Българско дружество, регистрирано за целите на ЗДДС, осъществява дейност в друга държава-членка (например в Холандия) чрез открит клон там. Дейността на клона е изкупуване на продукция, експортирането й до завода на дружеството в България и последваща преработка. Холандска данъчна администрация приема, че клонът формира място на стопанска дейност в Холандия, като във връзка с трансферното ценообразуване и облагане с данък печалба на клона му е определена роля на посредник с нисък риск. Клонът е регистриран за целите на ДДС в Холандия. Възнаграждението за посредническата услуга се изчислява като към всички разходи, извършени от клона, се прибави печалба в обичаен за тази дейност размер. На месечна база клонът издава данъчна фактура за стойността на посредническата услуга, предоставяна на българското дружество. Издаденият вътрешен документ (данъчна фактура) за стойността на посредническата услуга как следва да се третира по смисъла на ЗДДС от страна на българското дружество?
Отговор от данъчен експерт:
Актуално към 04.06.2019 В разпоредбите на чл. 3 на ППЗДДС са разгледани доставките на стоки и услуги между клонове или структурни звена в състава на едно лице. Основното правило е, че доставка на стока или услуга между клонове или между структурни звена в състава на едно лице е вътрешен оборот и не е доставка. Това правило обаче има изключение, когато е налице движение на стоки между страната и държави членки. Съгласно чл. 3, ал. 3 от ППЗДДС, за доставките на стоки между:
– лице, установено на територията на държава членка, и – негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, както и доставките на стоки между:
– лице, установено на територията на страната, и – негови клонове или структурни звена, установени на територията на друга държава членка, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките. По смисъла на чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС, не е доставка на услуга между:
– лице, установено на територията на държава членка, и – негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното,
както и доставката на услуга между:
– клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и – клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка, в тези случаи е налице вътрешен оборот.
В конкретния случай е необходимо да се съобрази и практиката на Съда на Европейския съюз по сходни казуси. В решение на СЕС по дело С-210/04 е посочено, че доколкото клонът не разполага със собствен капитал, рискът, свързан с икономическата дейност, остава изцяло за „дружеството-майка“, т.е. клонът зависи от „дружеството-майка“ и заедно с него представлява едно данъчно задължено лице. Предвид това не съществува правоотношение между клона и „дружеството-майка“, по което да са налице взаимни престации, т.е. предоставянето на услуги между клон и „дружество-майка“, както и между „дружество-майка“ и клонне е облагаемо. В решението е указано, че “…член 2, пар. 1 и член 9, пар. 1 от Шестата директива следва да се тълкуват в смисъл, че постоянен обект, който не е юридическо лице, отделно от дружеството, към което принадлежи, установено в друга държава членка и на което дружеството предоставя услуги, не трябва да се третира като данъчно задължено лице заради разходите, които му се начисляват във връзка с тези доставки.”. В решение на СЕС по дело С-16/17 от 07.08.2018 г., в т.41 и решение по дело С-165/17 от 24.01.2019 г., т.35, съдът се е произнесъл, че когато става въпрос за дружество, установено в държава членка, и за негов клон, разположен в друга държава членка, видно от практиката на Съда, тези два субекта са едно и също данъчнозадължено лице по ДДС (С-210/04, т. 37, C‑244/08, т. 38 и C‑388/11, т. 34), освен ако се установи, че клонът извършва независима икономическа дейност. В това отношение следва да се прецени дали клонът може да се счита за самостоятелен в смисъл, че понася произтичащия от дейността му стопански риск (С‑210/04, т. 35). В решение на СЕС по дело С-165/17 от 24.01.2019 г., съдът се е произнесъл в т. 37, че доставката е облагаема само, ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации (C‑210/04, т. 34 и C‑7/13, т. 24). Според СЕС, при липса на правоотношение между клона и неговата централа, които заедно са едно данъчнозадължено лице, взаимните престации между тези образувания представляват необлагаеми вътрешни потоци, за разлика от извършваните с трети лица облагаеми сделки (т. 38 от решението). С решение на СЕС по дело С-7/13 от 17.09.2014 г. съдът се е произнесъл, че чл. 2, § 1 от Директивата за ДДС гласи, че с ДДС се облага в частност доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Член 9 от Директивата за ДДС дефинира „данъчнозадължените лица“. Това качество притежават лицата, които извършват „независима“ икономическа дейност. За еднаквото прилагане на Директивата за ДДС е особено важно понятието „данъчнозадължени лица“, определено в дял III от Директивата, да получи самостоятелно и еднакво тълкуване. Съгласно практиката на Съда доставката е облагаема самоq ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации (C‑210/04, т. 34). За да се установи, че такова правоотношение съществува между чуждестранно дружество и установен в държава членка негов клон, така че съответните доставки да се облагат с ДДС, следва да се провери дали този клон извършва независима икономическа дейност. В това отношение следва да се прецени дали клонът може да се разглежда като самостоятелен, по-специално доколкото понася произтичащия от дейността му стопански риск. Ако клонът:
- не работи независимо и
- не понася самò стопанските рискове, свързани с извършването на дейността му,
- няма собствен капитал и
- активите му са част от имуществото на дружеството,
същият не може само по себе си да притежава качеството данъчнозадължено лице по смисъла на член 9 от Директивата за ДДС. Посочено е, че гръцката данъчна администрация приема, че клонът формира място на стопанска дейност в Гърция, като във връзка с трансферното ценообразуване и облагане с данък печалба на клона му е определена роля на посредник. Посочено е също, че възнаграждението за посредническата услуга се изчислява като към всички разходи, извършени от клона, се прибави печалба и клонът издава данъчна фактура за стойността на посредническата услуга. Ако: това документиране е във връзка с корпоративния данък и трансферното ценообразуване и действително не се извършва разплащане, за целите на ЗДДС и ППЗДДС, тези взаимоотношения не са доставка. Предвид разпоредбите на ППЗДДС и съобразно практиката на СЕС, услугите, предоставени на дружеството от клона, за целите на прилагането на ЗДДС не следва да се третират като доставка на услуга.
Източник: https://www.tita.bg/danatsi_tita, https://www.nap.bg/document?id=1253