злоупотреби с лични данни, търговска тайна, бази данни и други обекти на авторски права, ноу-хау. И прогнозират затваряне на много фирми и „налагането на прекомерни имуществени санкции и принудителни мерки (запечатване на търговски обект за срок до 30 дни), за които се допуска предварително изпълнение и които могат да причинят неплатежоспособност на всеки един търговец, особено при сезонните бизнеси“. В жалбата си бизнесът е направил също така сравнение между разходите, които действително трябва да направи за новия софтуер за управление на продажбите и за осигуряването на достъп на НАП до системите на фирмите, и изчисленията на приходната агенция за това колко ще струват нововъведенията. И сочи разминаване в пъти, като по делото са представени оферти на производителите на софтуер за управление на продажбите.

В определението си, с което отказват да спрат действието на промените в Наредба Н-18 върховните съдии посочват, че съдът може да спре изпълнението, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. И подчертават, че тежестта за доказването ѝ е на молителите.

ВАС приема, че не е доказан размерът на вредите, които всяка от фирмите ще претърпи, ако изпълни изискванията на Наредба Н-18, заявявайки, че не може да се приеме за доказан размерът на евентуално причинени имуществени вреди, „както на база представените доказателства, така и на елементарен сравнителен анализ между прогнозните стойности от МФ и визираните суми за разходи на част от молителите“. Определението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.

По материалите https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/-vas-othvyrli-spiraneto-na-naredbata-za-kasovite-aparati-286922/ ; https://news.lex.bg/

Представяне на годишни финансови отчети 2018

Закона за счетоводството задължава всеки търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ) до 31 Март да изготви Годишен финансов отчет (ГФО) за предходната година, като определен кръг от предприятия са задължени до 30 Юни да публикуват отчетите в Търговския регистър (чл.40 от ЗСч).

Съгласно Закона за счетоводството, глобите са:

– за отговорните длъжностни лица – от 500 до 2000 лева;

– за юридическото лице или едноличен търговец – от 500 до 3000 лева.

За повторно нарушение санкцията е в двоен размер.

Санкциите съгласно Закона за търговския регистър (ЗТР) са следните:

– за отговорните длъжностни лица – от 100 до 500 лева;

– за юридическото лице или едноличен търговец – от 500 до 1000 лева.

Важно! Измененията в Закона за счетоводството по отношение на задължителния независим финансов одит на акционерните дружества, обн. в ДВ, бр. 98 от 2018 г., се прилагат за отчети за 2019 г.

Годишният финансов отчет за 2018 г. се публикува в Търговския регистър в срок до 30 юни на 2019 г. Отчетът може да се подаде на хартиен носител или по електронен път.

Важно! С измененията в Закона за счетоводството, обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., е приета процедура за обявяване на актове в Агенцията по вписванията на юридическите лица с нестопанска цел, които имат възможност да се  пререгистрират в срок до 31 декември 2020 г.

Счетоводната отчетност е база за изготвяне на годишните данъчни декларации за облагане с корпоративен данък. Именно затова тя се проверява и от държавните органи и точно по тази причина е интересна  и за кредиторите и за търговските партньори на предприятието. Важните са следните показатели:

Оборотният капитал.

Анализът на оборотния капитал най-често включва такива показатели, като: обращаемост на запасите (показва скоростта на реализирането на стоките и материалите, при това бързото обращение предполага и стабилност на доставчиците); обращаемост на вземанията на предприятието (показва времето, необходимо на предприятието да си получи вземанията. Когато коефициентът е нисък, значи предприятиеттрудно събира вземанията си); обращаемост на задълженията. Големите наличности от материални запаси и многото несъбрани вземания са замразени средства на предприятието, с които то не може да работи. Големите задължения на предприятията понякога се тълкуват като безплатен източник за финансиране, но непрекъснатото увеличаване на дължимите от предприятието суми може да доведе до обявяване на неплатежоспособност и ликвидация. Всеки ръководител или собственик трябва да прецени, кои показатели са оптимални за предприятието и да се стреми да ги спазва.

Една от често допусканите грешки при съставянето на годишните финансови отчети е наличието в баланса на големи количества несъществуващи вече материални запаси. Това може да стане по няколко причини: или в счетоводството не се подава навреме вярна информация за продажбите или се продават запаси без да са отчетени като продажби (без фактури, без касови бележки, без договори). Това може да изглежда изгодно за предприятието в даден отчетен период, като не се заплащат дължимите данъци, но води до големи проблеми в следващите отчетни периоди – от една страна натрупани материални запаси, които рано или късно ще трябва да се отпишат, а от друга – неотчитането на продажбите води до нереален недостиг на парични средства. И тогава започват да се съставят измислени протоколи за брак и вноски от собствениците, които създават огромни проблеми при ревизии от органите по приходите и най-често дължимите данъци все пак се внасят, но с изчислени лихви за просрочие.

Рентабилност на продажбите.

Един от най-важните показатели – съотношението на печалбата към нетните приходи от продажби. Високата рентабилност е сигнал за предприятието, че може много по-спокойно да разполага със средствата си, да влага пари в развитието на бизнеса и повишаването на конкурентноспособността. Когато рентабилността е ниска, трябва да се вземат мерки, насочени към увеличаване на продажбите или намаляване на себестойността, или и за двете. Може да се намалят и разходите, несвързани пряко с основната дейност (административните разходи).

Активи и задължения.

Тези показатели определят финансовото положение на предприятията в дългосрочен план и информират, дали предприятието разполага с достатъчно оборудване и инвентар за извършване на дейността си (органите по приходите също обръщат голямо внимание на този показател), придобиват ли се нови (в теория препоръчвани годишните разходи за придобиване на ново оборудване да не са повече от начислените годишни разходи за амортизация); какво е общото задължение на предприятието и доколко годишните приходи могат да покриват тези задължения. Основното изискване към съставянето на годишните финансови отчети е достоверността на данните в него. Това означава, че показателите трябва да са верни, за да не възникват никакви съмнения в ползвателите на тази информация, било то вътрешни или външни. Всички стопански събития и операции трябва да са отразени именно в този период, в който са възникнали условията за признаването им.

Всички показатели трябва да са съпоставими, да има връзка между показателите от регистрите на текущото счетоводно отчитане и различните форми на годишния финансов отчет.