Категория: Без категория

По въпросите в областта на социалното осигуряване, България и Украйна прилагат договор, който е в сила от 01.04.2003 г.

Договорът се прилага на територията на двете договарящи страни спрямо лица, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които лица се подчиняват или са били подчинени на осигурителното законодателство на някоя от тях.

В материалния обхват на договора по отношение на България е включено законодателството, свързано със задължителните осигурителни вноски във:

• фонд “Общо заболяване и майчинство”,
• фонд “Пенсии”,
• фонд “Трудова злополука и професионална болест” и
• фонд “Безработица”

на държавното обществено осигуряване (ДОО).

А това на свой ред означава, че сред уредените с договора въпроси не попада законодателството, свързано с вноските за задължително здравно осигуряване в България.

Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Част II от договора (чл. 6 и чл. 7 от него), при условие, че е налице трансгранична ситуация В конкретния случай изглежда ще е налице такава трансгранична ситуация, тъй като гражданин на една от договарящите страни (Украйна) ще полага труд (по трудово правоотношение) на територията на другата договаряща страна (България).

Основно правило при определяне на приложимото законодателство по договора е, че спрямо заетите лица се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те извършват трудова дейност, независимо от мястото на пребиваване (основание чл. 6 (1) от договора). Тъй като украинският гражданин ще работи само в България, приложимото спрямо него осигурително законодателство по договора би следвало да е българското. Но само по отношение на задължителните осигурителни вноски, съответстващи на рисковете, които попадат в материалния обхват на въпросния договор.

Респективно, по силата на договора българският работодател би следвало да прави осигурителни вноски за лицето във:

• фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО;
• фонд “Пенсии” на ДОО;
• фонд “Трудова злополука и професионална болест” на ДОО и
• фонд “Безработица” ДОО.

За останалите обаче задължителни осигурителни вноски (в случая вноските за задължително здравно осигуряване) би следвало да се прави допълнителна преценка съобразно националното осигурително законодателство на България. Това означава, че за украинския гражданин ще е валиден общият ред за задължително здравно осигуряване на чужденцитесъгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и това е така, защото задължителните здравноосигурителни вноски не са сред уредените с договора въпроси.

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определенв чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са тези от чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България. Съответно и задължението за здравно осигуряване на такива лица в най-общия случай възниква от датата на получаване на разрешението за:

• дългосрочно или
• постоянно

пребиваване в България (основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).

Но в контекста на последните свързани с Украйна събития, може би следва да се има предвид и друго възможно основание за евентуално попадане сред лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, а именно чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗЗО (лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище).

Източник: https://tita.bg/trud_osigurovki/edition/4/article/63

Електронна система за обслужване на едно гише – one-stop shop (OSS) е електронен портал/електронна услуга, който/която може да се използва от данъчно задължените лица (по специално онлайн търговците и търговци, които управляват електронните интерфейси) за изпълнение на техните задължения за данък върху добавената стойност, свързани с доставки на стоки и/или услуги в рамките на Европейския съюз към крайни клиенти/потребители, считано от 1-ви юли 2021 година.

Специалните ДДС режими, за прилагането на които се използва електронна система за обслужване на едно гише – one-stop shop (OSS), са специален режим „в Съюза” и специален режим „извън Съюза”.

За какви доставки се прилагат специален режим „в Съюза” и специален режим „извън Съюза”?

	данъчно задължено лице – доставчик, който е установен извън ЕС	данъчно задължено лице – доставчик, който е установен в ЕС
Доставки на услуги към крайни клиенти (B2C)	Специален режим „извън Съюза”	Специален режим „в Съюза”
Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки в рамките на ЕС	Специален режим „в Съюза”	Специален режим „в Съюза”
Вътрешни дистанционни продажби, за които данъчно задължено лице се счита за доставчик	Специален режим „в Съюза”	Специален режим „в Съюза”

---

Специален режим „в Съюза”

Какво представлява специален режим „в Съюза”?

Специален режим „в Съюза” е електронен портал/услуга, който улеснява на 95% изпълнението на данъчните задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчно задължени лица (по специално онлайн търговците и търговци, които управляват електронен интерфейс), в целия ЕС, тъй като им позволява да:

• се регистрират за целите на ДДС по електронен път в една държава членка за всички извършвани от тях вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на услуги към крайни клиенти/потребители (B2C);
• отчитат, декларират и плащат дължимия ДДС за всички вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на услуги към крайни клиенти/потребители с място на изпълнение на територията на държава членка, в която същите не са установени, в една електронна тримесечна справка-декларация;
• работят с данъчната администрация на тяхната собствена държава членка и на техния собствен език, дори ако техните продажби са трансгранични.

Кой може да използва специален режим „в Съюза” и за какви доставки?

1. Данъчно задължено лице, установено в ЕС, може да използва режим „в Съюза” за:

• доставки на услуги, по които получатели са крайни клиенти/потребители (B2C) и които са с място на изпълнение в държава членка, в която същото не е установено;

Примери за доставки на услуги, по които получатели са крайни клиенти/потребители (неизчерпателен списък), които биха могли да бъдат декларирани по режим „извън Съюза”:

• услуги за настаняване, извършвани от неустановени данъчно задължени лица;
• достъп/вход за културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития; като панаири и изложби;
• транспортни услуги;
• услуги по оценка и работа върху движимо имущество;
• спомагателни транспортни дейности като товарене, разтоварване, обработка или подобни дейности;
• услуги, свързани с недвижими имоти;
• наемане на транспортни средства;
• доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги за консумация на борда на кораби, самолети или влакове и др.
• вътреобщностни дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на държава членка, включително България.

2. Данъчно задължено лице, което не е установено в ЕС, за:

• вътреобщностни дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на държава членка, включително България.

3. Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс (установено в ЕС или извън ЕС), улесняващ дистанционните продажби на стоки (лицето, което се счита за доставчик), за:

• вътреобщностни дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на държава членка, включително България;

• определени вътрешни дистанционни продажби на стоки.
• Вътреобщностна дистанционна продажба на стоки се извършва, когато стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя.

Доставката на стоки трябва да се извършва за:

• данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва, или
• на всяко друго данъчно незадължено лице.

В зависимост дали Вие сте онлайн търговец (данъчно задължено лице) или търговец, който управлява електронен интерфейс (данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс):

Какви са промените от 1-ви юли 2021 година?

За онлайн търговци

За търговец, който управлява електронен интерфейс

В момента търговците от ЕС, които продават стоки от ЕС над определен праг (35 000 EUR или 100 000 EUR, в зависимост от държавата членка) на крайни клиенти, намиращи се в друга държава членка на ЕС, трябва да се регистрират и да плащат ДДС в държавата членка на крайните клиенти. От 1 юли 2021 г. това правило ще бъде премахнато и заменено с нов праг, валиден за целия ЕС. Под този нов праг от 10 000 EUR за целия ЕС продажбите на стоки ще трябва да бъдат отчетени на държавата членка, в която е установен търговецът – доставчик. Над този праг търговците ще могат лесно да се регистрират в специална електронна система, наречена обслужване на едно гише – One-Stop Shop (OSS) – където могат лесно да декларират и да платят ДДС.

От 1 юли 2021 г., ако търговец, който управлява електронен интерфейс (пазар, платформа и др.), улеснява вътреобщностни дистанционни продажби на стоки от търговец, установен извън ЕС, към краен клиент от ЕС, този търговец, който управлява електронният интерфейс, се счита за продавач и носи отговорност за плащането на ДДС. За да декларира и плаща този ДДС, търговецът, който управлява електронният интерфейс, ще може лесно да се регистрира в специална електронна система, наречена обслужване на едно гише – One-Stop Shop (OSS).

Кои доставки на стоки обхваща специален режим „в Съюза”?

За онлайн търговци	За търговец, който управлява електронен интерфейс
Доставки на услуги – търговец към краен клиент (B2C) от доставчици, установени в ЕС, с място на изпълнение в държава членка, в която същите не са установени; Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки в рамките на ЕС от установени и неустановени доставчици в ЕС.	Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки в рамките на ЕС чрез електронни интерфейси, улесняващи продажбите;  Определени вътрешни дистанционни продажби на стоки.

Кога търговец, който управлява електронен интерфейс, е отговорен за данъка върху добавената стойност за продажбите на онлайн търговеца?

За онлайн търговци

За търговец, който управлява електронен интерфейс

–

Търговецът, който управлява електронен интерфейс, е отговорено за ДДС, когато електроният интерфейс улеснява следните доставки на стоки, извършени от основен доставчик (онлайн търговец), който не е установен в ЕС, за крайни потребители в ЕС: Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки; Вътрешни дистанционни продажби на стоки. Счита се, че търговец, който управлява електронен интерфейс, е улеснил продажбата (ите) на стоки, когато позволява на купувача и продавача/търговеца да осъществят контакт чрез този електронен интерфейс, когато крайният резултат е продажбата на стоки на този краен потребител.

Как работи специален режим „в Съюза“ и специален режим „извън Съюза“?

За онлайн търговци / За търговец, който управлява електронен интерфейс

Търговецът ще трябва да прилага ставката на ДДС на държавата членка, до която се изпращат стоките при извършваните от него дистанционни продажби на стоки или където е мястото на изпълнение на доставките на услугите. Информация за ставките на данъка върху добавената стойност в ЕС е достъпна както на уебсайта на Европейската комисия, така и на уебсайтовете на националните данъчни администрации. Ставките за ДДС на всички държави членки на ЕС са интегрирани в електронните услуги на НАП за подаване на справки-декларации за ДДС по специалните режими.

Как да се регистрирате за специален режим „в Съюза“ или специален режим „извън Съюза“?

За онлайн търговци / За търговец, който управлява електронен интерфейс

Всяка държава членка на ЕС има онлайн OSS портал където онлайн търговците (включително търговците, които управляват електронен интерфейс) могат да се регистрират. Тази регистрация за специален режим „в Съюза“ или специален режим „извън Съюза“, обаче ще се прилага за всички извършвани от съответен търговец/търговец, който управлява електронен интерфейс, доставки на стоки/услуги на крайни клиенти в други държави членки на ЕС, обхванати от съответният специален режим. За България регистрациите по специалните режими са интегрирани в Портала за електронни услуги на НАП.

Какви са задълженията Ви, ако използвате системата за обслужване на едно гише (OSS)?

За онлайн търговци

За търговец, който управлява електронен интерфейс

да приложите ставката за ДДС на държавата членка, до която се изпращат стоките или където е мястото на изпълнение на доставките услугите; да събирате ДДС от крайния клиент за вътреобщностните дистанционни продажби на стоки в рамките на ЕС или за доставките на услугите; да подавате електронна тримесечна справка-декларация за ДДС чрез портала OSS на държавата членка, където сте регистрирани за специалните режими; да правите тримесечно плащане на ДДС, деклариран в справката-декларация за ДДС, в държавата членка, където сте регистрирани за специалните режими; да съхранявате записи за всички облагаеми доставки, за които се прилагат специалните режими, в продължение на 10 години. За България подаването на справката-декларация за ДДС по специалните режими е интегрирано в Портала за електронни услуги на НАП.

да покажете сумата на ДДС, която трябва да плати крайният клиент, най-късно след финализиране на процеса на подаване на поръчката. Ставката за ДДС следва да е тази на държавата членка, в която се изпращат/транспортират стоките; да осигурите събирането на ДДС от крайните клиенти при вътреобщностните дистанционни продажби на стоки в рамките на ЕС и за вътрешните дистанционни продажби, които улеснявате; да подавате електронна тримесечна справка-декларация за ДДС чрез портала OSS на държавата членка, където сте регистрирани за специалните режими; да правите тримесечно плащане на ДДС, деклариран в справката-декларация за ДДС, в държавата членка, където сте регистрирани за специалните режими; да съхранявате записи за всички доставки, за които се прилагат специалните режими, в продължение на 10 години. За България подаването на справката-декларация за ДДС по специалните режими е интегрирано в Портала за електронни услуги на НАП.

Специален режим „извън Съюза”

От 1-ви юли 2021 година, специален режим „извън Съюза” е с разширен обхват и може да се използва от данъчно задължено лице, което не е установено в ЕС, за доставки на услуги, по които получатели са крайни клиенти/потребители (B2C) и които са с място на изпълнение в държава членка, включително България.

За какви доставки се използва специален режим „извън Съюза”?

Специален режим „извън Съюза” се използва за:

• доставки на услуги, по които получатели са крайни клиенти/потребители (B2C) и които са с място на изпълнение в държава членка, включително България.

Примери за доставки на услуги, по които получатели са крайни клиенти/потребители (неизчерпателен списък), които биха могли да бъдат декларирани по режим „извън Съюза”:

• услуги за настаняване, извършвани от неустановени данъчно задължени лица;
• достъп/вход за културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития, като панаири и изложби;
• транспортни услуги;
• услуги по оценка и работа върху движимо имущество;
• спомагателни транспортни дейности като товарене, разтоварване, обработка или подобни дейности;
• услуги, свързани с недвижими имоти;
• наемане на транспортни средства;
• доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги за консумация на борда на кораби, самолети или влакове и др.

Как да се регистрирате за специалните режими „в Съюза” и „извън Съюза”?

Всяка държава членка на ЕС ще има електронен OSS портал, където търговците ще могат да се регистрират от 1-ви април 2021 година за доставки,  извършвани на или след 1-ви юли 2021 година.

Тази регистрация ще бъде възможна за всички обхванати от съответните специалните режими доставки, извършвани от онлайн търговци (включително електронни интерфейси) или доставки, улеснявани от електронни интерфейси.

Важно! За регистрация в страната (като държава членка по идентификация) за прилагане на специален режим „в Съюза” или на специален режим „извън Съюза” неустановените търговци, които следва да бъдат идентифицирани чрез служебен номер по чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, следва първо да подадат заявление за издаване на такъв служебен номер, и да уведомят Национална агенция за приходите за определения от тях акредитиран представител. Определеният акредитиран представител следва да заяви достъп до електронните услуги на НАП в качеството му на акредитиран представител на неустановения търговец и да подаде заявление за регистрация на търговеца за прилагане на специален режим „в Съюза” или за прилагане на специален режим „извън Съюза”.

Източник: https://nra.bg/wps/portal/nra/taxes/dds-pr-sdelki-v-ES/Specialen-rejim-v-Suuza-i-specialen-rejim-izvun-Suuza#Specialen-rejim-v-Suuza-i-specialen-rejim-izvun-Suuza4 (последно посетен на 30.09.2021)

На основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставките е равна на възнаграждението, дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, без ДДС. Но всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставка.

От посочената законова разпоредба излиза, че неустойките и други суми с обезщетителен характер, които биват изплащани на доставчика от получателя на доставката, не се включват в данъчната й основа и не подлежат на облагане с ДДС (дори и доставката да е облагаема). Аналогично следва да бъде третирането и на заплатени суми от доставчика на получателя под формата на неустойка (обезщетение) за неточно изпълнение на договора от негова страна. Получаването на неустойка от клиента по облагаемата сделка не трябва да води до занижение на данъчната основа на доставката, тъй като не е свързано с намаляване на полагащото се по нея възнаграждение

Така че за неустойки, дължими за неизпълнение на задължения по договор, не се начислява ДДС. Тяхната стойност не трябва да влияе върху размера на данъчната основа на доставките. Изключение може да съществува само тогава, когато страните по сделката са договорили под формата на неустойка намаляване на възнаграждението, което се полага на доставчика за осъществената от него доставка. Защото примерно получателят е дължал и е заплатил по-високо възнаграждение от полагащото се на доставчика с оглед реално извършената от него работа по договора. В такива ситуации следва да се коригира (намали) цената по сделката, съответно ще бъде намален и размерът на начисления за нея ДДС (а надплатеното да бъде върнато на клиента). Вижда се обаче, че в действителност не става въпрос за неустойка, а за договорено занижаване размера на възнаграждението за доставчика.

Казаното по-горе трябва да важи и за т.нар. „неустойки със санкционен характер”. Приходната администрация неколкократно е изказвала съждания по отношение на такива неустойки, като винаги е заключавала, че същите нямат обезщетителен характер и затова са част от данъчната основа на доставките. И съответно могат да бъдат облагаеми с ДДС. Така например, в писмо на НАП с изх. № 24-00-27 от 21.04.2007 г., съдържащо указания на приходната администрация относно правната регламентация на ВОД по чл. 7, ал. 1 и 4 от ЗДДС (т. 1. 3 от подраздел II. Режим на вътреобщностна доставка на раздел А) Материално –правна регламентация на вътреобщностните доставки) четем, че лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа на доставките. 

Не можем да се съгласим с подобни разсъждения. Защото една неустойка би могла да бъде част от данъчната основа на доставка, само ако е с възнаградителен характер. В такъв случай обаче изобщо няма да е налице основание да се твърди, че договорената сума представлява по своята същност неустойка.

Източник: https://www.tita.bg/page/122

Електронните търговци могат да издават онлайн бележка, вместо касов бон, за извършените от тях продажби, без за това да им е необходимо физическо фискално устройство. Условие за този алтернативен начин за отчитане на продажбите е плащането за покупката да е неприсъствено – с кредитна или дебитна карта, като документът ще бъде изпращан на клиентите по имейл. Бележките се издават чрез специализиран софтуер и трябва да съдържат задължителни реквизити, като данни за търговеца, уникален номер на клиентската поръчка, референтен номер на финансовата трансакция, QR код и др.

От 1 август стартира новата електронна услуга „Подаване на стандартизиран одиторски файл от лицето по чл. 3, ал. 17 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.“, напомнят от НАП. Чрез нея онлайн търговците, избрали алтернативния начин за отчитане на продажбите, ще подават ежемесечно към приходното ведомство информация за направените поръчки, по които са извършени доставки на стоки и услуги, спазвайки новите изисквания на Наредба Н-18. 

Доставчиците на платежни услуги също подават информация към НАП, която се отнася за платежните сметки, предоставени  виртуални POS терминали и извършените трансакции.

Източник: nap.bg

Фирмите с чуждестранно участие все по-често получават отказ от българските банки да им открият сметки, а мотивите за това остават неизвестни.

Проблемът произтича от множеството задължения и големи отговорности, вменени на банките, със Закона за мерките срещу изпирането на пари от 2018 г. Официалните институции на практика омаловажават проблема, се вижда от техните позиции.

За това сигнализира адвокатско сдружение в отворено писмо до банковата асоциация, БНБ, омбудсмана и ДАНС.

Прочети повече

Източник https://www.dnevnik.bg/biznes/2020/07/23/4087906_analizirai_tova_zashto_banki_otkazvat_da_otvoriat/?fbclid=IwAR2ccfwxunWRQgzRM07X4EfmTIUSmGmrTsLGEQW0nc0y4K0SNVWIakjxybg

Крайният срок изтича на 31 юли, когато предприятията и самоосигуряващите се, които са изплатили доходи на физически лица, извън трудов договор и са задължени да им удържат данък, трябва да подадат по електронен път декларации за второто тримесечие на 2020 г. Това е и последният ден за внасяне на  удържания данък към бюджета. 

Физическите лица, които са получили доходи от наем, от друга стопанска дейност или от други източници, изплатени през второто тримесечие, също обявяват до 31 юли пред НАП дължимите от тях авансови данъци.  

В същия срок се декларират и окончателните данъци върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, както и удържаните окончателни данъци върху доходите на чуждестранни физически лица у нас (например върху възнаграждения за услуги, неустойки, обезщетения, стипендии за обучение в България, доходи от лихви и други).

Източник: www.nap.bg

На вниманието на задължените лица, регистрирани по MOSS. Данъчната администрация на Германия уведоми ДЧ за промяна в ставките по ДДС, приложими за доставки на далекосъобщителни услуги, услуги по радиоразпръскване и услуги, предоставяни по електронен път.

Германия въвежда временно намаление на ставките по ДДС за доставки на телекомуникационни услуги, услуги по радиоразпръскване  и услуги предоставяни по електронен път в периода от 1 юли до 31 декември 2020 г. в резултат на общото намаление на ставките на ДДС, предвидено с Втория закон въвеждащ мерки за данъчно подпомагане във връзка с коронавируса (член 3 от втория закон за прилагане на мерките за данъчно подпомагане за борба с коронавирусната криза) от 29 юни 2020 г., Федерален правен вестник, част I от 30 юни 2020 г., стр. 1512).

За някои услуги, предоставяни по електронен път, се прилага намалена ставка от 5 процента (предишна 7 процента) за  горепосочения период.

Това са сделки, включващи доставка на следното:

а) Печатни книги, брошури, листовки и подобни печатни материали, включително под формата на сглобени или отделни листове, предназначени за подвързване, и вестници, списания и периодични издания, които са подвързани по различен начин, не само с хартия, и сет вестници, списания или периодични издания, съдържащи повече от един брой под една корица,

б) Вестници, списания и периодични издания, с или без илюстрации или рекламни материали (с изключение на рекламни списания, рекламни вестници и подобни публикации, състоящи се главно от реклами),

в) Детски книги, книги за рисуване или оцветяване,

г) Музика, отпечатана на хартия, с или без илюстрации,

д) Карти и хидрографски или подобни графики от всякакъв вид, включително атласи, стенни карти, топографски планове и глобуси, и

е) Записи на книги, които се четат в електронен вид.

Публикации, които изцяло или предимно се състоят от видео съдържание или звукова музика, се изключват.

Изключени са и продуктите, предмет на ограниченията, приложими към медиите, които се считат за вредни за младите хора, или изискванията за информация съгласно раздел 15, параграфи 1 до 3 и 6 от Закона за защита на младежта (Jugendschutzgesetz), както и публикации, изцяло или преобладаващо посветени на реклама, включително и реклама за пътувания.

Намалената ставка се прилага и за предоставянето на достъп до бази данни, съдържащи голям брой електронни книги, вестници или периодични издания или части от тях.

Законовото основание за прилагането на намалена ставка по ДДС от 5 процента към горепосочените услуги, предоставяни по електронен път е раздел 12 (2) № 14 от германския Закон за ДДС (Umsatzsteuergesetz) във връзка с раздел 28, параграф 2 във връзка с № 49 от а) до д) и № 50 от приложение 2 към германския Закон за ДДС.

Доставката на всички останали услуги, посочени в член 47, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 904/2010, се облага със ставка по ДДС от 16 процента (предишна 19 процента) през горепосоченият период. Правното основание за това е член 12, параграф 1 във връзка с раздел 28, параграф 1 от германския Закон за ДДС.

Измененията в закона влизат в сила от 1 юли 2020 г.

Източник: nap.bg

На 29.06.2020 публикувано е становище на НАП за прилагане на намалената ставка на ДДС от 9%.

Становище за прилагането на намалената ставка на данъка върху добавената стойност от девет процента,  съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2  публикувано в сайта на НАП и влиза в сила от 1 юли 2020 г. 

Източник nap.bg

На 30.06. изтича крайният срок за деклариране и внасяне на данъка и окончателните социални и здравни осигурителни вноски за лицата, извършващи дейност като ЕТ и за земеделските стопани, избрали този ред на облагане. Заедно с годишната си данъчна декларация, те трябва да подадат и декларация образец  № 6 с общия размер на дължимите  за предходната година осигурителни вноски. 

Краят на юни е и срокът, в който фирмите декларират и плащат корпоративен данък /чл. 92 и 93 от ЗКПО/, данък върху разходите, данък върху приходите на бюджетните предприятия, данък върху приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта, както и данък върху дейността от опериране на кораби.

Подаването на данъчните и осигурителни декларации и документи, както и плащането към бюджета, се извършват онлайн, чрез портала за е-услуги: https://inetdec.nra.bg/, с персонален идентификационен код (ПИК) на НАП за физически лица или квалифициран електронен подпис (КЕП).

Източник nap.bg

Единният портал обединява сайтовете на Имотния регистър (ИР) и Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) в обща платформа на адрес: https://portal.registryagency.bg/

Новият портал ще бъде презентиран на два етапа:

1. На 9 юни https://portal.registryagency.bg/ ще стане видим за потребителите, с възможност за регистриране на потребителски профили и присъединяване към тях на електронен подпис, сертификат, издаден от Агенция по вписванията или ПИК от НАП.

2. На 27 юли – спиране на сега действащите – brra.bg и icadastre.bg и възможност за използване на пълната функционалност на https://portal.registryagency.bg/

В периода от 9 юни до 27 юли в модернизирания портал https://portal.registryagency.bg/  ще могат да се извършват следните дейности:

– да се регистрира потребителски профил и към него да се присъедини средство за идентификация, да се направи тестово подписване. Първоначалната идентификация гарантира повишено ниво на сигурност, проследимост на действията и защита на личните данни съгласно европейската регламентация.

–  да се извършват свободно справки в Търговския регистър, за които не се дължат държавни такси.

 – да се преглеждат сканираните документи, съдържащи се в делата на търговците/ЮЛНЦ, след успешна регистрация на потребителски профил с присъединено средство за идентификация. Важно уточнение е, че издадените преди 23.04.2020 г. сертификати от Агенцията по вписванията няма да могат да се ползват в новия портал. За достъп до функционалностите му, сертификатите трябва да бъдат с дата на издаване след 23.04.2020 г.

– да се извършват нови за Имотния регистър безплатни справки – „Проверка на статус на заявление“ и „Проверка на местонахождение на служба по вписванията“. Новост за потребителите на Имотния регистър е функционалността „Калкулатор за изчисляване на държавни такси“.

До публикуване на пълната функционалност на новия портал, потребителите ще могат да заявяват електронни услуги единствено чрез сега действащите интернет страници  – brra.bg и icadastre.bg. След 27 юли двете страници ще бъдат деактивирани и потребителите ще следва да заявяват и ползват услугите на регистрите през https://portal.registryagency.bg/

Съгласно тарифата за държавните такси събирани от АВ, за използване на услугите се дължи такса, с изключение на държавните институции, които имат право на безплатен достъп. След 27 юли, заплащането на таксите за услугите чрез отдалечен достъп в ИР ще се извършава единствено по електронен път. Наличните средства по сметка на потребител в icadastre.bg ще бъдат прехвърлени автоматично след 27 юли, ако потребителят е заявил в профила си в новия портал желание за обединяване на профил. 

Модернизираният портал ще осигури възможност за работа на потребителите с по-широк кръг устройства, включително мобилни и операционни системи. Порталът няма да бъде достъпен от устройства със стари, неподдържани от производителите операционни системи и браузъри. Единният портал https://portal.registryagency.bg/ ще работи с актуална версия на операционната система за компютри и смарт устройства (напр. над Windows 8 или MacOS 10 и др.). Интернет браузърите, като Microsoft Edge, Chrome, Mozilla Firefox или Safari следва да бъдат актуална версия.

Порталът ще се ползва и от притежателите на ПИК, издаден от НАП

От 27 юли спира функционирането на сега действащите сайтове – brra.bg и icadastre.bg 

Източник: НАП БГ https://nap.bg/news?id=4274