Месец: декември 2020

На основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставките е равна на възнаграждението, дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, без ДДС. Но всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставка.

От посочената законова разпоредба излиза, че неустойките и други суми с обезщетителен характер, които биват изплащани на доставчика от получателя на доставката, не се включват в данъчната й основа и не подлежат на облагане с ДДС (дори и доставката да е облагаема). Аналогично следва да бъде третирането и на заплатени суми от доставчика на получателя под формата на неустойка (обезщетение) за неточно изпълнение на договора от негова страна. Получаването на неустойка от клиента по облагаемата сделка не трябва да води до занижение на данъчната основа на доставката, тъй като не е свързано с намаляване на полагащото се по нея възнаграждение

Така че за неустойки, дължими за неизпълнение на задължения по договор, не се начислява ДДС. Тяхната стойност не трябва да влияе върху размера на данъчната основа на доставките. Изключение може да съществува само тогава, когато страните по сделката са договорили под формата на неустойка намаляване на възнаграждението, което се полага на доставчика за осъществената от него доставка. Защото примерно получателят е дължал и е заплатил по-високо възнаграждение от полагащото се на доставчика с оглед реално извършената от него работа по договора. В такива ситуации следва да се коригира (намали) цената по сделката, съответно ще бъде намален и размерът на начисления за нея ДДС (а надплатеното да бъде върнато на клиента). Вижда се обаче, че в действителност не става въпрос за неустойка, а за договорено занижаване размера на възнаграждението за доставчика.

Казаното по-горе трябва да важи и за т.нар. „неустойки със санкционен характер”. Приходната администрация неколкократно е изказвала съждания по отношение на такива неустойки, като винаги е заключавала, че същите нямат обезщетителен характер и затова са част от данъчната основа на доставките. И съответно могат да бъдат облагаеми с ДДС. Така например, в писмо на НАП с изх. № 24-00-27 от 21.04.2007 г., съдържащо указания на приходната администрация относно правната регламентация на ВОД по чл. 7, ал. 1 и 4 от ЗДДС (т. 1. 3 от подраздел II. Режим на вътреобщностна доставка на раздел А) Материално –правна регламентация на вътреобщностните доставки) четем, че лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа на доставките. 

Не можем да се съгласим с подобни разсъждения. Защото една неустойка би могла да бъде част от данъчната основа на доставка, само ако е с възнаградителен характер. В такъв случай обаче изобщо няма да е налице основание да се твърди, че договорената сума представлява по своята същност неустойка.

Източник: https://www.tita.bg/page/122