Категория: Без категория

За направените от българските данъчно задължени лица разходи в други държави членки, за които им е начислен данък върху добавената стойност, българското лице е в правото да си възстанови този данък. Най-често това са случаите на начисляване на данък върху добавената стойност при:  

• зареждане на гориво от фирмите превозвачи,
• винетни такси,
• настаняване в хотели при командировки на служители на фирмата и т.н.

Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. регулира възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Общността.   Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от Наредбата, със същата се определят условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава – членка на Европейския съюз.

Условия за възстановяване на ДДС от други държави членки на български данъчно задължени лица.  

В чл. 3 от Директива 2008/9/ЕО са посочени условията, на които следва да отговаря дадено данъчно задължено лице, за да може да поиска възстановяване на данък върху добавената стойност.   Начисленият ДДС по отношение на стоките и услугите, предоставени от данъчно задължено лице от друга държава членка, или по отношение на вноса в тази друга държава членка се възстановява, ако българското лице, искащо възстановяване, е регистрирано по ЗДДС и за периода на възстановяване са изпълнени следните условия:

• не е имало в държавата членка по възстановяване място на стопанска дейност или постоянен обект, от който да се осъществяват търговски сделки, или при липса на такива – постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на държавата-членка по възстановяването,
• не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на държавата-членка по възстановяване с изключение на: доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка.

  Вземайки предвид единствено посочените условия в чл. 3 от Директива 2008/9/ЕО по отношение на лицата, които предоставят далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно разпространение и услуги, извършвани по електронен път, чието място на изпълнение е на територията на дадена държава членка и в тази държава членка те са лицето платец на данъка, за което са се регистрирали за прилагане на режим в съюза (прилагат съкратеното обслужване на едно гише–  MOSS) се налага изводът, че тези лица нямат право на възстановяване на начисления им данък върху добавената стойност в съответната държава членка.   В тази връзка следва да се имат предвид и разпоредбите на Директива 2006/112, където се съдържат правила относно правото на данъчен кредит на лицата, регистрирани за прилагане на специалния режим МОSS. За целите на прилагането на посочената разпоредба Комитетът по ДДС на Европейския съюз е дал насоки относно възстановяване на ДДС в случай на данъчно задължено лице,регистрирано за MOSS.

Лице, което закупува стоки и получава услуги в държава членка, в която същото е лице платец на данъка и в тази връзка се е регистрирало за съкратено обслужване на едно гише ще има право на възстановяване на начисления му данък в тази държава членка, естествено при изпълнение на останалите изисквания посочени в директивата за възстановяване на ДДС и изискванията за възстановяване на държавата членка по възстановяване.  

Доставки, за които начисленият ДДС подлежи на възстановяване  

Лицата, отговарящи на условията, имат право да им бъде възстановен начисления по отношение на стоки или услуги, предоставени му от данъчно задължени лица от държавата членка по възстановяване, или по отношение на вноса в тази държава членка.   Съгласно чл. 5 от Директива 2008/9/ЕО стоките и услугите, по отношение на които се иска възстановяване на данъка, следва се използват за:

• доставки с място на изпълнение извън територията на държавата членка по възстановяване, или
• следните доставки място на изпълнение на територията на държавата-членка по възстановяването: доставки, облагаеми с нулева ставка/освободени доставки с право на данъчен кредит; транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка съгласно законодателството на държавата-членка по възстановяване.

  Предвид чл. 6 от Директива 2008/9/ЕО, за да има право на възстановяване на ДДС от друга държава членка, българското данъчно задължение лице, трябва да извършва доставки, даващи право на приспадане на данъчен кредит, съгласно българския ЗДДС.   Когато българското данъчно задължено лице извършва:  

• както доставки с право на данъчен кредит, така и
• доставки без право на данъчен кредит,

Достъпът до електронната услуга на НАП «Подаване на искания за възстановяване на ДДС от търговци, установени в страната, към държави членки на ЕС» се осъществява чрез портала за Е-услуги на НАП. Искането се подава от лицето или от упълномощено от него лице.   Искането за възстановяване, съгласно чл. 15 от Наредба № Н-9 трябва да съдържа следната информация:  

1. име и пълен адрес на лицето;
2. адрес за връзка по електронен път;
3. описание на стопанската дейност, за която са предназначени придобитите стоки и услуги, чрез хармонизирани кодове, определени в чл. 34а, пар. 3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета;
4. период на възстановяване, обхванат от искането;
5. декларация от лицето, че не е извършвал доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държавата членка по възстановяване по време на периода на възстановяване с изключение на транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит или облагаеми с нулева ставка, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка, съгласно законодателството на държавата членка по възстановяването;
6. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност и префикс BG;
7. данни за банкова сметка, включително кодовете IBAN и BIC.

Освен информацията от т. 1 – т. 7 искането за възстановяване трябва да съдържа и следните данни от фактурите или документите за внос:

1. име и пълен адрес на доставчика;
2. идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност или данъчния референтен номер на доставчика, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 239 и 240 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) – освен в случаите на внос;
3. префикс, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 215 от Директива 2006/112/ЕО – освен в случаите на внос;
4. дата и номер на фактурата или документа за внос;
5. данъчна основа и размер на данъка, изразени в съответната валута;
6. размер на подлежащия на възстановяване данък върху добавената стойност, изразен в съответната валута, изчислен в съответствие с коефициента за определяне на правото на частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС, приложим за периода на подаване на искането, ако за конкретната доставка лицето има право на частичен данъчен кредит;
7. коефициент за частичен данъчен кредит, изразен като процент – когато лицето има право на частичен данъчен кредит;
8. естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете съгласно приложение № 2; когато се използва код 10, се посочва и естеството на доставените стоки и услуги.

В случай, че вътрешното законодателство на държавата членка по възстановяване предвижда да се предоставя копие на фактурата или документа за внос, по които се иска възстановяване на данъка, заедно с искането за възстановяването лицето следва да предостави по електронен път копие на фактурата или документа за внос.   Информацията в искането за възстановяване трябва да бъде предоставена от лицето на български език и на един от езиците, посочени от държавата членка по възстановяване.

Искането за възстановяване се смята за подадено, само ако съдържа цялата, посочена като задължителна за попълване информация. За препращането или непрепращането на искането до държавата членка по възстановяване лицето се уведомява по електронен път.   Искането няма да бъде препратено до държавата членка, от която се иска възстановяване, когато:  

• за периода, за който се иска възстановяване на ДДС, данъчно задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС, или
• извършва доставки или дейности, които са без право на приспадане на данъчен кредит.

След като искането бъде препратено, държавата-членка по възстановяване уведомява лицето за датата на получаването на искането по начин, по който тази държава-членка е възприела в своето законодателство. Това може да стане чрез директно уведомяване на лицето или чрез уведомяване на НАП, която от своя страна следва да уведоми лицето подало искането.   Ако след подаването на искането за възстановяване на данъка има промяна в посочения от лицето коефициент по чл. 73 от ЗДДС за право на частичен данъчен кредит, лицето следва да коригира посочената в предходно искане сума за възстановяване или вече възстановена сума. Корекцията се извършва през календарната година, следваща периода на възстановяване, с представяне на декларация, подадена чрез електронния портал на НАП.   Също така корекционно искане може да бъде подадено, когато лицето установи, че неправилно е отразило фактури или документи за внос в подадено от него искане. И в този случай корекционното искане може да бъде подадено до края на календарната година, следваща периода на възстановяване чрез електронния портал на НАП.

Срок, в който може да бъде упражнено правото на възстановяване

Правото на възстановяване cе упражнява най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка. Това означава, че за закупени стоки и/ или получени услуги през 2018 г. – искането следва да бъде подадено до 30.09.2019 г. Ако искането не е подадено в този срок, правото на възстановяване на ДДС се погасява.   Искането за възстановяване може да обхваща период от:  една календарна година, или три календарни месеца.

Срок за възстановяване на данъка  

Съгласно чл.19, ал. 2 от Директива 2008/9/ЕО в четиримесечен срок от получаване на искането, администрацията на държавата членка по възстановяването изпраща в електронен вид решението, с което одобрява или отхвърля цялостно или частично искането на лицето.   Това означава, че ако подаденото от лицето искане за възстановяване е получено в държавата членка по възстановяване на 25 август 2019 г. срокът за произнасяне (вземане на решението) е 25 декември 2019 г. Решението може да бъде изпратено директно на лицето или на НАП за връчването на същото.   Когато държавата членка по възстановяване смята, че не притежава необходимата информация, за да вземе решение относно основателността на искането, от лицето може да бъде поискана допълнителна информация.  

Cрокът за предоставяне на исканата информация е един месец от получаване на искането от лицето. Независимо, че този срок не е преклузивен е препоръчително лицата да се съобразяват с него, тъй като е твърде вероятно при неговото неспазване от страна на държавата членка по възстановяване да бъде постановено решение, с което да се отхвърли изцяло или частично претендираната сума за възстановяване.   Ако искането за възстановяване бъде одобрено от държавата членка по възстановяване, сумата на данъка се изплаща от държавата членка по възстановяване в срок от 10 работни дни след изтичането на срока за произнасяне определен по гореописаните правила.   В случай, че от страна на държавата членка е взето решение, с което изцяло или частично се отхвърля искането за възстановяване на данъка, лицето може да обжалва така постановеното решение, съобразно реда и в сроковете, определени за обжалване от законодателството на държавата членка по възстановяване.  

Информация www.tita.bg, https://europa.eu/youreurope/business/vat-customs/refund/eu-sinesses/index_bg.htm

Върховният административен съд (ВАС) отказа да спре действието на наредбата за касовите апарати, която от месеци предизвиква недоволството на бизнеса.

43 браншови организации и търговски дружества оспориха в съда последните три изменения в Наредба Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, както е пълното наименования на нормативния акт. Предмет на жалбата им са промените в наредбата от 2018 г. и 2019 г. Един от проблеми в наредбата, за които бизнесът алармира, е даването на достъп на служители на НАП до софтуера за управление на продажбите на търговци, лични лекари, здравни заведения, туристически агенции.

Според предприемачите „чрез допускане на достъп чрез одиторски профил и без гаранциите за защита правата на данъкоплатеца, предвидени в ДОПК“.

От Българската стопанска камара огласиха част от аргументите, с които са оспорени промените в наредбата. Освен, че при приемането им не е спазена процедурата – не е направена задължителната предварителна оценка на въздействието и не е спазен редът за нотифициране (съгласуване с другите държави-членки на ЕС), уреден с Директива (ЕС) 1535/2015, според бизнеса има и други проблеми.

Жалбоподателите изтъкват пред ВАС, че прилагането на наредба Н-18 ще причини съществени вреди, свързвани с разгласяване и злоупотреби с лични данни, търговска тайна, бази данни и други обекти на авторски права, ноу-хау. И прогнозират затваряне на много фирми и „налагането на прекомерни имуществени санкции и принудителни мерки (запечатване на търговски обект за срок до 30 дни), за които се допуска предварително изпълнение и които могат да причинят неплатежоспособност на всеки един търговец, особено при сезонните бизнеси“. В жалбата си бизнесът е направил също така сравнение между разходите, които действително трябва да направи за новия софтуер за управление на продажбите и за осигуряването на достъп на НАП до системите на фирмите, и изчисленията на приходната агенция за това колко ще струват нововъведенията. И сочи разминаване в пъти, като по делото са представени оферти на производителите на софтуер за управление на продажбите.

В определението си, с което отказват да спрат действието на промените в Наредба Н-18 върховните съдии посочват, че съдът може да спре изпълнението, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. И подчертават, че тежестта за доказването ѝ е на молителите.

ВАС приема, че не е доказан размерът на вредите, които всяка от фирмите ще претърпи, ако изпълни изискванията на Наредба Н-18, заявявайки, че не може да се приеме за доказан размерът на евентуално причинени имуществени вреди, „както на база представените доказателства, така и на елементарен сравнителен анализ между прогнозните стойности от МФ и визираните суми за разходи на част от молителите“. Определението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.

По материалите https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/-vas-othvyrli-spiraneto-na-naredbata-za-kasovite-aparati-286922/ ; https://news.lex.bg/

Закона за счетоводството задължава всеки търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ) до 31 Март да изготви Годишен финансов отчет (ГФО) за предходната година, като определен кръг от предприятия са задължени до 30 Юни да публикуват отчетите в Търговския регистър (чл.40 от ЗСч).

Съгласно Закона за счетоводството, глобите са:

– за отговорните длъжностни лица – от 500 до 2000 лева;

– за юридическото лице или едноличен търговец – от 500 до 3000 лева.

За повторно нарушение санкцията е в двоен размер.

Санкциите съгласно Закона за търговския регистър (ЗТР) са следните:

– за отговорните длъжностни лица – от 100 до 500 лева;

– за юридическото лице или едноличен търговец – от 500 до 1000 лева.

Важно! Измененията в Закона за счетоводството по отношение на задължителния независим финансов одит на акционерните дружества, обн. в ДВ, бр. 98 от 2018 г., се прилагат за отчети за 2019 г.

Годишният финансов отчет за 2018 г. се публикува в Търговския регистър в срок до 30 юни на 2019 г. Отчетът може да се подаде на хартиен носител или по електронен път.

Важно! С измененията в Закона за счетоводството, обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., е приета процедура за обявяване на актове в Агенцията по вписванията на юридическите лица с нестопанска цел, които имат възможност да се  пререгистрират в срок до 31 декември 2020 г.

Счетоводната отчетност е база за изготвяне на годишните данъчни декларации за облагане с корпоративен данък. Именно затова тя се проверява и от държавните органи и точно по тази причина е интересна  и за кредиторите и за търговските партньори на предприятието. Важните са следните показатели:

Оборотният капитал.

Анализът на оборотния капитал най-често включва такива показатели, като: обращаемост на запасите (показва скоростта на реализирането на стоките и материалите, при това бързото обращение предполага и стабилност на доставчиците); обращаемост на вземанията на предприятието (показва времето, необходимо на предприятието да си получи вземанията. Когато коефициентът е нисък, значи предприятиеттрудно събира вземанията си); обращаемост на задълженията. Големите наличности от материални запаси и многото несъбрани вземания са замразени средства на предприятието, с които то не може да работи. Големите задължения на предприятията понякога се тълкуват като безплатен източник за финансиране, но непрекъснатото увеличаване на дължимите от предприятието суми може да доведе до обявяване на неплатежоспособност и ликвидация. Всеки ръководител или собственик трябва да прецени, кои показатели са оптимални за предприятието и да се стреми да ги спазва.

Една от често допусканите грешки при съставянето на годишните финансови отчети е наличието в баланса на големи количества несъществуващи вече материални запаси. Това може да стане по няколко причини: или в счетоводството не се подава навреме вярна информация за продажбите или се продават запаси без да са отчетени като продажби (без фактури, без касови бележки, без договори). Това може да изглежда изгодно за предприятието в даден отчетен период, като не се заплащат дължимите данъци, но води до големи проблеми в следващите отчетни периоди – от една страна натрупани материални запаси, които рано или късно ще трябва да се отпишат, а от друга – неотчитането на продажбите води до нереален недостиг на парични средства. И тогава започват да се съставят измислени протоколи за брак и вноски от собствениците, които създават огромни проблеми при ревизии от органите по приходите и най-често дължимите данъци все пак се внасят, но с изчислени лихви за просрочие.

Рентабилност на продажбите.

Един от най-важните показатели – съотношението на печалбата към нетните приходи от продажби. Високата рентабилност е сигнал за предприятието, че може много по-спокойно да разполага със средствата си, да влага пари в развитието на бизнеса и повишаването на конкурентноспособността. Когато рентабилността е ниска, трябва да се вземат мерки, насочени към увеличаване на продажбите или намаляване на себестойността, или и за двете. Може да се намалят и разходите, несвързани пряко с основната дейност (административните разходи).

Активи и задължения.

Тези показатели определят финансовото положение на предприятията в дългосрочен план и информират, дали предприятието разполага с достатъчно оборудване и инвентар за извършване на дейността си (органите по приходите също обръщат голямо внимание на този показател), придобиват ли се нови (в теория препоръчвани годишните разходи за придобиване на ново оборудване да не са повече от начислените годишни разходи за амортизация); какво е общото задължение на предприятието и доколко годишните приходи могат да покриват тези задължения. Основното изискване към съставянето на годишните финансови отчети е достоверността на данните в него. Това означава, че показателите трябва да са верни, за да не възникват никакви съмнения в ползвателите на тази информация, било то вътрешни или външни. Всички стопански събития и операции трябва да са отразени именно в този период, в който са възникнали условията за признаването им.

Всички показатели трябва да са съпоставими, да има връзка между показателите от регистрите на текущото счетоводно отчитане и различните форми на годишния финансов отчет.

Ръководителите на Комисията за финансов надзор (КФН) и на НАП подписаха Споразумение за сътрудничество и обмен на информация между двете ведомства. Целта на споразумението е бърз обмен на информация по електронен път между двете институции, като очакваните резултати са в посока на:

• намаляване на административната тежест за поднадзорните лица на КФН, за които Регулаторът директно ще достъпва информация от приходната администрация, включително данни за декларирани и внесени суми, трудови договори, задължения и данни от принудително събиране
• провеждане на съвместни проверки на екипи от двете ведомства, когато КФН установи, че за подназдорно лице има индикации за избягване на данъци
• събиране на вземания от НАП при наложени имуществени санкции от КФН, както и проверка дали при възстановяване на суми от КФН на поднадзорното лице, то не е същевременно длъжник към НАП, за да бъдат предприети стъпки за събиране на дълга от приходната администрация
• подобряване на ефективността от упражняваните надзорни и контролни функции на всяка една от институциите в краткосрочен план, а в дългосрочен постигане на превантивен ефект за предотвратяване на противоправно поведение от страна на поднадзорните лица
• създаване на условия за оперативен обмен на знания и опит относно прилагането и тълкуването на данъчното законодателство и на това в небанковата финансова сфера, както и обмен на информация относно данъчното третиране на сделки с финансови инструменти

Обменът на становища във връзка с тълкуването и прилагането на нормативни разпоредби ще доведе до подобряване на дейността на двете институции по прилагане на правната рамка и усъвършенстване на надзорните практики. Споразумението предвижда още са механизми за оказване на взаимна експертна помощ, както и възможността за провеждане на съвместни обучения.

Уредените механизми за съвместна работа на институциите ще повишат възможностите за адекватна и бърза реакция в рамките на законовите правомощия на Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите, включително за идентифициране на лицата, които не спазват законовите задължения и предприемане на съвместни мерки по прилагане на цялата сила на закона спрямо тях. 

Предвиденият в Споразумението ред за съвместна работа с обществеността и средствата за масово осведомяване ще повиши прозрачността при изпълнение на законовите правомощия на всяка една от двете институции. Организирането на съвместни разяснителни кампании, насочени към потребителите на финансови услуги и продукти, е стъпка в изпълнението на една от основните цели на  КФН, а именно защита правата на инвеститорите, застрахованите и осигурени лица.

Източник: https://nap.bg/

Практически въпроси по отчитането на притежаваните криптовалути в контекста на решение на КРМСФО от 12.06.2019 г. 

Отчитане като материален запас (стока).

Счетоводното третиране на криптовалутите като стока не би следвало да създава особени затруднения.

При първоначално признаване криптовалутите се оценяват по цена на придобиване, а впоследствие по по-ниската от двете оценки: 

• цената на придобиване или
• нетната реализируема стойност.

В цената на придобиване на криптовалутите би следвало: 

• да се включат всички такси по придобиването им, но
• не трябва да се включват разходите за поддържане на виртуалния портфейл (по аналогия с пар. 16 от МСС 2, според който складовите разходи не се включват в цената на придобиване на материалните запаси ).

Интерес по-скоро представлява изключението от това правило за оценка, което е предвидено за стокови брокери-търговци.

Стоковите брокери-търговци са определени лаконично като тези субекти, които: 

• купуват или
• продават

борсови стоки за чужда или собствена сметка.

Те придобиват стоките основно с цел продажба в близко бъдеще и генериране на печалба от колебанията в цената или брокерско-търговския марж.

Съгласно изискванията на МСС 2 Материални запаси те могат да оценяват притежаваните от тях стоки по справедлива стойност, намалена с разходите за продажба, като промените в справедливата стойност се признават незабавно в печалбата или загубата (МСС 2, пар. 3, буква „б”) [6].

За да е приложим този специфичен ред на счетоводно отчитане, криптовалутите трябва да могат да се разглеждат като „борсова стока“ (commodity). Това понятие не е дефинирано в МСС, но общоприетият му смисъл е, че борсовите стоки са взаимнозаменяеми и се търгуват на активен пазар по котирани цени.

В специализираната литература се застъпват различни гледни точки по въпроса за приложимостта на този модел на отчитане към криптовалутите [7], но интерпретацията на КРМСФО е, че предвиденото в МСС 2 изключение е приложимо към брокерите-търговци на криптовалути.

При това положение възниква въпросът за подходящото счетоводно третиране на договорите за бъдеща продажба на криптовалута (най-често форуърдни договори). Такива договори при определени условия могат да бъдат отчитани като финансови инструменти и оценявани по справедлива стойност в печалбата или загубата [8].

Крайният резултат от трите варианта на отчитане: като стока, като борсова стока от брокери-търговци и като производен финансов инструмент)

е един и същ, но има разлика по отношение на момента на възникване и характера на признатите приходи и разходи.

Възниква въпросът дали не би следвало в третия случай да се направи допълнително записване, с което да се коригира стойността на приходите от продажби за сметка на отчетените в предходен период приходи от оценка на деривативния финансов инструмент, т.е.:

Дт. с/ка Други приходи (от последваща оценка на фин. инструменти)           50

            Кт. с/ка Приходи от продажби                                                                 50.

Могат да бъдат изведени различни аргументи в подкрепа на допълнителното счетоводно записване, но косвеният ефект от него би бил заобикаляне на счетоводните правила за отчитане на деривативните финансови инструменти и в този смисъл то не би следвало да се прави [9].

По отношение на втората хипотеза, касаеща отчитането на борсови стоки, държани от брокери-търговци (случай Б), в специализираната литература се обсъжда идеята за нетно представяне на резултата от сделката във финансовия отчет (т.е. представяне само на печалбата от сделката, а не отделно представяне на приходите от продажбата и отчетната стойност на продадените криптовалути) [10].

Основният аргумент е, че потребителите на финансовите отчети на брокери-търговци се интересуват най-вече от търговския марж, а традиционното брутно (разгърнато) представяне на сделките не съответства на осъществяваната от тях дейност. Макар това да е валиден аргумент, подобно представяне не намира опора в действащите счетоводни стандарти. Брокерите-търговци са освободени единствено от изискванията за оценка на МСС 2, но не и от другите изисквания на стандарта. За тях е в сила общото правило, че при продажба на материални запаси, балансовата им стойност следвада бъде призната като разход през периода, през който е бил признат съответният приход (пар. 34).

Обръщаме внимание, че резултатът и от трите начина на отчитане в примера е данъчно-неутрален, тъй като преоценките по справедлива стойност на материалните запаси (и на деривативния актив) не се признават за данъчни цели.

Друг интересен практически аспект засяга модела за подходящо счетоводно третиране на криптовалутите, които: 

• се придобиват за чужда сметка или 
• се държат от името на трети лица (най-често клиенти).

Основният въпрос е в чий финансов отчет следва да се признаят криптовалутите в този случай. Този въпрос не се засяга в разглежданото решение, а в счетоводните стандарти не се съдържат конкретни насоки по него [11].

Дали криптовалутите, държани от името на трети лица, трябва да се признаят в отчета на държащото ги предприятие, е въпрос на преценка и зависи от конкретните факти и обстоятелства.

На практика нивото на разделяне на активите на клиентите от активите на предприятието и правата върху тях са от решаващо значение при определяне на активите, които трябва да бъдат признати във финансови отчет. Някои фактори, които могат да бъдат взети под внимание включват: 

• дали криптовалутите могат да бъдат свързани с конкретен клиентски адрес в блоковата верига,
• дали те се държат в цифровия портфейл на клиента, кой притежава и може да използва личния ключ и т.н.

Отчитане като нематериален актив.

Всички криптовалути, които не се притежават с цел търгуване, а: 

• се използват като средство за размяна или
• се държат с инвестиционни намерения (за увеличение на стойността на капитала),

следва да се отчитат като нематериални активи.

При този модел на отчитане криптовалутите първоначално се оценяват по цена на придобиване, която впоследствие (евентуално) се коригира с натрупаната амортизация и  загуба от обезценка.

Предприятията, прилагащи МСС, при определени условия имат право на избор да отчитат притежаваните криптовалути по модела на преоценената стойност, при който криптовалутите се оценяват по справедливата им стойност (минус натрупана амортизация и загуба от обезценка).

Първият важен въпрос, който има определящо значение за счетоводното отчитане на криптовалутите като нематериален актив, е дали те са амортизируеми активи.

При прилагане на МСС последващото отчитане на нематериалните активи в голяма степен зависи от този фактор.

Нематериален актив с ограничен полезен живот се амортизира, а нематериален актив с неограничен полезен живот несе амортизира, но задължително ежегодно се проверява за обезценка.

Даден нематериален актив има неограничен полезен живот, когато не съществува предвидимо ограничение за периода, през който се очаква той да генерира входящи нетни парични потоци за предприятието.

Случаят с криптовалутите е точно такъв, което означава, че те би следвало да се отчитат като неамортизируеми активи по реда на МСС.

За съжаление в НСС няма сходно правило за неамортизиране на нематериалните активи с неограничен полезен живот.

Неамортизируемите активи са изрично и изчерпателно изброени в т. 1 от СС 4 – Отчитане на амортизациите. Сред тях не попадат нематериалните активи с неограничен полезен живот, което навежда на мисълта, че предприятията, прилагащи НСС, трябва да амортизират притежаваните от тях криптовалути. Подобно счетоводно третиране би било напълно нелогично и неправилно.

Едно възможно решение на този проблем е да се застъпи тезата, че остатъчната стойност на криптовалутите е равна на цената им на придобиване (намалена с евентуалната загуба от обезценка).

В този случай криптовалутите формално биха били амортизируеми активи, но за тях не би се начислявала счетоводна амортизация, тъй като амортизируемата им стойност ще е винаги нулева. Подобна хипотеза изрично се допуска в МСС 38 – остатъчната стойност на нематериален актив може да се увеличи до сума, равна на или по-голяма от балансовата стойност на актива. Ако това стане, разходът за амортизация на актива е нула (пар. 103).

В допълнение може да се отбележи, че Законът за корпоративно подоходно облагане работи със собствена дефиниция за данъчен дълготраен нематериален актив (чл. 51), в която изрично се съдържа изискване за ограничен полезен живот на актива.

Следователно криптовалутите не биха били амортизируеми активи за данъчни цели, независимо от приложимата счетоводна база.

Ако криптовалутите се използват като платежно средство за закупуване на стоки или услуги, към тях би следвало да бъдат приложени изискванията на счетоводните стандарти за отчитане на размяна на активи (т.нар. бартерни сделки).

Ако приемем, че сделката по придобиването на актив (материален, нематериален или инвестиционен имот) има търговско съдържание, правилата на МСС изискват придобитият актив да се отчете по справедлива стойност.

Обикновено справедливата стойност на отдадения актив (криптовалутата) се използва за определяне на цената на придобиване на получения, освен ако справедливата стойност на получения актив не е по-ясно определима, което е малко вероятно.

В този случай при отписването на актива се налага оценка на криптовалутата по справедлива стойност, което може да доведе до признаване на приходи или разходи.

Сходно е счетоводното третиране и по НСС, тъй като по всяка вероятност ще става въпрос за размяна на несходни активи.

По аналогия този начин на отчитане би следвало да е приложим и при закупуването на услуги с криптовалута.

Напълно възможно е един и същ вид криптовалута да се придобива на различни дати и по различна цена на придобиване. Това налага да бъде взето и разписано в счетоводната политика на предприятието едно на пръв поглед странно, но неизбежно решение, а именно – да се определи подходящ метод за отписване на този вид нематериални активи при потреблението им по аналогия с материалните запаси (конкретно определената стойност, първа входяща — първа изходяща стойност, среднопретеглена стойност, а при прилагане на НСС и последна входяща – първа изходяща стойност).

По отношение на последващото оценяване на криптовалутите трябва да се има предвид, че приложението на модела на преоценената стойност (допустим единствено по реда на МСС) към нематериалните активи е силно ограничено – нематериалните активи могат да се преоценяват по справедлива стойност, само ако справедливата стойност може да бъде определена по данни от активен пазар.   

Съгласно дефиницията в МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност активен пазар е този, на който сделките за даден актив или пасив се извършват с достатъчна честота и обем, така че да се осигури непрекъсната ценова информация. За по-широко разпространените криптовалути, като биткойн, които се търгуват ежедневно и в големи обеми, може с голяма степен на сигурност да се твърди, че съществува активен пазар. За по-малко известните криптовалути обаче нещата може да не стоят по този начин, което би възпрепятствало приложението на модела на преоценената стойност към тях.

Трябва да се обърне внимание, че от данъчно-правна гледна точка предприятията, прилагащи подхода на преоценената стойност, трябва да съблюдават нормата на чл. 45 от ЗКПО, регламентираща задължително увеличение на счетоводния финансов резултат със стойността на резерва от последваща оценка (преоценъчен резерв) при отписване на криптовалути, които се оценяват по модела на преоценената стойност.

Независимо от приложимата отчетна база и избрания модел за последваща оценка на криптовалутата, общата постановка за обезценка на активи в счетоводните стандарти изисква сравнение: 

• на балансовата стойност на даден актив
• с възстановимата му стойност – по-високата от:

–        стойността в употреба на актива и

–        справедливата му стойност, намалена с разходите за продажба.

Тъй като криптовалутите поначало не се използват в дейността на предприятието, за тях не може да бъде определена стойност в употреба.

Следователно обезценка ще трябва да се признава винаги, когато справедливата стойност на притежаваната криптовалута (намалена с разходите за продажба) е по-ниска от балансовата ѝ стойност. Това обуславя малко по-задълбочено разглеждане на въпроса за определяне на справедливата стойност на криптовалутите.

Определяне на справедливата стойност на криптовалутите.

Справедливата стойност като база за оценка на притежаваната криптовалута се прилага в четири различни случая:

(а) при стокови брокери – търговци,

(б) за определяне на възстановимата стойност на криптовалутата,

(в) при закупуването на други активи с криптовалута и

(г) при използване на модела на преоценената стойност.

На първо място трябва да се обърне внимание, че само в последния случай (за преоценка по справедлива стойност) съществува изрично изискване за използване на котирани (некоригирани) цени на активен пазар (входящи данни от ниво 1 по смисъла на МСФО 13).

В останалите случаи могат да се приложат различни техники за оценяване, но целта е те да са базирани на възможно най-много подходящи наблюдаеми входящи данни.

Първият специфичен за криптовалутите проблем е, че дадена криптовалута може да се търгува на организиран пазар, но само срещу други криптовалути.

Въпреки, че в счетоводните стандарти няма такова изрично изискване, в специализираната литература преобладава тезата, че за да бъде даден пазар активен, сделките трябва да се осъществяват с конвенционална валута. В този смисъл прилагането на модела на преоценената стойност няма да е разрешено за криптовалути, които се търгуват предимно или изцяло за други криптовалути.

Дори при наличието на активен пазар определянето на справедливата стойност на криптовалутата поражда и други специфични трудности, тъй като криптовалутите обикновено нямат заключителен курс, а се търгуват непрекъснато (т.е. 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата). В тази връзка предприятието трябва да разработи собствена счетоводна политика за момента на установяване на справедливата стойност и да прилага тази политика последователно.

Оценяването по справедлива стойност предполага, че сделката за продажба се извършва на основния пазар за този актив, а при липсата на основен пазар — на най-изгодния пазар. От значение е и счетоводно отчитаната единица. Съответно ако на някои пазари се търгуват части от дадена единица криптовалута, а на други – само цели единица, определянето на подходящия пазар ще изисква допълнителен анализ.

Накрая обръщаме внимание, че нетната реализируема стойност по смисъла на МСС 2 / СС 2 не трябва задължително да се отъждествява със справедливата стойност на криптовалутата.

Вярно е, че и двете оценки са продажни цени (цени на изхода), но справедливата стойност отразява гледната точка на пазарните участници, докато нетната реализируема стойност отразява специфични за предприятието фактори и условия, а не предположенията на пазарните участници.

Освен това, доколкото справедливата стойност не се извлича от цената на конкретна сделка, за разлика от нетната реализируема стойност тя не отразява разходите по продажбата.

Българско дружество, регистрирано за целите на ЗДДС, осъществява дейност в друга държава-членка (например в Холандия) чрез открит клон там. Дейността на клона е изкупуване на продукция, експортирането й до завода на дружеството в България и последваща преработка. Холандска данъчна администрация приема, че клонът формира място на стопанска дейност в Холандия, като във връзка с трансферното ценообразуване и облагане с данък печалба на клона му е определена роля на посредник с нисък риск. Клонът е регистриран за целите на ДДС в Холандия. Възнаграждението за посредническата услуга се изчислява като към всички разходи, извършени от клона, се прибави печалба в обичаен за тази дейност размер. На месечна база клонът издава данъчна фактура за стойността на посредническата услуга, предоставяна на българското дружество.   Издаденият вътрешен документ (данъчна фактура) за стойността на посредническата услуга как следва да се третира по смисъла на ЗДДС от страна на българското дружество?    

Отговор от данъчен експерт:

Актуално към 04.06.2019 В разпоредбите на чл. 3 на ППЗДДС са разгледани доставките на стоки и услуги между клонове или структурни звена в състава на едно лице. Основното правило е, че доставка на  стока или услуга между клонове или между структурни звена в състава на едно лице е вътрешен оборот и не е доставка.   Това правило обаче има изключение, когато е налице движение на стоки между страната и държави членки.   Съгласно чл. 3, ал. 3 от ППЗДДС, за доставките на стоки между:

–   лице, установено на територията на държава членка, и –   негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, както и доставките на стоки между:

–   лице, установено на територията на страната, и –   негови клонове или структурни звена, установени на територията на друга държава членка, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.   По смисъла на чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС, не е доставка на услуга между:

–   лице, установено на територията на държава членка, и –   негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното,

както и  доставката на услуга между:

–   клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и –   клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка, в тези случаи е налице вътрешен оборот.

В конкретния случай е необходимо да се съобрази и практиката на Съда на Европейския съюз по сходни казуси.   В решение на СЕС по дело С-210/04 е посочено, че доколкото клонът не разполага със собствен капитал, рискът, свързан с икономическата дейност, остава изцяло за „дружеството-майка“, т.е. клонът зависи от „дружеството-майка“ и заедно с него представлява едно данъчно задължено лице.   Предвид това не съществува правоотношение между клона и „дружеството-майка“, по което да са налице взаимни престации, т.е. предоставянето на услуги между клон и „дружество-майка“, както и между „дружество-майка“ и клонне е облагаемо.   В решението е указано, че “…член 2, пар. 1 и член 9, пар. 1 от Шестата директива следва да се тълкуват в смисъл, че постоянен обект, който не е юридическо лице, отделно от дружеството, към което принадлежи, установено в друга държава членка и на което дружеството предоставя услуги, не трябва да се третира като данъчно задължено лице заради разходите, които му се начисляват във връзка с тези доставки.”.   В решение на СЕС по дело С-16/17 от 07.08.2018 г., в т.41 и решение по дело С-165/17 от 24.01.2019 г.,  т.35, съдът се е произнесъл, че когато става въпрос за дружество, установено в държава членка, и за негов клон, разположен в друга държава членка, видно от практиката на Съда, тези два субекта са едно и също данъчнозадължено лице по ДДС (С-210/04, т. 37,  C‑244/08, т. 38  и C‑388/11, т. 34), освен ако се установи, че клонът извършва независима икономическа дейност. В това отношение следва да се прецени дали клонът може да се счита за самостоятелен в смисъл, че понася произтичащия от дейността му стопански риск (С‑210/04, т. 35).   В решение на СЕС по дело С-165/17 от 24.01.2019 г., съдът се е произнесъл в т. 37, че доставката е облагаема само, ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации (C‑210/04, т. 34 и C‑7/13, т. 24). Според СЕС, при липса на правоотношение между клона и неговата централа, които заедно са едно данъчнозадължено лице, взаимните престации между тези образувания представляват необлагаеми вътрешни потоци, за разлика от извършваните с трети лица облагаеми сделки (т. 38 от решението).   С решение на СЕС по дело С-7/13 от 17.09.2014 г. съдът се е произнесъл, че чл. 2, § 1 от Директивата за ДДС гласи, че с ДДС се облага в частност доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.   Член 9 от Директивата за ДДС дефинира „данъчнозадължените лица“.   Това качество притежават лицата, които извършват „независима“ икономическа дейност. За еднаквото прилагане на Директивата за ДДС е особено важно понятието „данъчнозадължени лица“, определено в дял III от Директивата, да получи самостоятелно и еднакво тълкуване.   Съгласно практиката на Съда доставката е облагаема самоq ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации (C‑210/04, т. 34).   За да се установи, че такова правоотношение съществува между чуждестранно дружество и установен в държава членка негов клон, така че съответните доставки да се облагат с ДДС, следва да се провери дали този клон извършва независима икономическа дейност. В това отношение следва да се прецени дали клонът може да се разглежда като самостоятелен, по-специално доколкото понася произтичащия от дейността му стопански риск.   Ако клонът:

• не работи независимо и
• не понася самò стопанските рискове, свързани с извършването на дейността му,
• няма собствен капитал и
• активите му са част от имуществото на дружеството,

същият не може само по себе си да притежава качеството данъчнозадължено лице по смисъла на член 9 от Директивата за ДДС.   Посочено е, че гръцката данъчна администрация приема, че клонът формира място на стопанска дейност в Гърция, като във връзка с трансферното ценообразуване и облагане с данък печалба на клона му е определена роля на посредник.   Посочено е също, че възнаграждението за посредническата услуга се изчислява като към всички разходи, извършени от клона, се прибави печалба и клонът издава данъчна фактура за стойността на посредническата услуга.   Ако: това документиране е във връзка с корпоративния данък и трансферното ценообразуване и действително не се извършва разплащане, за целите на ЗДДС и ППЗДДС, тези взаимоотношения не са доставка. Предвид разпоредбите на ППЗДДС и съобразно практиката на СЕС, услугите, предоставени на дружеството от клона, за целите на прилагането на ЗДДС не следва да се третират като доставка на услуга.

Източник: https://www.tita.bg/danatsi_tita, https://www.nap.bg/document?id=1253

Данъчни служби са публикували допълнителни разяснения от относно Наредба за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Рубриката „Касови апарати, електронни търговци и СУПТО“ във сайта на НАП е актуализирана със „Схеми е-магазини – СУПТО“ и „Разяснения относно импорт в СУПТО от външни източници на данни за продажби“.

Информация: https://nap.bg/page?id=744

Данъчните служби ще направят проверки на предлагащи юридически услуги. От изданието „Труд“ посочват, че адвокатите, наред с медицинските и автосервизите заведения, са идентифицирани от НАП като рискови.

За проверки ще бъдат набелязани както отделни фирми, така и упражняващите самостоятелно свободна професия и предоставят медицински, юридически и автосервизни услуги. Ако бъде установено, че официално обявените оборот и доходи не отговарят на клиентите им, ще започнат ревизии за дейността им 5 години назад.

По отношение на адвокатите се посочва, че по-голяма част от плащанията са в брой. „Цената на услугата се договаря на четири очи между адвоката и клиента. Затова рискът от укриване на обороти и неплащането на данъци и в този бранш е висок“, пише „Труд“.

Наред с проверките и ревизиите, от Националната агенция за приходите ще обяснят какви са изискванията – за отчитане на оборота, за подаване на декларации и плащане на дължимите данъци и осигуровки. Специално ще бъде посочено, че при достигане на оборот от 50 000 лв. в рамките на 12 поредни месеца е необходимо да бъде направена и регистрация по ДДС.

Като крайната цел не е да бъдат наложени глоби, а да бъде променено поведението на представителите на трите бранша.

Източник: https://news.lex.bg/

Срокът за обявяване на е-магазините пред НАП е удължен до 29 юни.

Търговците, които използват собствени или наети електронни магазини или публично достъпни онлайн платформи за продажби, са длъжни да подадат информация за това пред Националната агенция за приходите до 29 юни 2019. Срокът за обявяване на е-магазините беше удължен с последните промени в законодателството, напомнят от НАП.  Изискването е валидно за лицата, които и в момента осъществяват е-търговия, а търговците, които занапред ще използват електронен магазин, трябва да изпратят данни за него преди да стартират дейността си. 

Подаването на информация става само по електронен път чрез портала за е-услуги на НАП, като е необходим електронен подпис. Изискването важи за физически и юридически лица, които извършват продажби по интернет по занятие, т.е не засяга гражданите, които инцидентно са продали свои лични вещи, допълват от приходната агенция.

Електронната услуга работи от края на миналата година, като до момента вече са декларирани близо 11 000 електронни магазина. От днес в сайта на НАП е достъпна и нова електронна услуга, чрез която потребителите могат да видят дали конкретен онлайн търговец е декларирал магазина си пред НАП. 

Източник: https://nap.bg/news?id=3948

https://nap.bg/news?id=3948

https://nap.bg/news?id=3948

До 31 май всички юридически лица или други правни образувания в България трябва да декларират действителните си собственици.

Задължение за обявяването на действителните собственици възникна през миналата година с приемането на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). В обнародвания на 8 януари правилник се публикувани и образци на декларациите и от февруари започна да тече кампанията по деклариране на действителните собственици. Агенцията по вписванията трябва да осигури възможност за вписване на данните в Търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.

Това е само един аспект от ЗМИП, който вменява и много повече изисквания към задължените по него лица. Частта с действителните собственици обаче засяга практически всяка фирма в страната. Декларираните данни трябва да са публично достъпни, каквото е изискването на последната редакция на европейската директива за противодействането на прането на пари, която се транспонира чрез ЗМИП.

Какво трябва да се впише
Законът и съответно образците на декларациите предполагат да се разкрият на първо място идентификационните данни за действителните собственици – физически лица. Това включва имена, гражданство, ЕГН или дата на раждане за чуждестранни граждани, както и държавата на пребиваване, ако е различна от България. Освен това ще трябва да се разкрият и данни за юридически лица по веригата на собственост, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол. А също така и непребиваващите в страната ще трябва да предоставят и данни за постоянно пребиваващо физическо лице за контакт, както и нотариално заверено съгласие от него за това. При промени и те ще трябва съответно да се декларират новите обстоятелства.

Кои са действителни собственици
Според ЗМИП действителен собственик е „физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност“. То или те трябва пряко или косвено притежават достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства. Като индикативен за притежание за деклариране е посочено 25% дялово или акционерно участие.

„Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик“, гласи още законовият текст.

По отношение на различни форми на доверителна собственост, каквито има в чужди юрисдикции като тръстове, попечителски фондове и фондации също има изискване да се посочат като действителни собственици учредител, доверителен собственик, пазител, бенефициар и „всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване“.

Установено че ако след като са изчерпани всички възможни средства, не може да се установи действителен собственик или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.

С ежемесечна санкция
Въпреки че подаването на декларация не изглежда голяма административна тежест, нарушаването на този член може да се окаже скъпо. Санкцията е от 1 000 до 10 000 лв. за юридически лица или еднолични търговци. Освен това е предвидено, ако след наказание не бъдат веднага заявени данните за вписване, тази глобата да се начислява всеки месец до заявяване на вписването.

По материалите: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/01/10/3373104_vsichki_firmi_triabva_da_deklarirat_deistvitelnite_si/