Месец: септември 2019

На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации от физическите и юридическите лица.

Гражданите и фирмите имат възможност еднократно да коригират данните, посочени в годишната декларация за облагане на доходите на физическите лица и формуляра за облагане с корпоративни данъци на юридическите.

Това става с подаването на еднократна коригираща декларация, след изтичане на срока за подаване на годишната данъчна декларация, но преди 30 септември на текущата година за промени, свързани с декларираните данъци от предходната година.

Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да се получи в сайта на приходната агенция – www.nap.bg или на телефона на НАП – 0700 18 700 /обажданията се таксуват по стандартната тарифа на съответния оператор/.  

Материали: www.nap.bg

За направените от българските данъчно задължени лица разходи в други държави членки, за които им е начислен данък върху добавената стойност, българското лице е в правото да си възстанови този данък. Най-често това са случаите на начисляване на данък върху добавената стойност при:  

• зареждане на гориво от фирмите превозвачи,
• винетни такси,
• настаняване в хотели при командировки на служители на фирмата и т.н.

Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. регулира възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Общността.   Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от Наредбата, със същата се определят условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава – членка на Европейския съюз.

Условия за възстановяване на ДДС от други държави членки на български данъчно задължени лица.  

В чл. 3 от Директива 2008/9/ЕО са посочени условията, на които следва да отговаря дадено данъчно задължено лице, за да може да поиска възстановяване на данък върху добавената стойност.   Начисленият ДДС по отношение на стоките и услугите, предоставени от данъчно задължено лице от друга държава членка, или по отношение на вноса в тази друга държава членка се възстановява, ако българското лице, искащо възстановяване, е регистрирано по ЗДДС и за периода на възстановяване са изпълнени следните условия:

• не е имало в държавата членка по възстановяване място на стопанска дейност или постоянен обект, от който да се осъществяват търговски сделки, или при липса на такива – постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на държавата-членка по възстановяването,
• не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на държавата-членка по възстановяване с изключение на: доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка.

  Вземайки предвид единствено посочените условия в чл. 3 от Директива 2008/9/ЕО по отношение на лицата, които предоставят далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно разпространение и услуги, извършвани по електронен път, чието място на изпълнение е на територията на дадена държава членка и в тази държава членка те са лицето платец на данъка, за което са се регистрирали за прилагане на режим в съюза (прилагат съкратеното обслужване на едно гише–  MOSS) се налага изводът, че тези лица нямат право на възстановяване на начисления им данък върху добавената стойност в съответната държава членка.   В тази връзка следва да се имат предвид и разпоредбите на Директива 2006/112, където се съдържат правила относно правото на данъчен кредит на лицата, регистрирани за прилагане на специалния режим МОSS. За целите на прилагането на посочената разпоредба Комитетът по ДДС на Европейския съюз е дал насоки относно възстановяване на ДДС в случай на данъчно задължено лице,регистрирано за MOSS.

Лице, което закупува стоки и получава услуги в държава членка, в която същото е лице платец на данъка и в тази връзка се е регистрирало за съкратено обслужване на едно гише ще има право на възстановяване на начисления му данък в тази държава членка, естествено при изпълнение на останалите изисквания посочени в директивата за възстановяване на ДДС и изискванията за възстановяване на държавата членка по възстановяване.  

Доставки, за които начисленият ДДС подлежи на възстановяване  

Лицата, отговарящи на условията, имат право да им бъде възстановен начисления по отношение на стоки или услуги, предоставени му от данъчно задължени лица от държавата членка по възстановяване, или по отношение на вноса в тази държава членка.   Съгласно чл. 5 от Директива 2008/9/ЕО стоките и услугите, по отношение на които се иска възстановяване на данъка, следва се използват за:

• доставки с място на изпълнение извън територията на държавата членка по възстановяване, или
• следните доставки място на изпълнение на територията на държавата-членка по възстановяването: доставки, облагаеми с нулева ставка/освободени доставки с право на данъчен кредит; транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка съгласно законодателството на държавата-членка по възстановяване.

  Предвид чл. 6 от Директива 2008/9/ЕО, за да има право на възстановяване на ДДС от друга държава членка, българското данъчно задължение лице, трябва да извършва доставки, даващи право на приспадане на данъчен кредит, съгласно българския ЗДДС.   Когато българското данъчно задължено лице извършва:  

• както доставки с право на данъчен кредит, така и
• доставки без право на данъчен кредит,

Достъпът до електронната услуга на НАП «Подаване на искания за възстановяване на ДДС от търговци, установени в страната, към държави членки на ЕС» се осъществява чрез портала за Е-услуги на НАП. Искането се подава от лицето или от упълномощено от него лице.   Искането за възстановяване, съгласно чл. 15 от Наредба № Н-9 трябва да съдържа следната информация:  

1. име и пълен адрес на лицето;
2. адрес за връзка по електронен път;
3. описание на стопанската дейност, за която са предназначени придобитите стоки и услуги, чрез хармонизирани кодове, определени в чл. 34а, пар. 3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета;
4. период на възстановяване, обхванат от искането;
5. декларация от лицето, че не е извършвал доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държавата членка по възстановяване по време на периода на възстановяване с изключение на транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит или облагаеми с нулева ставка, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка, съгласно законодателството на държавата членка по възстановяването;
6. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност и префикс BG;
7. данни за банкова сметка, включително кодовете IBAN и BIC.

Освен информацията от т. 1 – т. 7 искането за възстановяване трябва да съдържа и следните данни от фактурите или документите за внос:

1. име и пълен адрес на доставчика;
2. идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност или данъчния референтен номер на доставчика, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 239 и 240 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) – освен в случаите на внос;
3. префикс, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 215 от Директива 2006/112/ЕО – освен в случаите на внос;
4. дата и номер на фактурата или документа за внос;
5. данъчна основа и размер на данъка, изразени в съответната валута;
6. размер на подлежащия на възстановяване данък върху добавената стойност, изразен в съответната валута, изчислен в съответствие с коефициента за определяне на правото на частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС, приложим за периода на подаване на искането, ако за конкретната доставка лицето има право на частичен данъчен кредит;
7. коефициент за частичен данъчен кредит, изразен като процент – когато лицето има право на частичен данъчен кредит;
8. естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете съгласно приложение № 2; когато се използва код 10, се посочва и естеството на доставените стоки и услуги.

В случай, че вътрешното законодателство на държавата членка по възстановяване предвижда да се предоставя копие на фактурата или документа за внос, по които се иска възстановяване на данъка, заедно с искането за възстановяването лицето следва да предостави по електронен път копие на фактурата или документа за внос.   Информацията в искането за възстановяване трябва да бъде предоставена от лицето на български език и на един от езиците, посочени от държавата членка по възстановяване.

Искането за възстановяване се смята за подадено, само ако съдържа цялата, посочена като задължителна за попълване информация. За препращането или непрепращането на искането до държавата членка по възстановяване лицето се уведомява по електронен път.   Искането няма да бъде препратено до държавата членка, от която се иска възстановяване, когато:  

• за периода, за който се иска възстановяване на ДДС, данъчно задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС, или
• извършва доставки или дейности, които са без право на приспадане на данъчен кредит.

След като искането бъде препратено, държавата-членка по възстановяване уведомява лицето за датата на получаването на искането по начин, по който тази държава-членка е възприела в своето законодателство. Това може да стане чрез директно уведомяване на лицето или чрез уведомяване на НАП, която от своя страна следва да уведоми лицето подало искането.   Ако след подаването на искането за възстановяване на данъка има промяна в посочения от лицето коефициент по чл. 73 от ЗДДС за право на частичен данъчен кредит, лицето следва да коригира посочената в предходно искане сума за възстановяване или вече възстановена сума. Корекцията се извършва през календарната година, следваща периода на възстановяване, с представяне на декларация, подадена чрез електронния портал на НАП.   Също така корекционно искане може да бъде подадено, когато лицето установи, че неправилно е отразило фактури или документи за внос в подадено от него искане. И в този случай корекционното искане може да бъде подадено до края на календарната година, следваща периода на възстановяване чрез електронния портал на НАП.

Срок, в който може да бъде упражнено правото на възстановяване

Правото на възстановяване cе упражнява най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка. Това означава, че за закупени стоки и/ или получени услуги през 2018 г. – искането следва да бъде подадено до 30.09.2019 г. Ако искането не е подадено в този срок, правото на възстановяване на ДДС се погасява.   Искането за възстановяване може да обхваща период от:  една календарна година, или три календарни месеца.

Срок за възстановяване на данъка  

Съгласно чл.19, ал. 2 от Директива 2008/9/ЕО в четиримесечен срок от получаване на искането, администрацията на държавата членка по възстановяването изпраща в електронен вид решението, с което одобрява или отхвърля цялостно или частично искането на лицето.   Това означава, че ако подаденото от лицето искане за възстановяване е получено в държавата членка по възстановяване на 25 август 2019 г. срокът за произнасяне (вземане на решението) е 25 декември 2019 г. Решението може да бъде изпратено директно на лицето или на НАП за връчването на същото.   Когато държавата членка по възстановяване смята, че не притежава необходимата информация, за да вземе решение относно основателността на искането, от лицето може да бъде поискана допълнителна информация.  

Cрокът за предоставяне на исканата информация е един месец от получаване на искането от лицето. Независимо, че този срок не е преклузивен е препоръчително лицата да се съобразяват с него, тъй като е твърде вероятно при неговото неспазване от страна на държавата членка по възстановяване да бъде постановено решение, с което да се отхвърли изцяло или частично претендираната сума за възстановяване.   Ако искането за възстановяване бъде одобрено от държавата членка по възстановяване, сумата на данъка се изплаща от държавата членка по възстановяване в срок от 10 работни дни след изтичането на срока за произнасяне определен по гореописаните правила.   В случай, че от страна на държавата членка е взето решение, с което изцяло или частично се отхвърля искането за възстановяване на данъка, лицето може да обжалва така постановеното решение, съобразно реда и в сроковете, определени за обжалване от законодателството на държавата членка по възстановяване.  

Информация www.tita.bg, https://europa.eu/youreurope/business/vat-customs/refund/eu-sinesses/index_bg.htm