Месец: декември 2018

Право на възстановяване на ДДС е уредено в чл. 92 от Закона за данък върху добавената стойност  (ЗДДС). Съгласно него правото за възстановяване възниква за това лице, което в рамките на три последователни месеца след последното платено задължение по ДДС е декларирало в месечните си справки-декларации по ЗДДС повече ДДС върху покупки отколкото е начислило ДДС върху приходи. Съгласно  Закона декларирането на задълженията или вземанията на задължените по закона лица става на месечна база, чрез подаването на месечна декларация по ЗДДС.

До 14  число на месеца, следващ тримесечния период в месечната справка-декларация по ЗДДС се декларира калкулирания ДДС за възстановяване. Стартира се процедура по възстановяване на данъка, като процедурите могат да бъдат два вида – проверка или ревизия.

Съгласно чл.88 от ЗДДС резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато начисленият данък превишава данъчния кредит,разликата представлява резултат за периода – данък за внасяне и съответно когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода – данък за възстановяване. Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период – данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет.

 Пропусната процедура за възстановяване на ДДС. Когато данъчно задължените лица са пропуснали да декларират данъка за възстановяване в месечната справка-декларация по ЗДДС, те имат право да стартират допълнителна процедура за възстановяване на ДДС.

Възстановяването и прихващането на суми е уредено в Глава 16 от ДОПК,раздел Прихващане и възстановяване. По реда на чл. 129 от ДОПК прихващането и възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или с писмено искане от лицето. Искането се разглежда, ако е подадено в срок до 5години от възникване на вземането, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване.

Искането се подава в съответната териториална структура на НАП по адрес на регистрация на юридическото лице. В искането се посочва видът и размерът на задължението, както и банкова сметка на получателя, по която да бъде преведена сумата за връщане. След постъпването на искането, по решение на органа по приходите се възлага извършването на проверка или ревизия. В 30-дневен срок се издава акт за прихващане или възстановяване, ако в същия срок не е възложена ревизия. Актът за прихващане или възстановяване може да бъде обжалван по реда на за обжалване на ревизионните актове.

Срокове за възстановяване на ДДС. В случаите, в които възстановяването на ДДС се осъществява чрез проверка, ДДС се възстановява в 30-дневенсрок от подаването на последната справка-декларация и след като се приспаднат евентуални други публични задължения на регистрираното лице.

В случаите, в които възстановяването на ДДС се осъществява чрез процедура ревизия, то срокът за възстановяване е 3 месеца, с възможност за удължаване на срока от страна на НАП при необходимост от изясняване на допълнителни факти и обстоятелства. Обикновено процедурата по ревизия се стартира при по-големи суми за възстановяване, когато възстановяването е за пръв път и/или в случаите на неточности или неизяснен характер на декларирания ДДС за възстановяване. Възстановяването става чрез издаването на Акт за прихващане и възстановяване след като приключва процедурата по проверка или ревизия.

Съществува и специална регламентирана процедура по т.нар. „ускорено възстановяване“ на ДДС на месечна база при определени условия.

При дерегистрация по ЗДДС. Когато към датата на дерегистрация лицето е в процедура по приспадане, тогава при приключване на процедура по приспадане на данъчен кредит при дерегистрация по ЗДДС, се смята,че към тази дата двата едномесечни периода са изтекли и лицето посочва в справка-декларацията за последния данъчен период остатъка от данъка за възстановяване след извършеното до момента приспадане.

При обжалване на Акта за прихващане и възстановяване.При издаден Акт от НАП за отказ на възстановяване или при възстановен ДДС в непълен размер, деклариран в справката-декларация, данъчно задълженото лице има право да обжалва Акта по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Жалба може да бъде подадена в 7-дневен срок от връчването му до директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок. Решението на териториалния директор може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, в7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя.

Непроизнасянето на решаващия орган в сроковете се смята за потвърждение на акта, който може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.

За не възстановения без основание данък, който в резултат на ревизията е установено, че подлежи на възстановяване, се дължи законова лихва от НАП.