Месец: юни 2019

Закона за счетоводството задължава всеки търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ) до 31 Март да изготви Годишен финансов отчет (ГФО) за предходната година, като определен кръг от предприятия са задължени до 30 Юни да публикуват отчетите в Търговския регистър (чл.40 от ЗСч).

Съгласно Закона за счетоводството, глобите са:

– за отговорните длъжностни лица – от 500 до 2000 лева;

– за юридическото лице или едноличен търговец – от 500 до 3000 лева.

За повторно нарушение санкцията е в двоен размер.

Санкциите съгласно Закона за търговския регистър (ЗТР) са следните:

– за отговорните длъжностни лица – от 100 до 500 лева;

– за юридическото лице или едноличен търговец – от 500 до 1000 лева.

Важно! Измененията в Закона за счетоводството по отношение на задължителния независим финансов одит на акционерните дружества, обн. в ДВ, бр. 98 от 2018 г., се прилагат за отчети за 2019 г.

Годишният финансов отчет за 2018 г. се публикува в Търговския регистър в срок до 30 юни на 2019 г. Отчетът може да се подаде на хартиен носител или по електронен път.

Важно! С измененията в Закона за счетоводството, обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., е приета процедура за обявяване на актове в Агенцията по вписванията на юридическите лица с нестопанска цел, които имат възможност да се  пререгистрират в срок до 31 декември 2020 г.

Счетоводната отчетност е база за изготвяне на годишните данъчни декларации за облагане с корпоративен данък. Именно затова тя се проверява и от държавните органи и точно по тази причина е интересна  и за кредиторите и за търговските партньори на предприятието. Важните са следните показатели:

Оборотният капитал.

Анализът на оборотния капитал най-често включва такива показатели, като: обращаемост на запасите (показва скоростта на реализирането на стоките и материалите, при това бързото обращение предполага и стабилност на доставчиците); обращаемост на вземанията на предприятието (показва времето, необходимо на предприятието да си получи вземанията. Когато коефициентът е нисък, значи предприятиеттрудно събира вземанията си); обращаемост на задълженията. Големите наличности от материални запаси и многото несъбрани вземания са замразени средства на предприятието, с които то не може да работи. Големите задължения на предприятията понякога се тълкуват като безплатен източник за финансиране, но непрекъснатото увеличаване на дължимите от предприятието суми може да доведе до обявяване на неплатежоспособност и ликвидация. Всеки ръководител или собственик трябва да прецени, кои показатели са оптимални за предприятието и да се стреми да ги спазва.

Една от често допусканите грешки при съставянето на годишните финансови отчети е наличието в баланса на големи количества несъществуващи вече материални запаси. Това може да стане по няколко причини: или в счетоводството не се подава навреме вярна информация за продажбите или се продават запаси без да са отчетени като продажби (без фактури, без касови бележки, без договори). Това може да изглежда изгодно за предприятието в даден отчетен период, като не се заплащат дължимите данъци, но води до големи проблеми в следващите отчетни периоди – от една страна натрупани материални запаси, които рано или късно ще трябва да се отпишат, а от друга – неотчитането на продажбите води до нереален недостиг на парични средства. И тогава започват да се съставят измислени протоколи за брак и вноски от собствениците, които създават огромни проблеми при ревизии от органите по приходите и най-често дължимите данъци все пак се внасят, но с изчислени лихви за просрочие.

Рентабилност на продажбите.

Един от най-важните показатели – съотношението на печалбата към нетните приходи от продажби. Високата рентабилност е сигнал за предприятието, че може много по-спокойно да разполага със средствата си, да влага пари в развитието на бизнеса и повишаването на конкурентноспособността. Когато рентабилността е ниска, трябва да се вземат мерки, насочени към увеличаване на продажбите или намаляване на себестойността, или и за двете. Може да се намалят и разходите, несвързани пряко с основната дейност (административните разходи).

Активи и задължения.

Тези показатели определят финансовото положение на предприятията в дългосрочен план и информират, дали предприятието разполага с достатъчно оборудване и инвентар за извършване на дейността си (органите по приходите също обръщат голямо внимание на този показател), придобиват ли се нови (в теория препоръчвани годишните разходи за придобиване на ново оборудване да не са повече от начислените годишни разходи за амортизация); какво е общото задължение на предприятието и доколко годишните приходи могат да покриват тези задължения. Основното изискване към съставянето на годишните финансови отчети е достоверността на данните в него. Това означава, че показателите трябва да са верни, за да не възникват никакви съмнения в ползвателите на тази информация, било то вътрешни или външни. Всички стопански събития и операции трябва да са отразени именно в този период, в който са възникнали условията за признаването им.

Всички показатели трябва да са съпоставими, да има връзка между показателите от регистрите на текущото счетоводно отчитане и различните форми на годишния финансов отчет.

Ръководителите на Комисията за финансов надзор (КФН) и на НАП подписаха Споразумение за сътрудничество и обмен на информация между двете ведомства. Целта на споразумението е бърз обмен на информация по електронен път между двете институции, като очакваните резултати са в посока на:

• намаляване на административната тежест за поднадзорните лица на КФН, за които Регулаторът директно ще достъпва информация от приходната администрация, включително данни за декларирани и внесени суми, трудови договори, задължения и данни от принудително събиране
• провеждане на съвместни проверки на екипи от двете ведомства, когато КФН установи, че за подназдорно лице има индикации за избягване на данъци
• събиране на вземания от НАП при наложени имуществени санкции от КФН, както и проверка дали при възстановяване на суми от КФН на поднадзорното лице, то не е същевременно длъжник към НАП, за да бъдат предприети стъпки за събиране на дълга от приходната администрация
• подобряване на ефективността от упражняваните надзорни и контролни функции на всяка една от институциите в краткосрочен план, а в дългосрочен постигане на превантивен ефект за предотвратяване на противоправно поведение от страна на поднадзорните лица
• създаване на условия за оперативен обмен на знания и опит относно прилагането и тълкуването на данъчното законодателство и на това в небанковата финансова сфера, както и обмен на информация относно данъчното третиране на сделки с финансови инструменти

Обменът на становища във връзка с тълкуването и прилагането на нормативни разпоредби ще доведе до подобряване на дейността на двете институции по прилагане на правната рамка и усъвършенстване на надзорните практики. Споразумението предвижда още са механизми за оказване на взаимна експертна помощ, както и възможността за провеждане на съвместни обучения.

Уредените механизми за съвместна работа на институциите ще повишат възможностите за адекватна и бърза реакция в рамките на законовите правомощия на Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите, включително за идентифициране на лицата, които не спазват законовите задължения и предприемане на съвместни мерки по прилагане на цялата сила на закона спрямо тях. 

Предвиденият в Споразумението ред за съвместна работа с обществеността и средствата за масово осведомяване ще повиши прозрачността при изпълнение на законовите правомощия на всяка една от двете институции. Организирането на съвместни разяснителни кампании, насочени към потребителите на финансови услуги и продукти, е стъпка в изпълнението на една от основните цели на  КФН, а именно защита правата на инвеститорите, застрахованите и осигурени лица.

Източник: https://nap.bg/

Практически въпроси по отчитането на притежаваните криптовалути в контекста на решение на КРМСФО от 12.06.2019 г. 

Отчитане като материален запас (стока).

Счетоводното третиране на криптовалутите като стока не би следвало да създава особени затруднения.

При първоначално признаване криптовалутите се оценяват по цена на придобиване, а впоследствие по по-ниската от двете оценки: 

• цената на придобиване или
• нетната реализируема стойност.

В цената на придобиване на криптовалутите би следвало: 

• да се включат всички такси по придобиването им, но
• не трябва да се включват разходите за поддържане на виртуалния портфейл (по аналогия с пар. 16 от МСС 2, според който складовите разходи не се включват в цената на придобиване на материалните запаси ).

Интерес по-скоро представлява изключението от това правило за оценка, което е предвидено за стокови брокери-търговци.

Стоковите брокери-търговци са определени лаконично като тези субекти, които: 

• купуват или
• продават

борсови стоки за чужда или собствена сметка.

Те придобиват стоките основно с цел продажба в близко бъдеще и генериране на печалба от колебанията в цената или брокерско-търговския марж.

Съгласно изискванията на МСС 2 Материални запаси те могат да оценяват притежаваните от тях стоки по справедлива стойност, намалена с разходите за продажба, като промените в справедливата стойност се признават незабавно в печалбата или загубата (МСС 2, пар. 3, буква „б”) [6].

За да е приложим този специфичен ред на счетоводно отчитане, криптовалутите трябва да могат да се разглеждат като „борсова стока“ (commodity). Това понятие не е дефинирано в МСС, но общоприетият му смисъл е, че борсовите стоки са взаимнозаменяеми и се търгуват на активен пазар по котирани цени.

В специализираната литература се застъпват различни гледни точки по въпроса за приложимостта на този модел на отчитане към криптовалутите [7], но интерпретацията на КРМСФО е, че предвиденото в МСС 2 изключение е приложимо към брокерите-търговци на криптовалути.

При това положение възниква въпросът за подходящото счетоводно третиране на договорите за бъдеща продажба на криптовалута (най-често форуърдни договори). Такива договори при определени условия могат да бъдат отчитани като финансови инструменти и оценявани по справедлива стойност в печалбата или загубата [8].

Крайният резултат от трите варианта на отчитане: като стока, като борсова стока от брокери-търговци и като производен финансов инструмент)

е един и същ, но има разлика по отношение на момента на възникване и характера на признатите приходи и разходи.

Възниква въпросът дали не би следвало в третия случай да се направи допълнително записване, с което да се коригира стойността на приходите от продажби за сметка на отчетените в предходен период приходи от оценка на деривативния финансов инструмент, т.е.:

Дт. с/ка Други приходи (от последваща оценка на фин. инструменти)           50

            Кт. с/ка Приходи от продажби                                                                 50.

Могат да бъдат изведени различни аргументи в подкрепа на допълнителното счетоводно записване, но косвеният ефект от него би бил заобикаляне на счетоводните правила за отчитане на деривативните финансови инструменти и в този смисъл то не би следвало да се прави [9].

По отношение на втората хипотеза, касаеща отчитането на борсови стоки, държани от брокери-търговци (случай Б), в специализираната литература се обсъжда идеята за нетно представяне на резултата от сделката във финансовия отчет (т.е. представяне само на печалбата от сделката, а не отделно представяне на приходите от продажбата и отчетната стойност на продадените криптовалути) [10].

Основният аргумент е, че потребителите на финансовите отчети на брокери-търговци се интересуват най-вече от търговския марж, а традиционното брутно (разгърнато) представяне на сделките не съответства на осъществяваната от тях дейност. Макар това да е валиден аргумент, подобно представяне не намира опора в действащите счетоводни стандарти. Брокерите-търговци са освободени единствено от изискванията за оценка на МСС 2, но не и от другите изисквания на стандарта. За тях е в сила общото правило, че при продажба на материални запаси, балансовата им стойност следвада бъде призната като разход през периода, през който е бил признат съответният приход (пар. 34).

Обръщаме внимание, че резултатът и от трите начина на отчитане в примера е данъчно-неутрален, тъй като преоценките по справедлива стойност на материалните запаси (и на деривативния актив) не се признават за данъчни цели.

Друг интересен практически аспект засяга модела за подходящо счетоводно третиране на криптовалутите, които: 

• се придобиват за чужда сметка или 
• се държат от името на трети лица (най-често клиенти).

Основният въпрос е в чий финансов отчет следва да се признаят криптовалутите в този случай. Този въпрос не се засяга в разглежданото решение, а в счетоводните стандарти не се съдържат конкретни насоки по него [11].

Дали криптовалутите, държани от името на трети лица, трябва да се признаят в отчета на държащото ги предприятие, е въпрос на преценка и зависи от конкретните факти и обстоятелства.

На практика нивото на разделяне на активите на клиентите от активите на предприятието и правата върху тях са от решаващо значение при определяне на активите, които трябва да бъдат признати във финансови отчет. Някои фактори, които могат да бъдат взети под внимание включват: 

• дали криптовалутите могат да бъдат свързани с конкретен клиентски адрес в блоковата верига,
• дали те се държат в цифровия портфейл на клиента, кой притежава и може да използва личния ключ и т.н.

Отчитане като нематериален актив.

Всички криптовалути, които не се притежават с цел търгуване, а: 

• се използват като средство за размяна или
• се държат с инвестиционни намерения (за увеличение на стойността на капитала),

следва да се отчитат като нематериални активи.

При този модел на отчитане криптовалутите първоначално се оценяват по цена на придобиване, която впоследствие (евентуално) се коригира с натрупаната амортизация и  загуба от обезценка.

Предприятията, прилагащи МСС, при определени условия имат право на избор да отчитат притежаваните криптовалути по модела на преоценената стойност, при който криптовалутите се оценяват по справедливата им стойност (минус натрупана амортизация и загуба от обезценка).

Първият важен въпрос, който има определящо значение за счетоводното отчитане на криптовалутите като нематериален актив, е дали те са амортизируеми активи.

При прилагане на МСС последващото отчитане на нематериалните активи в голяма степен зависи от този фактор.

Нематериален актив с ограничен полезен живот се амортизира, а нематериален актив с неограничен полезен живот несе амортизира, но задължително ежегодно се проверява за обезценка.

Даден нематериален актив има неограничен полезен живот, когато не съществува предвидимо ограничение за периода, през който се очаква той да генерира входящи нетни парични потоци за предприятието.

Случаят с криптовалутите е точно такъв, което означава, че те би следвало да се отчитат като неамортизируеми активи по реда на МСС.

За съжаление в НСС няма сходно правило за неамортизиране на нематериалните активи с неограничен полезен живот.

Неамортизируемите активи са изрично и изчерпателно изброени в т. 1 от СС 4 – Отчитане на амортизациите. Сред тях не попадат нематериалните активи с неограничен полезен живот, което навежда на мисълта, че предприятията, прилагащи НСС, трябва да амортизират притежаваните от тях криптовалути. Подобно счетоводно третиране би било напълно нелогично и неправилно.

Едно възможно решение на този проблем е да се застъпи тезата, че остатъчната стойност на криптовалутите е равна на цената им на придобиване (намалена с евентуалната загуба от обезценка).

В този случай криптовалутите формално биха били амортизируеми активи, но за тях не би се начислявала счетоводна амортизация, тъй като амортизируемата им стойност ще е винаги нулева. Подобна хипотеза изрично се допуска в МСС 38 – остатъчната стойност на нематериален актив може да се увеличи до сума, равна на или по-голяма от балансовата стойност на актива. Ако това стане, разходът за амортизация на актива е нула (пар. 103).

В допълнение може да се отбележи, че Законът за корпоративно подоходно облагане работи със собствена дефиниция за данъчен дълготраен нематериален актив (чл. 51), в която изрично се съдържа изискване за ограничен полезен живот на актива.

Следователно криптовалутите не биха били амортизируеми активи за данъчни цели, независимо от приложимата счетоводна база.

Ако криптовалутите се използват като платежно средство за закупуване на стоки или услуги, към тях би следвало да бъдат приложени изискванията на счетоводните стандарти за отчитане на размяна на активи (т.нар. бартерни сделки).

Ако приемем, че сделката по придобиването на актив (материален, нематериален или инвестиционен имот) има търговско съдържание, правилата на МСС изискват придобитият актив да се отчете по справедлива стойност.

Обикновено справедливата стойност на отдадения актив (криптовалутата) се използва за определяне на цената на придобиване на получения, освен ако справедливата стойност на получения актив не е по-ясно определима, което е малко вероятно.

В този случай при отписването на актива се налага оценка на криптовалутата по справедлива стойност, което може да доведе до признаване на приходи или разходи.

Сходно е счетоводното третиране и по НСС, тъй като по всяка вероятност ще става въпрос за размяна на несходни активи.

По аналогия този начин на отчитане би следвало да е приложим и при закупуването на услуги с криптовалута.

Напълно възможно е един и същ вид криптовалута да се придобива на различни дати и по различна цена на придобиване. Това налага да бъде взето и разписано в счетоводната политика на предприятието едно на пръв поглед странно, но неизбежно решение, а именно – да се определи подходящ метод за отписване на този вид нематериални активи при потреблението им по аналогия с материалните запаси (конкретно определената стойност, първа входяща — първа изходяща стойност, среднопретеглена стойност, а при прилагане на НСС и последна входяща – първа изходяща стойност).

По отношение на последващото оценяване на криптовалутите трябва да се има предвид, че приложението на модела на преоценената стойност (допустим единствено по реда на МСС) към нематериалните активи е силно ограничено – нематериалните активи могат да се преоценяват по справедлива стойност, само ако справедливата стойност може да бъде определена по данни от активен пазар.   

Съгласно дефиницията в МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност активен пазар е този, на който сделките за даден актив или пасив се извършват с достатъчна честота и обем, така че да се осигури непрекъсната ценова информация. За по-широко разпространените криптовалути, като биткойн, които се търгуват ежедневно и в големи обеми, може с голяма степен на сигурност да се твърди, че съществува активен пазар. За по-малко известните криптовалути обаче нещата може да не стоят по този начин, което би възпрепятствало приложението на модела на преоценената стойност към тях.

Трябва да се обърне внимание, че от данъчно-правна гледна точка предприятията, прилагащи подхода на преоценената стойност, трябва да съблюдават нормата на чл. 45 от ЗКПО, регламентираща задължително увеличение на счетоводния финансов резултат със стойността на резерва от последваща оценка (преоценъчен резерв) при отписване на криптовалути, които се оценяват по модела на преоценената стойност.

Независимо от приложимата отчетна база и избрания модел за последваща оценка на криптовалутата, общата постановка за обезценка на активи в счетоводните стандарти изисква сравнение: 

• на балансовата стойност на даден актив
• с възстановимата му стойност – по-високата от:

–        стойността в употреба на актива и

–        справедливата му стойност, намалена с разходите за продажба.

Тъй като криптовалутите поначало не се използват в дейността на предприятието, за тях не може да бъде определена стойност в употреба.

Следователно обезценка ще трябва да се признава винаги, когато справедливата стойност на притежаваната криптовалута (намалена с разходите за продажба) е по-ниска от балансовата ѝ стойност. Това обуславя малко по-задълбочено разглеждане на въпроса за определяне на справедливата стойност на криптовалутите.

Определяне на справедливата стойност на криптовалутите.

Справедливата стойност като база за оценка на притежаваната криптовалута се прилага в четири различни случая:

(а) при стокови брокери – търговци,

(б) за определяне на възстановимата стойност на криптовалутата,

(в) при закупуването на други активи с криптовалута и

(г) при използване на модела на преоценената стойност.

На първо място трябва да се обърне внимание, че само в последния случай (за преоценка по справедлива стойност) съществува изрично изискване за използване на котирани (некоригирани) цени на активен пазар (входящи данни от ниво 1 по смисъла на МСФО 13).

В останалите случаи могат да се приложат различни техники за оценяване, но целта е те да са базирани на възможно най-много подходящи наблюдаеми входящи данни.

Първият специфичен за криптовалутите проблем е, че дадена криптовалута може да се търгува на организиран пазар, но само срещу други криптовалути.

Въпреки, че в счетоводните стандарти няма такова изрично изискване, в специализираната литература преобладава тезата, че за да бъде даден пазар активен, сделките трябва да се осъществяват с конвенционална валута. В този смисъл прилагането на модела на преоценената стойност няма да е разрешено за криптовалути, които се търгуват предимно или изцяло за други криптовалути.

Дори при наличието на активен пазар определянето на справедливата стойност на криптовалутата поражда и други специфични трудности, тъй като криптовалутите обикновено нямат заключителен курс, а се търгуват непрекъснато (т.е. 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата). В тази връзка предприятието трябва да разработи собствена счетоводна политика за момента на установяване на справедливата стойност и да прилага тази политика последователно.

Оценяването по справедлива стойност предполага, че сделката за продажба се извършва на основния пазар за този актив, а при липсата на основен пазар — на най-изгодния пазар. От значение е и счетоводно отчитаната единица. Съответно ако на някои пазари се търгуват части от дадена единица криптовалута, а на други – само цели единица, определянето на подходящия пазар ще изисква допълнителен анализ.

Накрая обръщаме внимание, че нетната реализируема стойност по смисъла на МСС 2 / СС 2 не трябва задължително да се отъждествява със справедливата стойност на криптовалутата.

Вярно е, че и двете оценки са продажни цени (цени на изхода), но справедливата стойност отразява гледната точка на пазарните участници, докато нетната реализируема стойност отразява специфични за предприятието фактори и условия, а не предположенията на пазарните участници.

Освен това, доколкото справедливата стойност не се извлича от цената на конкретна сделка, за разлика от нетната реализируема стойност тя не отразява разходите по продажбата.

Българско дружество, регистрирано за целите на ЗДДС, осъществява дейност в друга държава-членка (например в Холандия) чрез открит клон там. Дейността на клона е изкупуване на продукция, експортирането й до завода на дружеството в България и последваща преработка. Холандска данъчна администрация приема, че клонът формира място на стопанска дейност в Холандия, като във връзка с трансферното ценообразуване и облагане с данък печалба на клона му е определена роля на посредник с нисък риск. Клонът е регистриран за целите на ДДС в Холандия. Възнаграждението за посредническата услуга се изчислява като към всички разходи, извършени от клона, се прибави печалба в обичаен за тази дейност размер. На месечна база клонът издава данъчна фактура за стойността на посредническата услуга, предоставяна на българското дружество.   Издаденият вътрешен документ (данъчна фактура) за стойността на посредническата услуга как следва да се третира по смисъла на ЗДДС от страна на българското дружество?    

Отговор от данъчен експерт:

Актуално към 04.06.2019 В разпоредбите на чл. 3 на ППЗДДС са разгледани доставките на стоки и услуги между клонове или структурни звена в състава на едно лице. Основното правило е, че доставка на  стока или услуга между клонове или между структурни звена в състава на едно лице е вътрешен оборот и не е доставка.   Това правило обаче има изключение, когато е налице движение на стоки между страната и държави членки.   Съгласно чл. 3, ал. 3 от ППЗДДС, за доставките на стоки между:

–   лице, установено на територията на държава членка, и –   негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, както и доставките на стоки между:

–   лице, установено на територията на страната, и –   негови клонове или структурни звена, установени на територията на друга държава членка, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.   По смисъла на чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС, не е доставка на услуга между:

–   лице, установено на територията на държава членка, и –   негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното,

както и  доставката на услуга между:

–   клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и –   клонове или структурни звена в състава на същото лице, установени на територията на друга държава членка, в тези случаи е налице вътрешен оборот.

В конкретния случай е необходимо да се съобрази и практиката на Съда на Европейския съюз по сходни казуси.   В решение на СЕС по дело С-210/04 е посочено, че доколкото клонът не разполага със собствен капитал, рискът, свързан с икономическата дейност, остава изцяло за „дружеството-майка“, т.е. клонът зависи от „дружеството-майка“ и заедно с него представлява едно данъчно задължено лице.   Предвид това не съществува правоотношение между клона и „дружеството-майка“, по което да са налице взаимни престации, т.е. предоставянето на услуги между клон и „дружество-майка“, както и между „дружество-майка“ и клонне е облагаемо.   В решението е указано, че “…член 2, пар. 1 и член 9, пар. 1 от Шестата директива следва да се тълкуват в смисъл, че постоянен обект, който не е юридическо лице, отделно от дружеството, към което принадлежи, установено в друга държава членка и на което дружеството предоставя услуги, не трябва да се третира като данъчно задължено лице заради разходите, които му се начисляват във връзка с тези доставки.”.   В решение на СЕС по дело С-16/17 от 07.08.2018 г., в т.41 и решение по дело С-165/17 от 24.01.2019 г.,  т.35, съдът се е произнесъл, че когато става въпрос за дружество, установено в държава членка, и за негов клон, разположен в друга държава членка, видно от практиката на Съда, тези два субекта са едно и също данъчнозадължено лице по ДДС (С-210/04, т. 37,  C‑244/08, т. 38  и C‑388/11, т. 34), освен ако се установи, че клонът извършва независима икономическа дейност. В това отношение следва да се прецени дали клонът може да се счита за самостоятелен в смисъл, че понася произтичащия от дейността му стопански риск (С‑210/04, т. 35).   В решение на СЕС по дело С-165/17 от 24.01.2019 г., съдът се е произнесъл в т. 37, че доставката е облагаема само, ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации (C‑210/04, т. 34 и C‑7/13, т. 24). Според СЕС, при липса на правоотношение между клона и неговата централа, които заедно са едно данъчнозадължено лице, взаимните престации между тези образувания представляват необлагаеми вътрешни потоци, за разлика от извършваните с трети лица облагаеми сделки (т. 38 от решението).   С решение на СЕС по дело С-7/13 от 17.09.2014 г. съдът се е произнесъл, че чл. 2, § 1 от Директивата за ДДС гласи, че с ДДС се облага в частност доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.   Член 9 от Директивата за ДДС дефинира „данъчнозадължените лица“.   Това качество притежават лицата, които извършват „независима“ икономическа дейност. За еднаквото прилагане на Директивата за ДДС е особено важно понятието „данъчнозадължени лица“, определено в дял III от Директивата, да получи самостоятелно и еднакво тълкуване.   Съгласно практиката на Съда доставката е облагаема самоq ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации (C‑210/04, т. 34).   За да се установи, че такова правоотношение съществува между чуждестранно дружество и установен в държава членка негов клон, така че съответните доставки да се облагат с ДДС, следва да се провери дали този клон извършва независима икономическа дейност. В това отношение следва да се прецени дали клонът може да се разглежда като самостоятелен, по-специално доколкото понася произтичащия от дейността му стопански риск.   Ако клонът:

• не работи независимо и
• не понася самò стопанските рискове, свързани с извършването на дейността му,
• няма собствен капитал и
• активите му са част от имуществото на дружеството,

същият не може само по себе си да притежава качеството данъчнозадължено лице по смисъла на член 9 от Директивата за ДДС.   Посочено е, че гръцката данъчна администрация приема, че клонът формира място на стопанска дейност в Гърция, като във връзка с трансферното ценообразуване и облагане с данък печалба на клона му е определена роля на посредник.   Посочено е също, че възнаграждението за посредническата услуга се изчислява като към всички разходи, извършени от клона, се прибави печалба и клонът издава данъчна фактура за стойността на посредническата услуга.   Ако: това документиране е във връзка с корпоративния данък и трансферното ценообразуване и действително не се извършва разплащане, за целите на ЗДДС и ППЗДДС, тези взаимоотношения не са доставка. Предвид разпоредбите на ППЗДДС и съобразно практиката на СЕС, услугите, предоставени на дружеството от клона, за целите на прилагането на ЗДДС не следва да се третират като доставка на услуга.

Източник: https://www.tita.bg/danatsi_tita, https://www.nap.bg/document?id=1253