Месец: март 2022

По въпросите в областта на социалното осигуряване, България и Украйна прилагат договор, който е в сила от 01.04.2003 г.

Договорът се прилага на територията на двете договарящи страни спрямо лица, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които лица се подчиняват или са били подчинени на осигурителното законодателство на някоя от тях.

В материалния обхват на договора по отношение на България е включено законодателството, свързано със задължителните осигурителни вноски във:

• фонд “Общо заболяване и майчинство”,
• фонд “Пенсии”,
• фонд “Трудова злополука и професионална болест” и
• фонд “Безработица”

на държавното обществено осигуряване (ДОО).

А това на свой ред означава, че сред уредените с договора въпроси не попада законодателството, свързано с вноските за задължително здравно осигуряване в България.

Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Част II от договора (чл. 6 и чл. 7 от него), при условие, че е налице трансгранична ситуация В конкретния случай изглежда ще е налице такава трансгранична ситуация, тъй като гражданин на една от договарящите страни (Украйна) ще полага труд (по трудово правоотношение) на територията на другата договаряща страна (България).

Основно правило при определяне на приложимото законодателство по договора е, че спрямо заетите лица се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те извършват трудова дейност, независимо от мястото на пребиваване (основание чл. 6 (1) от договора). Тъй като украинският гражданин ще работи само в България, приложимото спрямо него осигурително законодателство по договора би следвало да е българското. Но само по отношение на задължителните осигурителни вноски, съответстващи на рисковете, които попадат в материалния обхват на въпросния договор.

Респективно, по силата на договора българският работодател би следвало да прави осигурителни вноски за лицето във:

• фонд “Общо заболяване и майчинство” на ДОО;
• фонд “Пенсии” на ДОО;
• фонд “Трудова злополука и професионална болест” на ДОО и
• фонд “Безработица” ДОО.

За останалите обаче задължителни осигурителни вноски (в случая вноските за задължително здравно осигуряване) би следвало да се прави допълнителна преценка съобразно националното осигурително законодателство на България. Това означава, че за украинския гражданин ще е валиден общият ред за задължително здравно осигуряване на чужденцитесъгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и това е така, защото задължителните здравноосигурителни вноски не са сред уредените с договора въпроси.

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определенв чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са тези от чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България. Съответно и задължението за здравно осигуряване на такива лица в най-общия случай възниква от датата на получаване на разрешението за:

• дългосрочно или
• постоянно

пребиваване в България (основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).

Но в контекста на последните свързани с Украйна събития, може би следва да се има предвид и друго възможно основание за евентуално попадане сред лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, а именно чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗЗО (лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище).

Източник: https://tita.bg/trud_osigurovki/edition/4/article/63