Категория: Без категория

Фирмите без дейност трябва да подадат декларация за липса на дейност в Търговския регистър (декларация по чл. 38, ал. 9 от ЗСч) в срок до 31 март 2019 г., с което се освобождават от задължението за публикуване на Годишен финансов отчет. За публикуването на тази декларация не се дължи държавна такса, за разлика от годишните отчети, където има предвидена такса от 40 лв. ако се подава на хартия, или 20 лв. ако се подава по електронен път с ел. подпис.

Няма стандартизиран образец за тази декларация – тя може да бъде в свободен текст, като се подписва от управителя. Подаването може да стане на хартия или по електронен път, лично от управителя или от адвокат с изрично писмено пълномощно, за което не е нужна нотариална заверка. В случай, че се пропусне срока за подаване на такава декларация, остава задължението за дружеството да публикува отчет Годишен финансов отчет в Търговския регистър.

С целта да се улесни подаването на декларации по чл. 38, ал.9, т. 2 от Зсч за неактивност на търговци и ЮЛНЦ, всички офиси на Агенцията по вписванията в страната ще работят извънредно на 30.03.2019 г. (събота) с работно време от 09:00 до 15:30 ч.

Агенцията по вписванията информира, че освен на гише, документите могат да се подават и онлайн на сайта на Търговския регистър и регистъра на юридически лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) – www.brra.bg.

До момента в Агенцията по вписванията са постъпили около 100 000 декларации, т.е. 50 % от общия брой, които се очаква да бъдат внесени. От тях около половината са подадени на гише, а останалата половина – по електронен път. На база подадените заявления от миналата година се очаква в следващите 8 дни да бъдат внесени над 75 000 заявления.
По материали на: Търговски регистър http://www.brra.bg/ContentManagementView.ra

Последна седмица за подаване на годишни данъчни декларации от фирмите за облагане с корпоративни данъци.

Тази година крайният срок за подаването е 1 април, защото 31 март е почивен ден. Декларацията се подава само по интернет с квалифициран електронен подпис. Задължително с нея се подава и годишен отчет за дейността. Неподаването на декларацията се санкционира, като минималната глоба е 500 лева за юридическото лице и 200 лева за управителя на фирмата.

Юридическите лица, които през 2018 г. не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, не са длъжни да подават годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и годишен отчет за дейността.

До 1 април 2019 г. трябва да се плати и дължимият корпоративен данък, след приспадане на направените авансови вноски. Плащането на задължението към хазната може да стане по интернет без такса с електронната услуга на НАП, както и във всяка банка с попълване на вносна бележка за плащане към бюджета.

Информация от Национална агенция за приходите https://nap.bg/news?id=3909

От 1-ви януари 2019 г. въведени изменения в Закона за корпоративно подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за данък върху добавената стойност.

Промени в Закона за корпоративно подоходно облагане

– Се въвеждат промени в регулирането на разходите по заеми за данъчни цели. Превишат ли нетните разходи за заеми  3 милиона евро, те ще бъдат приспадани за данъчни цели в размер до 30% от печалби на компанията преди лихви, данъци и амортизация. Според новия режим неприспаднати в съответната година нетни разходи за заеми могат да бъдат пренесени и приспаднати въз основа на специална формула през следващи данъчни периоди без ограничение във времето. Въвежда се по-широко определение за разходи за заеми за целите на новия режим, което ще включва и капитализирани лихви, за разлика от съществуващия режим на слабата капитализация. Неприспадаемите по режима на слаба капитализация лихви за дадена година ще могат да се пренасят занапред без ограничения за разлика от съществуващия до момента 5-годишен срок.

– Въвежда се данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества. Неразпределените печалби на ниско облагани чуждестранни дъщерни ще се включват в данъчната основа на българското контролиращо дружество, като ще бъдат обложени по този начин с 10% корпоративен данък. Чуждестранно дружество или място на стопанска дейност ще се счита за контролирано  чуждестранно дружество, ако са покрити специфичните критерии за наличие на контрол и действително платеният в чужбина корпоративен данък от чуждестранното дружество е по-малко от 50% от дължимия корпоративен данък. Въведени са и конкретни мерки за избягване на двойно данъчно облагане.

 – Договори за оперативен лизинг имат новите правила за данъчното третиране за лизингополучатели, прилагащи международните счетоводни стандарти. Според закона лизингополучатели няма да признават за данъчни цели счетоводно отчетените разходи и приходи във връзка с договори за оперативен лизинг. За данъчни цели ще се признават разходите и приходите, определени съгласно правилата по отношение на експлоатационния лизинг, приложени към съответните договори за оперативен лизинг  съгласно международните счетоводни стандарти.

Отпада задължението за подпечатване на финансовите отчети на компанията с печат и въвежда се задължение за малките предприятия, които не подлежат на задължителен одит, да публикуват минимално баланс, отчет за финансовото състояние и приложение в Търговския регистър.

   Промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица

Доходи, получени за 2018 г. : Отпада изискването за представяне на изрична декларация от другия родител/съпруг при ползване на данъчните облекчения за млади семейства, за деца и за деца с увреждани. Данъчните облекчения ще могат да се ползват от двамата родители (приемни родители, близки или роднини), когато размерът на данъчното облекчение е по- висок от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ на единия родител.

   Доходите, получени след 1 януари 2019 г.: Субсидии от физически лица, които не са регистрирани като земеделски стопани, вече ще се облагат с окончателен данък.

Доходите от парични и предметни награди, които не са предоставени от работодател или възложител, ще се облагат с 10% данък, а прагът за облагане на предметните награди повишен до 100 лв. Дружествата, които предоставят такива награди, следва да декларират дължимия данък в данъчна декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО на тримесечна база и внесат данъка в съответната териториална дирекция на НАП.

    Отпада задължението на физическите лица да прилагат служебните бележки към годишната си данъчна декларация, както и тяхното издаване вече ще става само при поискване от лицата.

   Самоосигуряващи се лица ще подават декларации само по електронен път.

   Срокът за подаване подаване на декларацията по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за платени през годината доходи, различни от доходите от трудова дейност, от предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО, се скъсява до 28 февруари на годината, следваща годината, за която се подава декларацията. Крайният срок за декларацията за 2018г. остава 15 март 2019г., но догодина декларациите ще се подават най-късно до 28 февруари 2020г.

    Срокът за ползване на отстъпка от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация се удължава до 31 март на следващата година.

Промени в ЗДДС

    Дружествата, които са се регистрирали доброволно по ДДС, могат да се дерегистрират след 12 месеца от началото на календарната година, следваща годината на тяхната доброволна регистрация, ако няма основания за задължителна регистрация.  Няма да е налице основание за задължителна дерегистрация при прекратяване на юридическо лице- търговец с ликвидация, когато ЮЛ е избрало да остане регистрирано до датата на премахването му от търговския регистър.

  Дружества, които извършват внос на определени химически и металургични продукти на стойност повече от 50 000 лева съгласно митническата декларация за внос, от 1 юли 2019г.имат възможност за самоначисляване на ДДС за внос на определени стоки, вместо плащане на ДДС за внос на митническите органи. Това важи при условие че вносителят е регистриран за целите на ДДС не по-малко от 6 месеца преди извършване на вноса и няма неизплатени публични задължения към НАП.

    Въвежда се праг за от 10 000 евро за календарна година при осъществяване на далекосъобщителни услуги, услуги за радио-и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, под който размер доставчикът може да начислява ДДС съгласно българското законодателство. Доставчикът може да избере да прилага досегашните правила, като начислява ДДС в държавата на получателя, дори и неговите продажби да не са достигнали 10 000 евро за календарната година.

   Въвежда се определения двата вида ваучери с различно ДДС третиране. Новите разпоредбите ще се прилагат за ваучери, издадени след 31.12.2018 г. Прилагат определение за ваучери за конкретна цел и многоцелеви ваучери. Ваучер за конкретна цел е ваучер, при който мястото на изпълнение, и дължимият ДДС за стоки или услуги са известни към момента на издаването на ваучера.  Всички ваучери, които не попадат под това определение, се определят като многоцелеви ваучери. Продажбата на ваучерите за конкретна цел от данъчно задължено лице се определя като доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът. Продажбата на многоцелеви ваучери от данъчно задължено лице, от своя страна, няма да бъде считана за доставка на стоки или услуги. Действителното доставяне на стоки или услуги към лицето, което е използвало многоцелеви ваучер като средство за разплащане, ще се смята за доставка на закупените стоки или услуги.

   Новите правилата се изясняват за тристранни операции. Посредникът в такава ще може да има ДДС регистрация и в държавата-членка на изпращане, и на пристигане на стоките. Но за да е налице тристранна операция, посредникът трябва да участва в нея с ДДС номера, издаден му от трета държава-членка.

по материалите ИК „Труд и право“ www.trudipravo.bg

Данъчно третиране на виртуални валути.

  Продажбата на криптовалута срещу законни платежни средства (български левове или чуждестранна валута) формира облагаем доход и задължение за деклариране по реда на Закон за данъците върху доходите на физическите лица.

Според последните разяснения на НАП, сделките с криптовалути се третират като сделки с финансови активи, въпреки че не присъстват в нито една легална дефиниция от данъчното и счетоводно законодателство. Съгласно позицията на НАП, облагаемият доход от продажба на криптовалута от физически лица, за които това не е дейност по занятие, се определя по реда на чл. 33, ал.3 от ЗДДФЛ. Т.е. в декларацията се посочва реализираната печалба/загуба за всяка сделка, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на съответния вид криптовалута. Данните попадат в графа „доходи от други източници“.

Когато криптовалутите от един вид, са с различни цени на придобиване и в последствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всяка една от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата криптовалути. Цената на придобиване на криптовалута е нула, когато няма документално доказана цена на придобиване (т.е. нямате документ за покупка).

Особо внимание. Ако лица търгували криптовалути през регистрирани в България борси, трябва да има предвид, че те са длъжни да подадат в НАП справка за изплатените суми. В този случай трябва да съгласуват подадените от тях данни с декларираните от лице доходи. Наличието на разминаване между двете суми (както и в случаите на недеклариране) е основание за проверка, както и за евентуално налагане на санкция.

По въпроса на осигуровките, ако лице не попада в хипотеза на търговци по смисъла на ТЗ, тогава не дължи и здравни или социални осигуровки. Тези доходи не се попълват в Образец 2004 – Справка за окончателния размер на осигурителния доход част от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Относно ЗДДС. Съгласно чл. 8 от ЗДДС всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранна валута, използвани като платежно средство, се счита за услуга. В този случай продажбата на криптовалути следва да се счита, като доставка на услуга, а физическите лица, продаващи криптовалута се считат за данъчно задължени лица по смисъла на закона. Тези лица формират облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2, т.3 за регистрация по ЗДДС.

Ако след регистрацията по ЗДДС се осъществяват доставки по чл. 46 от ЗДДС (продажба на криптовалути), същите са освободени и няма да възникне задължение за ДДС. Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на освободена доставка.

Що се отнася до самата регистрация, тя се извършва при достигане на облагаем оборот от 50 000 лева. Според последните промени, ако достигнете този оборот в рамките на два последователни месеца, имате 7-дневен срок да се регистрирате по ДДС. Ако физическото лице не го направи доброволно, то след регистрацията няма да му бъде начислен ДДС за продажбите след 50 000 лв., единствено ще му бъде съставен акт и лицето ще бъде наказано с глоба в размер от 500 до 5 000 лв. за това, че не е подало заявление за регистрация.

по материали на bitkoinBG.eu

От 1 април се забранява употреба на софтуер за управление на продажби, който не свързан с фискално устройство.

Според промените в Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти регистрираните по ДДС търговци имат срок до края на март да сменят или пренастроят своите фискални устройства, а нерегистрираните по ДДС – до края на юни. За ползващите интегрирани автоматизирани системи за продажби, като например хотели и търговски вериги, срокът е краят на година.

Едновременно с това са въведени и нови изисквания към касовите апарати, като всяка касова бележка трябва да има отпечатан QR код и данни за нея да се подават към сървърите на НАП в реално време. Новите правила забраняват издаването на служебни бонове.

Защо трябва да си сменяме касовите апарати?

Въведените през  месец септември на 2017 г. и през 2018 г. изменения и допълнения на наредбата регламентираха изисквания за нови функционални възможности на фискалните устройства. Целта на тези промени е да се елиминират възможностите за манипулиране на устройствата при използването им, като очакванията са да се препятства неотчитането на извършваните продажби на стоки или услуги.

Какво трябва да направим?

Първото нещо, което трябва да се направи, е да се информирате за това дали с използваното от Вас фискално устройство може да бъде доработено или ще се наложи неговата замяна. Това може да стане от три източника:

1. сервизната  организация, с която имате сключен договор за техническо обслужване и ремонт;

2. производителя или вносителя на съответния модел фискално устройство;

3. от интернет страницата на НАП.

На второ място, трябва да проверите в какви срокове сервизната  организация или производителят/вносителят може да достави или преработи софтуера на фискалното Ви устройство.

Какви са сроковете?

31 март 2019 г. – изтича срокът за всички, които са регистрирани по ЗДДС, с изключение на лицата, използващи ЕСФП и ИАСУТД.

31 юни 2019 г. – изтича срокът за нерегистрираните по ЗДДС лица и лицата, използващи ЕСФП.

Декември 2019 г. – изтича срокът  лицата, които за отчитане на продажбите използват  интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност.

Наблюденията показват, че задължените лица обикновено предприемат действия за привеждане на дейността си в съответствие с нормативните изисквания  непосредствено преди изтичане на относимия за тях срок. Изчакването на последния момент създава затруднения както за самите лица, така и за другите участници, ангажирани със съответния процес по изпълнение изискванията на наредбата, напр. сервизните  организации, производители/вносители на фискални устройства. Предвид очаквания значителен брой фискални устройства, които трябва да бъдат сменени или модифицирани е препоръчително да не се изчакват крайните срокове.

Какво ще стане, ако работим с  фискално устройство, което не отговаря на новите изисквания?

Неспазването на заложените в Наредба Н-18/2006 г. срокове неминуемо ще доведе до запечатване на търговски обекти и налагане на глоби и/или имуществени санкции. В тази връзка НАП създава необходимата организация за безпроблемното и своевременно реализиране на промяната.

Право на възстановяване на ДДС е уредено в чл. 92 от Закона за данък върху добавената стойност  (ЗДДС). Съгласно него правото за възстановяване възниква за това лице, което в рамките на три последователни месеца след последното платено задължение по ДДС е декларирало в месечните си справки-декларации по ЗДДС повече ДДС върху покупки отколкото е начислило ДДС върху приходи. Съгласно  Закона декларирането на задълженията или вземанията на задължените по закона лица става на месечна база, чрез подаването на месечна декларация по ЗДДС.

До 14  число на месеца, следващ тримесечния период в месечната справка-декларация по ЗДДС се декларира калкулирания ДДС за възстановяване. Стартира се процедура по възстановяване на данъка, като процедурите могат да бъдат два вида – проверка или ревизия.

Съгласно чл.88 от ЗДДС резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато начисленият данък превишава данъчния кредит,разликата представлява резултат за периода – данък за внасяне и съответно когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода – данък за възстановяване. Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период – данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет.

 Пропусната процедура за възстановяване на ДДС. Когато данъчно задължените лица са пропуснали да декларират данъка за възстановяване в месечната справка-декларация по ЗДДС, те имат право да стартират допълнителна процедура за възстановяване на ДДС.

Възстановяването и прихващането на суми е уредено в Глава 16 от ДОПК,раздел Прихващане и възстановяване. По реда на чл. 129 от ДОПК прихващането и възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или с писмено искане от лицето. Искането се разглежда, ако е подадено в срок до 5години от възникване на вземането, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване.

Искането се подава в съответната териториална структура на НАП по адрес на регистрация на юридическото лице. В искането се посочва видът и размерът на задължението, както и банкова сметка на получателя, по която да бъде преведена сумата за връщане. След постъпването на искането, по решение на органа по приходите се възлага извършването на проверка или ревизия. В 30-дневен срок се издава акт за прихващане или възстановяване, ако в същия срок не е възложена ревизия. Актът за прихващане или възстановяване може да бъде обжалван по реда на за обжалване на ревизионните актове.

Срокове за възстановяване на ДДС. В случаите, в които възстановяването на ДДС се осъществява чрез проверка, ДДС се възстановява в 30-дневенсрок от подаването на последната справка-декларация и след като се приспаднат евентуални други публични задължения на регистрираното лице.

В случаите, в които възстановяването на ДДС се осъществява чрез процедура ревизия, то срокът за възстановяване е 3 месеца, с възможност за удължаване на срока от страна на НАП при необходимост от изясняване на допълнителни факти и обстоятелства. Обикновено процедурата по ревизия се стартира при по-големи суми за възстановяване, когато възстановяването е за пръв път и/или в случаите на неточности или неизяснен характер на декларирания ДДС за възстановяване. Възстановяването става чрез издаването на Акт за прихващане и възстановяване след като приключва процедурата по проверка или ревизия.

Съществува и специална регламентирана процедура по т.нар. „ускорено възстановяване“ на ДДС на месечна база при определени условия.

При дерегистрация по ЗДДС. Когато към датата на дерегистрация лицето е в процедура по приспадане, тогава при приключване на процедура по приспадане на данъчен кредит при дерегистрация по ЗДДС, се смята,че към тази дата двата едномесечни периода са изтекли и лицето посочва в справка-декларацията за последния данъчен период остатъка от данъка за възстановяване след извършеното до момента приспадане.

При обжалване на Акта за прихващане и възстановяване.При издаден Акт от НАП за отказ на възстановяване или при възстановен ДДС в непълен размер, деклариран в справката-декларация, данъчно задълженото лице има право да обжалва Акта по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Жалба може да бъде подадена в 7-дневен срок от връчването му до директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок. Решението на териториалния директор може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, в7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя.

Непроизнасянето на решаващия орган в сроковете се смята за потвърждение на акта, който може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.

За не възстановения без основание данък, който в резултат на ревизията е установено, че подлежи на възстановяване, се дължи законова лихва от НАП.

До 15 март предприятията и самоосигуряващите се лица, които са изплатили през 2017 г. доходи на физически лица, посочени в чл. 73, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), са длъжни да представят в НАП справка по образец за тези доходи.

В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се обявяват изплатените през годината доходи на физически лица от:

• друга стопанска дейност (извънтрудови правоотношения, упражняване на свободна професия, за авторски и лицензионни възнаграждения и др. посочени в чл. 29 от ЗДДФЛ);
• наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
• доходи, посочени в чл. 35 от ЗДДФЛ, включително облагаемите парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител;
• доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ, включително доходи от дивиденти и ликвидационни дялове;
• доходи от прехвърляне на права и имущество и други доходи, посочени в чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Доходите, които следва да се включат в справката, изчерпателно са описани в номенклатурата за вид на дохода към утвърдения от министъра на финансите образец на справката.

От НАП обръщат внимание, че паричните и предметните печалби от игри на случайността, които са освободени от облагане по реда на ЗДДФЛ от 01.01.2017 г., са посочените в чл. 13, ал. 1, т. 20 и 21 от ЗДДФЛ.

Всички парични награди от игри на случайността, както и предметните награди с пазарна цена над 30 лв., които не попадат в цитираните в закона изключения, представляват облагаем доход по чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ и се описват в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Те трябва да се декларират от физическите лица в годишна данъчна декларация в срок до 30 април на годината, следващата годината на придобиването им.

Информацията от справките, които предприятията подават, позволява на приходната администрация да извърши съпоставка на декларираните данни от платците и получателите на доходи.

Санкциите за непредставяне на данни за изплатени суми на физически лица, както и за посочване на неверни или непълни данни в справката, са в размер до 250 лева. Глобата се налага за всяко физическо лице, за което не е подадена информация или подадената информация не е коректна.

Повече информация за попълването и подаването на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ може да се получи на телефона за информация на НАП 0700 18 700 на цената на градски разговор.

Източник: nap.bg

Ако имате нужда от счетоводно обслужване или данъчно консултиране, можете да се обърнете към нас!

През тази година хазната ще опрощава 1% от дължимия за годината данък на лицата, получили 100% от доходите си по банков път и похарчили 80% или повече от тях също по банков път.

Максималният размер на опростената сума е 500 лв.

Тази мярка бе приета през 2017 г., но за първи път ще бъде прилагана сега при подаване на ГДД за доходите от 2017 г. Мярката се въведе с идея да се стимулират разплащанията по банков път и така да се изсветлят оборотите на търговците.

Законът не предвижда данъкоплатците да дават някакви придружителни документи към своята ГДД, с оглед да ползват отстъпката. Същевременно от НАП посочват, че доказателства могат да се изискат допълнително и данъчните да направят проверки, но само за лицата, при които има индикации за риск.

НАП ще иска позволение от страна на данъкоплатеца да разкрие банковата тайна, с цел да може данъчните инспектори да проверят паричните му потоци.

За да се ползва данъчната отстъпка от данъка обаче са налице и други условия. Едно от тях е липсата на просрочени публични задължения. Същото това условие вече се прилага и за останалите данъчни облекчения.

Ако имате нужда от данъчни консултации или счетоводно обслужване, сме на Ваше разположение!

 

източник: pariteni.bg

От началото на годината ежемесечните справки-декларации по ДДС, които фирмите подават в НАП, се изпращат само по интернет. Това важи и за декемврийските документи, които трябва да се изпратят заедно с дневниците за покупки и продажби в приходната агенция до 15 януари 2018 г. Промяната ще засегне под 1% от фирмите, които подават справки-декларации, тъй като и до този момент над 99% от документите постъпват в НАП по електронен път.

Новият режим на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) предвижда изключение от правилото за електронно подаване на ДДС документите да се прави при подаването им от наследници или заветници при смърт на физическо лице – едноличен търговец, както и в някои други редки случаи (чл. 126, ал. 4, 7 и 8 от ЗДДС). Освен това, лицата, на които регистрацията по ЗДДС е прекратена през декември 2017 г., и които не са подавали ДДС-декларации по електронен път до датата на дерегистрацията им, за последния данъчен период, подават тези документи на хартиен и на технически носител, в компетентната териториална дирекция на НАП.

От началото на годината се съкращава срокът от 14-дневен на 7-дневен за подаване на заявление в случаите на възникване на основание за регистрация по закона.

Когато облагаемият оборот от 50 000 лв. е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, срокът за подаване на заявление за задължителна регистрация по ЗДДС е 7 дни от датата, на която е достигнат оборотът.

При прекратяване на юридическо лице без ликвидация или на неперсонифицирано дружество, или на осигурителна каса, органите по приходите ще дерегистрират лицето служебно.

Ако имате нужда от данъчно консултиране или счетоводство, можете да се обърнете към нас.

Източник: Nap.bg

В Държавен вестник брой: 99 (12.12.2017 г.) е обнародван Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. В Преходните и заключителните разпоредби са направени промени в Кодекса на труда и в Кодекса за социално осигуряване.

Съществени промени, които предстоят през 2018 г. във връзка с осигуровките:

• С един процент се увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” .

Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с един процентен пункт  и става– 19,8% за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение – 11,02 за сметка на работодателя и 8,78 за сметка на работника, и 14,8% за лицата, родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 8,22/6,58 .

Чл. 6 ал. 1  т. 4. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се увеличава, както следва:

б) от 1 януари 2018 г. – с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице;/ прието още в ДВ бр.61 от 2015/

• Няма промяна в размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – 60,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., и 55,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г. /лицата по чл. 69 са военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители – по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /.

• Запазват се съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто.

За 2018 г. техните размери остават, както следва

–фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5%;

–фонд „Безработица” – 1,0%;

–фонд „Трудова злополука и професионална болест”- диференцирано от 0,4% до 1,1% за сметка на работодателя.

ДЗПО в УПФ – 5% в съотношение 2,8 за сметка на работодателя на 2,2 за сметка на работника

ДЗПО в  ППФ – 12% – за лицата, работещи при условията на I категория труд и 7% – за лицата, работещи при условията на II категория труд

• Относно осигурителните вноски на морските лица

Размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ за морските лица, установени в чл. 4а, ал. 3 от КСО, както и поредността на доходите, върху които се внасят осигурителни вноски за тях при осигуряване на повече от едно основание, установена в чл. 4а, ал. 6 от КСО, са  уеднаквени с тези за лицата по чл. 4 от КСО.  Досега  според действащата разпоредба на чл. 4а, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО вноската за фонд „Пенсии“ за морските лица беше с 1 процентен пункт по-ниска. Така с увеличаването на фонд Пенсии с 1% от догодина тази вноска ще бъде по-висока с 2 процентни пункта от досегашния размер.

Поредността на доходите, установена в чл. 4а, ал. 6 по отношение на морските лица, се синхронизира с тази по чл. 6, ал. 11 от КСО.

• За 2018 г. не са договорени минимални осигурителни прагове. При административно увеличение на минималните осигурителни прагове с 3,9% и планираното увеличение на минималната работна заплата с 10,9%, средното увеличение на минималните осигурителни прагове през 2018 г. е около 6,8%.

• Определя се минимален месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица в размер на 510 лв. Отпада диференцираният размер на минималния осигурителен доход в зависимост от облагаемия им доход като самоосигуряващи се лица.

• Увеличава се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 300 лв на 350 лв /в проекта беше предложено 480/.

• Запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – 2 600 лв.

• Определя се размерът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по групи основни икономически дейности за 2018г.

• За 2018 г. не се правят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания е 1 300 лв.

Източник: ДВ