Месец: март 2019

Фирмите без дейност трябва да подадат декларация за липса на дейност в Търговския регистър (декларация по чл. 38, ал. 9 от ЗСч) в срок до 31 март 2019 г., с което се освобождават от задължението за публикуване на Годишен финансов отчет. За публикуването на тази декларация не се дължи държавна такса, за разлика от годишните отчети, където има предвидена такса от 40 лв. ако се подава на хартия, или 20 лв. ако се подава по електронен път с ел. подпис.

Няма стандартизиран образец за тази декларация – тя може да бъде в свободен текст, като се подписва от управителя. Подаването може да стане на хартия или по електронен път, лично от управителя или от адвокат с изрично писмено пълномощно, за което не е нужна нотариална заверка. В случай, че се пропусне срока за подаване на такава декларация, остава задължението за дружеството да публикува отчет Годишен финансов отчет в Търговския регистър.

С целта да се улесни подаването на декларации по чл. 38, ал.9, т. 2 от Зсч за неактивност на търговци и ЮЛНЦ, всички офиси на Агенцията по вписванията в страната ще работят извънредно на 30.03.2019 г. (събота) с работно време от 09:00 до 15:30 ч.

Агенцията по вписванията информира, че освен на гише, документите могат да се подават и онлайн на сайта на Търговския регистър и регистъра на юридически лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) – www.brra.bg.

До момента в Агенцията по вписванията са постъпили около 100 000 декларации, т.е. 50 % от общия брой, които се очаква да бъдат внесени. От тях около половината са подадени на гише, а останалата половина – по електронен път. На база подадените заявления от миналата година се очаква в следващите 8 дни да бъдат внесени над 75 000 заявления.
По материали на: Търговски регистър http://www.brra.bg/ContentManagementView.ra

Последна седмица за подаване на годишни данъчни декларации от фирмите за облагане с корпоративни данъци.

Тази година крайният срок за подаването е 1 април, защото 31 март е почивен ден. Декларацията се подава само по интернет с квалифициран електронен подпис. Задължително с нея се подава и годишен отчет за дейността. Неподаването на декларацията се санкционира, като минималната глоба е 500 лева за юридическото лице и 200 лева за управителя на фирмата.

Юридическите лица, които през 2018 г. не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, не са длъжни да подават годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и годишен отчет за дейността.

До 1 април 2019 г. трябва да се плати и дължимият корпоративен данък, след приспадане на направените авансови вноски. Плащането на задължението към хазната може да стане по интернет без такса с електронната услуга на НАП, както и във всяка банка с попълване на вносна бележка за плащане към бюджета.

Информация от Национална агенция за приходите https://nap.bg/news?id=3909

От 1-ви януари 2019 г. въведени изменения в Закона за корпоративно подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за данък върху добавената стойност.

Промени в Закона за корпоративно подоходно облагане

– Се въвеждат промени в регулирането на разходите по заеми за данъчни цели. Превишат ли нетните разходи за заеми  3 милиона евро, те ще бъдат приспадани за данъчни цели в размер до 30% от печалби на компанията преди лихви, данъци и амортизация. Според новия режим неприспаднати в съответната година нетни разходи за заеми могат да бъдат пренесени и приспаднати въз основа на специална формула през следващи данъчни периоди без ограничение във времето. Въвежда се по-широко определение за разходи за заеми за целите на новия режим, което ще включва и капитализирани лихви, за разлика от съществуващия режим на слабата капитализация. Неприспадаемите по режима на слаба капитализация лихви за дадена година ще могат да се пренасят занапред без ограничения за разлика от съществуващия до момента 5-годишен срок.

– Въвежда се данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества. Неразпределените печалби на ниско облагани чуждестранни дъщерни ще се включват в данъчната основа на българското контролиращо дружество, като ще бъдат обложени по този начин с 10% корпоративен данък. Чуждестранно дружество или място на стопанска дейност ще се счита за контролирано  чуждестранно дружество, ако са покрити специфичните критерии за наличие на контрол и действително платеният в чужбина корпоративен данък от чуждестранното дружество е по-малко от 50% от дължимия корпоративен данък. Въведени са и конкретни мерки за избягване на двойно данъчно облагане.

 – Договори за оперативен лизинг имат новите правила за данъчното третиране за лизингополучатели, прилагащи международните счетоводни стандарти. Според закона лизингополучатели няма да признават за данъчни цели счетоводно отчетените разходи и приходи във връзка с договори за оперативен лизинг. За данъчни цели ще се признават разходите и приходите, определени съгласно правилата по отношение на експлоатационния лизинг, приложени към съответните договори за оперативен лизинг  съгласно международните счетоводни стандарти.

Отпада задължението за подпечатване на финансовите отчети на компанията с печат и въвежда се задължение за малките предприятия, които не подлежат на задължителен одит, да публикуват минимално баланс, отчет за финансовото състояние и приложение в Търговския регистър.

   Промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица

Доходи, получени за 2018 г. : Отпада изискването за представяне на изрична декларация от другия родител/съпруг при ползване на данъчните облекчения за млади семейства, за деца и за деца с увреждани. Данъчните облекчения ще могат да се ползват от двамата родители (приемни родители, близки или роднини), когато размерът на данъчното облекчение е по- висок от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ на единия родител.

   Доходите, получени след 1 януари 2019 г.: Субсидии от физически лица, които не са регистрирани като земеделски стопани, вече ще се облагат с окончателен данък.

Доходите от парични и предметни награди, които не са предоставени от работодател или възложител, ще се облагат с 10% данък, а прагът за облагане на предметните награди повишен до 100 лв. Дружествата, които предоставят такива награди, следва да декларират дължимия данък в данъчна декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО на тримесечна база и внесат данъка в съответната териториална дирекция на НАП.

    Отпада задължението на физическите лица да прилагат служебните бележки към годишната си данъчна декларация, както и тяхното издаване вече ще става само при поискване от лицата.

   Самоосигуряващи се лица ще подават декларации само по електронен път.

   Срокът за подаване подаване на декларацията по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за платени през годината доходи, различни от доходите от трудова дейност, от предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО, се скъсява до 28 февруари на годината, следваща годината, за която се подава декларацията. Крайният срок за декларацията за 2018г. остава 15 март 2019г., но догодина декларациите ще се подават най-късно до 28 февруари 2020г.

    Срокът за ползване на отстъпка от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация се удължава до 31 март на следващата година.

Промени в ЗДДС

    Дружествата, които са се регистрирали доброволно по ДДС, могат да се дерегистрират след 12 месеца от началото на календарната година, следваща годината на тяхната доброволна регистрация, ако няма основания за задължителна регистрация.  Няма да е налице основание за задължителна дерегистрация при прекратяване на юридическо лице- търговец с ликвидация, когато ЮЛ е избрало да остане регистрирано до датата на премахването му от търговския регистър.

  Дружества, които извършват внос на определени химически и металургични продукти на стойност повече от 50 000 лева съгласно митническата декларация за внос, от 1 юли 2019г.имат възможност за самоначисляване на ДДС за внос на определени стоки, вместо плащане на ДДС за внос на митническите органи. Това важи при условие че вносителят е регистриран за целите на ДДС не по-малко от 6 месеца преди извършване на вноса и няма неизплатени публични задължения към НАП.

    Въвежда се праг за от 10 000 евро за календарна година при осъществяване на далекосъобщителни услуги, услуги за радио-и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, под който размер доставчикът може да начислява ДДС съгласно българското законодателство. Доставчикът може да избере да прилага досегашните правила, като начислява ДДС в държавата на получателя, дори и неговите продажби да не са достигнали 10 000 евро за календарната година.

   Въвежда се определения двата вида ваучери с различно ДДС третиране. Новите разпоредбите ще се прилагат за ваучери, издадени след 31.12.2018 г. Прилагат определение за ваучери за конкретна цел и многоцелеви ваучери. Ваучер за конкретна цел е ваучер, при който мястото на изпълнение, и дължимият ДДС за стоки или услуги са известни към момента на издаването на ваучера.  Всички ваучери, които не попадат под това определение, се определят като многоцелеви ваучери. Продажбата на ваучерите за конкретна цел от данъчно задължено лице се определя като доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът. Продажбата на многоцелеви ваучери от данъчно задължено лице, от своя страна, няма да бъде считана за доставка на стоки или услуги. Действителното доставяне на стоки или услуги към лицето, което е използвало многоцелеви ваучер като средство за разплащане, ще се смята за доставка на закупените стоки или услуги.

   Новите правилата се изясняват за тристранни операции. Посредникът в такава ще може да има ДДС регистрация и в държавата-членка на изпращане, и на пристигане на стоките. Но за да е налице тристранна операция, посредникът трябва да участва в нея с ДДС номера, издаден му от трета държава-членка.

по материалите ИК „Труд и право“ www.trudipravo.bg